Южна Европа се измори от туристи

Рим, Барселона и Атина са изморени от туристите. Макар че пандемията от Ковид-19 осигури на много местни жители желана почивка от летния наплив, досадните пришълци отново им лазят по нервите, пише Politico.

До такава степен, че местни жители и активисти излязоха по улиците на различни градове в Испания, Италия, Португалия и Гърция, като някои от тях бяха въоръжени с водни пистолети и стикери, с които призоваваха шумните летовници да се приберат у дома.

Протестиращите твърдят, че прекомерният туризъм повишава цените на жилищата, ускорява джентрификацията и увеличава недостига на вода. В засегнатите от суша градски центрове като Барселона туристите консумират значително повече вода от средния жител. В засегнатата от суша Сицилия редица градове започнаха да отказват достъп на туристи поради недостиг на вода.

Правителствата, от своя страна, са по-малко склонни да прилагат трайни мерки. За много страни от ЕС, особено за тези от Южна Европа, туризмът е основен стълб на икономиката им: 11,3% за Хърватия и между 6 и 8% за Португалия, Гърция, Испания и Италия, според анализ на Allianz.

След като пандемията почти спря туризма за две години, желаещите да пътуват се впуснаха в така наречения „туризъм на отмъщението“ - да си наваксат пропуснатите пътувания.

Отчасти благодарение на туризма Испания, Португалия и Гърция, които дълго време бяха изоставащи сред големите европейски икономики, през 2023 г. изпреварват останалите страни от ЕС. Докато БВП в целия блок нарастваше с 0,5%, икономиките на Португалия, Гърция и Испания отбелязаха темпове над 2%.

„Това, което виждаме в медиите, е същото, което започнахме да виждаме още преди пандемията“, казва пред Politico Сандра Карвао, директор на отдел „Пазарна информация, политики и конкурентоспособност“ в Агенцията по туризъм на ООН.

„Още тогава видяхме движение и протести срещу туризма в дестинациите и виждаме, че те се завръщат“, каза тя.

Покачване на температурите, изостряне на настроението

В края на юли около 20 000 активисти срещу туризма се събраха в Палма де Майорка с искания за промяна на туристическия модел, който според тях вреди на Балеарските острови, чиито три основни острова са Майорка, Менорка и Ибиса.

През 2023 г. общият брой на туристите на островите е нараснал до 14,4 милиона - огромно количество за тези места, които имат целогодишно общо население от около 1,2 милиона жители.

В Барселона активисти пръскаха чуждестранни посетители с водни пистолети по време на протест. Испанският министър на туризма осъди действията, като заяви, че те не отговарят на културата на гостоприемство в страната. По улиците и обществените места в цяла Испания се появиха стикери и графити, в които се споменават „guiris“ - леко унизителен термин за туристи, които имат проблеми със спазването на местните закони и култура.

Подобни антитуристически протести се проведоха това лято в градове в цяла Испания, включително в Мадрид, Малага, Гранада и Аликанте. Извън Испания, в горещи туристически точки като Португалия, Италия и Гърция се наблюдават различни по степен протести.

Проблем, по-голям от забраните за селфита

Градовете се борят с прекомерния туризъм чрез глоби, такси и забрани - с различен успех.

Някои от тях въведоха различни правила за възпиране на туристите: забрана за селфита в районите на италианския град Портофино, забрана за сядане на испанските стъпала в Рим, забрана за големи круизни кораби в хърватския Дубровник или гръцкия Санторини и забрана за носене на джапанки в района на Чинкуе Тере.

Във Венеция властите въведоха символична входна такса от 5 евро, за да ограничат броя на туристите. Мярката обаче се оказа неуспешна и вместо това предизвика нови протести от страна на местните жители, които твърдят, че градът е превърнат в увеселителен парк.

Някои залагат повече: кметът на Барселона обяви през юни, че до 2028 г. градът ще забрани краткосрочното отдаване на апартаменти под наем на туристи, за да избегне най-лошото от нарастващия недостиг на жилища в Европа. През последното десетилетие Канарските острови, както и градовете Берлин и Лисабон, одобриха подобни мерки.

Според Карвао една успешна туристическа стратегия трябва да се съсредоточи върху баланса между икономическото, социалното и екологичното въздействие и трябва да вземе предвид нивото на търсене, както и капацитета на дестинацията (по отношение на размера на града, инфраструктурата или ресурсите).

Карвао посочи Амстердам като пример за град, който е на добър път към овладяване на туризма.

Градът, който си е спечелил репутацията на европейска столица на партитата, забрани пушенето на трева в квартала на червените фенери и стартира кампания за избягване на млади, буйни британци, които посещават града само за да се забавляват. Неотдавна градът обяви и забрана за строеж на нови хотели.

За разлика от други дестинации, които затягат контрола върху туристите, някои са избрали по-отворен подход: Копенхаген предлага награди, за да насърчи екологосъобразното поведение на туристите. Тези, които карат колело, ползват обществен транспорт или събират отпадъци в града, могат да спечелят нещо от безплатна чаша кафе до безплатен вход за музей.

„Стратегията трябва да бъде съчетание от три аспекта. Необходими са данни за движението, управление, което активно да изслушва жителите, а третият аспект е комбинация от различни политики“, казва Карвао.