Световната битка за литий започна. Кой ще поеме контрола над най-важния ресурс на икономиката на бъдещето?

През последните няколко години светът е обхванат от истинска литиева треска. Металът, който наричат вече и "бялото злато" или "белия нефт", става все по-важен за ключовите икономики, които започнаха тежка битка за него. От началото на десетилетието литият е поскъпнал със стотици проценти и ще става все по-дефицитен заради активно протичащият енергиен преход на Запада и в Китай. Междувременно геополитическото напрежение придаде на конкуренцията за ценния ресурс изключително значение: онези, които не могат да си осигурят основната суровина, са обречени на поражение. Основното бойно поле за лития днес е Африка, богата на много минерали. Шансовете за победа в тази битка все още са по-големи за Китай, но врагът не бърза да се отказва.

Метал, зареден с успех

През 2010 г. ключовият световен потребител на литий беше секторът за производство на стъкло и керамиката, осигуряващ 31 процента от общото търсене, което само по себе си беше малко. До началото на 20-те години на миналия век ситуацията се промени драстично: повече от 70 процента от метала започнаха да отиват в производството на литиеви батерии, използвани в огромен брой съвременни устройства - от лаптопи до фотокамери.

Основният тласък за трансформацията беше появата и бързото нарастване на популярността на електрическите автомобили, при които се изразходват средно 8 килограма литий на батерия. Текущите седмични обеми на продажбите на такива автомобили вече са толкова, колкото са били за една година преди десетилетие. Само през миналата година в световен мащаб са продадени 10,5 милиона електрически коли или повече от половината от общия им брой  през 2021 г. До края на тази година общият им брой ще бъде около 40 милиона.

Успоредно с бума на електрическите автомобили през последното десетилетие, производството на литий нарасна с огромни темпове. От 2010 г. до 2021 г. обемите са се учетворили до 546 000 тона еквивалент на литиев карбонат (lithium carbonate equivalent (LCE) — стандартизирана мерна единица, която може да се използва за различни литиеви съединения). Миналата година цифрата достигна приблизително 680 хиляди тона LCE.

Цените през последните две години растат дори по-бързо от производствените обеми. През 2021 г. те скочиха с повече от 400 процента, продължавайки ралито през 2022 г.: рекордни нива бяха регистрирани през ноември с повече от десетократно увеличение на ръста спрямо нивото от началото на 2021 г. Литият беше описан като най-ценния метал на годината, а изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск сравни притежаването на предприятие за преработка на суровината с притежаването на машина за печатане на пари. "Сега това е общо взето същото като печатането на пари. Още веднъж бих препоръчал на предприемачите да се включат в бизнеса с преработване на литий: няма да загубите", коментира той.

Снимка: Getty Images

Причината за бързото покачване на цените е, че пазарът остава дефицитен: предлагането не успява да догони търсенето.

При това на планетата има достатъчно запаси от този метал и актуалният проблем с недостига може да бъде решен по принцип чрез разработване на минни проекти и достатъчно инвестиции. Единственият въпрос е дали ще може капацитетът и производствените мощности да бъдат увеличени навреме: до 2025 г. търсенето може да достигне 1,5 милиона тона LCE, а до края на десетилетието - повече от 3 милиона тона.

Допълнителен импулс на търсенето ще бъде даден от по-активното развитие на сектора на електромобилността, подкрепено от своя страна със законодателни решения. В края на март 2023 г. Европейският съюз се съгласи да забрани от 2035 г. продажбата на нови автомобили, работещи с традиционни горива. Страните от ЕС обаче не успяха да се споразумеят за пълна забрана на конвенционалните автомобили, както беше първоначално предвидено: Германия лобира за възможността автомобилите да продължат да използват специално неутрално по отношение на климата електронно гориво (e-fuel), което е подходящо за конвенционален двигател с вътрешно горене.

Такива горива се синтезират чрез сложен процес, използващ електричество, вода и въглероден диоксид от въздуха, но все още за тях няма създадена инфраструктура за пълномащабно производство. Първото предприятие в този сектор функционира едва от няколко месеца. То е собственост на Porsche и нейни партньори, но компанията подчертава, че въпреки интереса към електронното гориво, засега запазва фокус върху „обикновените“ електрически превозни средства.

Реформата, замислена от ЕС, дори и в компромисен вариант, за момента предполага мащабна електрификация на европейския автомобилен парк и съответно сериозно увеличаване на търсенето на литий.

Снимка: Getty Images

До 2035 г. ЕС ще се нуждае от два и половина повече литий, отколкото може да произведе, според Benchmark Mineral Intelligence. Основният производител на метали в света сега е Австралия, осигуряваща около половината от всички глобални обеми, докато Китай доминира в преработвателния сектор с пазарен дял от почти 60 процента. Именно рециклирането играе важна роля в осигуряването на веригата за доставки на суровини за сектора на батериите, което прави възможно получаването на литиев карбонат или литиев хидроксид, подходящи за производство на батерии.

