Gallup International: Българите са най-големите песимисти, кенийците - лидери по оптимизъм

Българите са най-големите песимисти в света, докато кенийците гледат с най-голяма надежда  към предстоящата 2026 година. Това показват данните на Gallup International от най-дълго провежданото глобално изследване на общественото мнение в света. 

Проучването End-of-Year (EOY) се продвежда ежегодно от 1977 г. насам от Gallup International Association (GIA) – световна мрежа от над 65 професионални и независими социологически организации, работещи на всички континенти.

Асоциацията е основана през 1947 г. от Джордж Галъп – пионерът на съвременното научно изследване на общественото мнение – и продължава да обединява някои от най-опитните и уважавани изследователски организации от цял свят, за да предостави уникална моментна снимка в реално време на глобалните обществени нагласи.

Най-новото проучване EOY обхваща 60 държави и се основава на интервюта с 59 636 пълнолетни респонденти, което го прави една от най-всеобхватните международно координирани оценки на обществените нагласи в света. Отличителна характеристика на изследването е, че то се провежда в рамките на един от най-кратките синхронизирани глобални периоди за теренна работа, което гарантира, че общественото мнение е уловено в един и същи момент в различни политически, икономически и културни контексти.

Както показват резултатите, светът, който навлиза в 2026 г., е дълбоко разделен: нововъзникващите и развиващите се региони в Глобалния юг остават сравнително оптимистични, докато развитите западни икономики – както и по-възрастните поколения във всички региони – изразяват нарастваща тревожност, особено по отношение на икономическите перспективи и световния мир.

Надеждата остава, но е неравномерно разпределена по региони

В глобален мащаб 37% от анкетираните смятат, че 2026 г. ще бъде по-добра от 2025 г., докато 25% очакват тя да бъде по-лоша, а 31% не очакват съществени промени. Това води до нетен индекс на надеждата от +11, което показва, че оптимизмът продължава да надделява над песимизма на световно ниво.

В сравнение с проучването End-of-Year 2024, когато 41 % очакваха следващата година да бъде по-добра, а 24 % – по-лоша, днес хората са малко по-малко оптимистични за 2026 г.

Надеждата е най-силна в Глобалния юг, особено в Арабския свят, Южна Азия, Африка и Латинска Америка, докато оптимизмът остава приглушен в Западна и Източна Европа, където очакванията за застой са по-чести.

Топ 5 на най-оптимистичните и най-песимистичните държави 

Кения (+67), Сирия (+61), Саудитска Арабия (+58), Южна Африка (+52) и Колумбия (+45) оглавяват оптимистичната класация, докато на противоположния полюс България (–36), Босна и Херцеговина (–28), Австрия (–26), Белгия (–26) и Гана (–26) се очертават като най-големите песимисти.

В рамките на 60-те изследвани държави ясно мнозинство остава нетно позитивно по отношение на надеждата (повече хора са изпълнени с надежда за следващата година, отколкото отчаяни), въпреки че нивата на оптимизъм варират значително по региони.

Икономическа перспектива: тревожността се задълбочава

Обществените нагласи стават значително по-негативни, когато респондентите бъдат попитани за икономиката. Само един на всеки четирима (24%) очаква икономически просперитет през 2026 г., докато 40 % очакват икономически трудности. Други 30% смятат, че условията ще останат същите, което води до нетен индекс на просперитета от –16.

Това представлява ясно влошаване в сравнение с End-of-Year 2024, когато 29% са очаквали просперитет, а 35% – трудности. Икономическият песимизъм е особено силно изразен в развитите икономики, най-вече в Западна и Източна Европа.

За разлика от това, нетно положителните икономически очаквания са концентрирани в Арабския свят, Южна Азия, Африка и части от Латинска Америка, отразявайки различни икономически траектории и очаквания.

Икономически оптимисти и песимисти

В Саудитска Арабия (+54), Кения (+47), Сирия (+35), Колумбия (+34) и Пакистан (+26) икономическите очаквания са най-позитивни, докато по-крайните песимисти се заявяват в Белгия (–59), Франция (–54), Латвия (–54), Украйна (–54) и Германия (–53).

В глобален мащаб повече държави са нетно негативни, отколкото нетно позитивни по отношение на икономическите очаквания.

Глобален мир: широко разпространени опасения за един проблемен свят

Притесненията се простират отвъд икономиката и обхващат глобалната стабилност.

В световен мащаб 40% от анкетираните очакват светът да стане по-неспокоен през 2026 г., докато 26% смятат, че той ще стане по-мирен. Други 28% не очакват съществени промени, което води до нетен индекс на мира от –14.

Очакванията за по-неспокоен свят са най-силни в Западна Европа, Северна Америка и Австралазия, докато относително по-оптимистични нагласи се наблюдават в Арабския свят, Южна Азия и части от Африка, където надеждите за стабилизация продължават да съществуват.

В Топ 5 на най-оптимистичните страни относно глобалния мир попадат Сирия (+50), Кения (+48), Саудитска Арабия (+43), Перу (+41), и Армения (+33), а песимистите са Нидерландия (–61), Германия (–59), Белгия (–57), Гърция (–54) и Гана (–52)

В повечето държави преобладава нетно негативна оценка за глобалния мир, което подчертава дълбоката загриженост относно геополитическата нестабилност.

Държавите се групират в отчетливи глобални „настроенчески групи“

При разглеждане на надеждата, икономическите очаквания и възгледите за глобалния мир, държавите се групират в ясно различими глобални „настроенчески групи“.

Само малка група държави показват последователен оптимизъм и по трите измерения, включително Саудитска Арабия, Кения, Южна Африка, Колумбия, Пакистан и Молдова – държави, разположени основно в Глобалния юг.

Много по-голяма група е изпълнена с надежда за бъдещето, но изпитва тревога относно икономиката и/или глобалната стабилност. В нея попадат Индия, Аржентина, Мексико, Перу, Малайзия, Филипините, Япония, Южна Корея и Съединените щати.

В другия край на спектъра се намира широка група държави – предимно в Западна и Източна Европа – които са песимистични и по трите показателя, включително Германия, Франция, Белгия, Нидерландия, Австрия, Гърция, Полша, Румъния и България.

Накрая, малък брой общества – по-специално Япония, Южна Корея и Норвегия – се открояват с очаквания за малко промени, вместо ясно подобрение или влошаване, което отразява стабилност, но ограничен оптимизъм.

Демографски преглед

Възрастта е най-силният разделител: хората под 34 години остават като цяло оптимистични (нетна надежда +28), докато тези на 55 и повече години са нетно песимистични по отношение на надеждата (–6), икономиката (–29) и глобалния мир (–30).

Разликите между половете са минимални, като мъжете и жените показват сходни възгледи относно надеждата, икономическата перспектива и мира.  

Като цяло оптимизмът е концентриран сред младите хора и в Глобалния юг, докато по-възрастните групи в по-богатите държави са най-тревожни относно бъдещето.