Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали, за да осъществи зеления преход

Икономика

Светът разполага с достатъчно редкоземни минерали и други важни суровини, за да премине от изкопаеми горива към възобновяеми източници за производство на електричество и да ограничи глобалното затопляне, твърди ново проучване, цитирано от Асошиейтед прес и БТА.

С нарастването на производството на електричество посредством слънчеви панели, вятърни турбини, водноелектрически и ядрени централи се засилиха и опасенията, че ключовите минерали за осъществяването на така желаната декарбонизация няма да достигнат.

Редкоземните минерали или елементи, всъщност не са толкова редки. Според данни на Геологическия институт на САЩ те са "относително изобилни". Такива елементи са нужни за мощните магнити, влагани във вятърните турбини, както и за производството на смартфони, монитори за компютри, ЛЕД крушки и др.

Цитираното от АП проучване разглежда не само въпросните редкоземни елементи, но и други 17 суровини, необходими за производството на електричество, включително и някои базови ресурси като стомана, цимент и стъкло.

Екипът е проучил минералите, които доскоро не се били сериозно експлоатирани, както и 20 различни източници на енергия.

Учените са изчислили наличните запаси, както и евентуалното замърсяване при добива им, ако производството на "зелена енергия" се увеличи дотолкова, че да намали достатъчно парниковите емисии, генерирани от изкопаемите горива.

Добивът трябва сериозно да се увеличи, но на Земята има достатъчно редкоземни елементи и извличането им няма да повлияе сериозно на глобалното затопляне, се посочва в проучването, публикувано в научното списание Joule.

"Декарбонизацията няма да протече гладко, но ние сме в състояние да я осъществим. Няма нужда да се безпокоим, че тези минерали ще свършат", казва един от съавторите на проучването Зеке Хаусфатер, климатолог към технологичната компания Stripe and Berkeley Earth. 

Всъщност опасенията по отношение на декарбонизацията са свързани най-вече с транспорта и батериите за електромобили, в които се влага много литий, а проучването не се занимава с този проблем. Да се проучат минералите, които се влагат в батериите, е по-сложно и затова екипът на Хаусфатер тепърва ще се заеме с този въпрос. 

Учените са на мнение, че от особена важност е скоростта, с която светът се обръща към зелената енергия, и това е в състояние в даден момент да създаде недостиг.

Екипът дава пример с елемента диспросий, който се ползва при магнитите, влагани във вятърните турбини. Рязко увеличение на производството на такива турбини ще изисква наличието на три пъти повече диспросий, отколкото сега се добива. В същото време наличието на този елемент на Земята е над 12 пъти повече, отколкото е необходимо за осъществяването на зеления преход.

Друг ключов елемент е телурът, който се влага в индустриалните соларни паркове и запасите от който са малко над нужното за реализирането на прехода към чиста енергия.

Екипът обаче успокоява, че всички тези редкоземни минерали имат адекватни заместители, ако все пак се стигне до недостиг.

"В резерв има достатъчно материали. Анализът в това проучване развенчава всички опасения, че минералите, необходими за зеления преход, ще се изчерпят", казва Даниъл Ибара, професор по екология в Университета "Браун", който не е участвал в изследването, а се е съсредоточил върху проблема с лития. За него от особено значение е фактът, че производството на определени елементи трябва да се увеличи и е важно да се знае колко бързо това може да стане.

Налице са и опасения, че добивът на все повече редкоземни материали ще освободи в атмосферата твърде много парникови газове. Екипът на Хаусфатер изчислява, че вероятно става дума за около 10 милиарда метрични тона, което е около една четвърт от годишните обеми, изпускани в атмосферата.

Но увеличаването на въглеродните емисии от повече добив на редкоземни минерали ще бъде повече от компенсирано от огромното намаляване на замърсяването с въглеродни емисии, изпускани при изгарянето на изкопаеми горива, казва Хаусфатер.

Според Роб Джаксън от Станфордския университет, който не е участвал в проучването, обаче въпреки доказателствата, че редкоземните минерали са в изобилие, трябва да се търси баланс. "Увеличеният добив трябва да се съчетае с по-малко използване", добавя Джаксън. 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

От болничното легло до бизнес за милиарди: Как Йосеф Пилатес завладя света
Цените на петрола се насочват към седмичен ръст на фона на рискове за доставките от Близкия изток
Норвегия обмисля да отвори фонда си от 2 трилиона евро за производители на ядрени оръжия
България е сред 54-те държави в нова декларация със САЩ за развитие на изкуствен интелект
Китай: Износът на редкоземните елементи за ЕС ще продължи, независимо от бъдещето на споразумението със САЩ
Платформата YouTube Music въвежда маркировка за песни, създадени с изкуствен интелект
САЩ започват прехвърляне на войски в Панама за борба с трафика на наркотици
На днешната дата, 16 октомври. Рождениците днес
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Андре Рийо се завръща в София: още едно голямо музикално преживяване с билети в More.com
SOF Connect и Endeavor България стартират The Innovation Terminal - нова отворена иновационна програма на Летище София
Великобритания разположи в Естония дронове камикадзе с обхват над 250 км
Почина изпълнителят на хита „You Are My Lady“
Германия ще закупи крилати ракети за масирани удари на бойното поле
Министърът на труда на Германия подаде оставка от правителствения и партийния си пост
НСТС обсъжда новите правила за минималната заплата
БДЖ засилва охраната заради надраскана с графити нова електрическа мотриса
Ставаме все по-малко: Светът навлиза в ера на демографски спад, помагат социалните мрежи и смарфоните
Монголските власти разполагат отряди на силите за сигурност в зоните с риск от нападение на мечки
12 начина да накарате шефа да ви обикнe
9 начина да се справите с трудния шеф
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Турция ще разработи национален аналог на американската система Starlink