Китай, който осигурява около 13 процента от световните доставки на литий, през последните години изкупи активи в Австралия и Чили - държава, смятана за лидер в производството до 2010 г.

До дъното на независимостта

В Европа има проблеми с литиевия сектор. Сред малкото компании, които възнамеряват да работят в региона, са австралийската Vulcan Energy Resources, която ще започне добив през 2025 г., и френската Imerys, която ще започне да произвежда литиев хидроксид в находището Norman от 2028 г.

Общият им капацитет трябва да е достатъчен за производството на около 1,2 милиона малки електрически превозни средства годишно, което е значително по-малко от очакваното търсене на автомобили като цяло. За сравнение, миналата година в Европа са продадени повече от 11 милиона нови коли от различни видове.

Успехът на Vulcan и Imerys обаче не е гарантиран. „Има известен риск в проектите: решихме да се включим в производствени процеси, които никой не е правил досега“, обясни Алесандро Даца, ръководител на Imerys, подчертавайки, че секторът се нуждае от държавна подкрепа.

Властите вече са осъзнали важността на подпомагането на индустрията, но засега става дума повече за поставяне на цели, отколкото за конкретен план за действие. В средата на март Европейската комисия представи проектозакон за най-важните суровини, целящ да увеличи самозадоволяването на блока със съответните продукти. Засега Европа внася от 75 до 100 процента от нужните й метали, но Брюксел, поучен от неотдавнашния опит с наложителната спешна подмяна на газовите доставки от Русия, осъзнава, че тази зависимост също трябва да бъде намалена.

Документът определя определени насоки за дела на собственото производство и преработката на суровини, а представителите на бизнеса подчертават, че ще имат нужда от финансова помощ от властите. Те се оплакват и от бюрократични забавяния при получаването на разрешителни за добив. Вторият проблем в ЕС се предвижда да бъде решен чрез определяне на конкретни срокове за обработка на документите, но анализаторите се опасяват, че това няма да се превърне във фундаментално работещо решение.

„Добивният сектор в Европа страда от две неща едновременно: липса на финансиране на ранен етап от работа и много по-сложна система за получаване на документи, отколкото в Африка, Австралия и Канада.“, казва Кевин Мерфианалитик S&P Global Commodities.

С решение на властите миналата година беше поставен под въпрос още един литиев проект в Европа, макар и извън сегашните граници на Европейския съюз - в Сърбия. Австралийската Rio Tinto загуби разрешението си за разработване на мината: президентът Ана Бърнабич, след протести на екоактивисти, обяви, че проектът е „приключен“. Точката обаче, според местните медии, постепенно се превръща в запетая: Rio Tinto продължи да купува земя в близост до мината през 2022 и 2023 г., което предполага, че проектът е само замразен, а не приключен. Австралийската компания признава, че интересът към разработката не е изчезнал.

Така или иначе, в близко бъдеще Европа ще зависи сериозно от външни доставки на литий, смятат експерти. Китай ще бъде анагажиран преди всичко с осигуряване на доставки за собствената си индустрия, смята Франсис Ведин, главен изпълнителен директор на Vulcan, който се готви да започне добив в Германия.

Китай вече е лидер в глобалния преход към електрически превозни средства, стотици модели на автомобили от този тип вече са представени в страната. Продажбите на нови електрически превозни средства и хибриди възлизат общо на около шест милиона единици миналата година. Всяка четвърта кола, закупена в републиката, е оборудвана с електрически двигател, по-голямата част от тях са местно производство.

Битката за Африка

Основното поле на международната битка за лития обаче вече е на друг континент – Африка, новата изгряваща звезда в сектора. Търговският гигант Trafigura изчислява, че регионът ще съставлява една пета от доставките на литий до 2030 г. Сериозни резерви имат Зимбабве, Намибия, Гана, Демократична република Конго и Мали.

Западните играчи също се опитват да се присъединят към конкуренцията. В Намибия завод за литий, собственост на компанията Andrada, е на път да стартира дейност в поселището Уис. Според ръководителя на предприятието Антъни Филюн Африка скоро ще бъде от голямо значение заради запасите не само от литий, но и от други минерали като олово и тантал, които също ще играят значителна роля в енергийния преход .

Andrada е регистрирана в Гърнси, а списъкът на акционерите включва предимно британски и американски управляващи и инвестиционни компании. През юни нейният обект в Намибия трябва да произведе първата партида литиев концентрат от местна руда.

В същото време, в края на януари тази година еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон, който отговаря за стратегията за осигуряване на блока с ключови суровини, отиде на посещение в Уис, след което отбеляза в профила си в Twitter, че мината има изключително голям потенциал. „Европейският съюз се ангажира да изгради силно партньорство на равни начала, за да осигури глобални устойчиви доставки на критични суровини, като същевременно подкрепя икономическото развитие на Намибия“, отбеляза още той.

Амос Хохщайн, пратеникът на президента на САЩ по въпросите на енергийната сигурност, наскоро също беше на пътуване до Африка. Според него сега Вашингтон възнамерява да приеме стратегия за инвестиране в минералите на континента. „Производството трябва да се извършва от много страни и компании, необходима е конкуренция“, каза Хохщайн.

Съединените щати също имат значителни запаси от литий и през 90-те години бяха най-големият световен производител на този метал. Развитието на минното дело в страната през последните години обаче е възпрепятствано от съпротивата на екоактивистите, както и от коренното местно население, което не иска да вижда металургични гиганти на свещените си земи. На този фон вашингтонските политици не се отказват от опитите си да установят контакти с Африка, за да получат достъп до нейните ресурси.

Междувременно западният бизнес вече е направил неприятно откритие, според Антъни Филюн от Andrada: китайските инвеститори са дошли на континента по-рано и вече са инвестирали много пари. Компании от КНР работят в Африка, още когато цените на лития бяха ниски.

"Не се страхуваме особено, че китайците ще стигнат първи. Те вече са там, вече се е случило", казва Ръсел Фрайър, изпълнителен директор на британската компания Critical Metals, която инвестира в минната индустрия в Африка.

Китай е ключов икономически партньор за Африка от няколко години: през 2021 г. общият обем на китайската търговия със стоки със страните от континента достигна 254 милиарда долара, което е около четири пъти повече от САЩ (64 милиарда).

„Китайците са сериозни играчи. Нашите отношения със Съединените щати не са много постоянни, а Китай е много последователен в това отношение.“, обясни Мвемба Дизолеле, ръководител на африканската програма в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

В литиевия сектор китайските компании са особено активни в Зимбабве, като доказаните запаси на литий в страната са потенциално достатъчни, за да посрещнат една пета от глобалното търсене. Китайският завод за литиев концентрат на Huayou Cobalt започна работа в страната миналия месец.

Компанията купи находището през 2021 г. за 422 милиона долара, а три други китайски предприятия са инвестирали около 700 милиона долара в литиеви проекти през последната година. Най-голямата литиева мина в Зимбабве, Бикита, също е собственост на китайска компания.

Huayou Cobalt също се интересува от активи в Намибия: миналия месец тя инвестира в австралийска компания, оперираща в региона Уиса. Китайската Xinfeng работи в същия регион, като вече е добила и изпратила десетки хиляди тонове литиева руда в Китай.

Снимка: Getty Images

Добре забравеното старо

Вече е ясно за тези, които работят на континента, че на бойното поле за момента доминира Китай. Предимството на Китай е, че страната вече разполага с колосални преработвателни мощности и така най-често се оказва крайна дестинация за добитите суровини. „Очевидно е, че Африка е по-близо до Европа, би било икономически целесъобразно да изпратим продукти там, но Китай вече има много развита инфраструктура“, обясни Бърнард Ейлуърд, главен изпълнителен директор на листната в Лондон Kodal Minerals, която добива литий в Мали и наскоро привлече китайско финансиране.

Западните инвеститори и банките като цяло са по-предпазливи от китайските относно проектите в Африка, смятайки ги за доста рисковани. Корупцията и непостоянството на местните политици затрудняват работата на бизнеса в страните от Черния континент. Освен това цените на лития са нестабилни и до пролетта на 2023 г. забележимо са намалели спрямо пика в края на миналата година. Въпреки че цените остават над многогодишните средни стойности и се очаква пазарът да остане напрегнат до 2026 г., настоящият спад принуди западните инвеститори да оказват натиск върху компаниите нагоре по веригата да смекчат исканията си.

Някои също смятат, че разумен отговор на перспективата за недостиг на литий не е да се увеличи производството, а да се разработи алтернативен тип батерия - натриево-йонна. Вече има търговски образци на такива батерии, но те все още не са широко използвани и освен това имат някои недостатъци в сравнение с литиевите варианти. Но, като цяло развиването на технологията на натриево-йонни батерии се счита за опция с голям потенциал, включително защото запасите от литий на планетата не са неограничени.

В бъдеще обаче светът трябва да намери друг надежден източник на литий за батериите на електрически превозни средства - старите батерии, идващи за рециклиране. До следващото десетилетие животът на батериите на много електрически автомобили, произведени до момента, ще приключи и те също ще могат да получат втори живот.

Рециклирането на батериите позволява да се извличат съдържащите се в тях метали, включително кобалт, никел, мед и алуминий. При този процес литият, който може да се получи от батерия е по-малко, отколкото другите метали, но високата му цена така или иначе прави процеса доста печеливш.

Днес в Европа се рециклират около 50 000 тона стари батерии, като се очаква обемите да растат: до 2030 г. те ще достигнат 420 000 тона, до 2040 г. ще надхвърлят 2 милиона тона. До няколко години Европейският съюз ще заема около половината от този пазар. Само старите батерии няма да решат проблема с осигуряването на литий, но могат да покрият до 15 процента от нуждите в дългосрочен план. Залогът върху преработката, съчетан с развитието на собствено производство, изглежда като добър шанс за Запада в настоящия кръг от икономическата война, който в този случай няма да бъде загубен - дори и да бъде победен в Африка.