В кои държави най-богатите хора получават най-голям процент от доходите?

Делът от доходите, който отива при най-богатите 0,1% от населението, варира значително в Европа. В някои държави той надхвърля 6%, докато средната стойност за континента е 4,5%. Данъчните системи и неравенството в заплатите са ключовите фактори зад тези различия, смятат експертите.

Данните от World Inequality Database, цитирани от Euronews, показват, че делът от доходите на тази ултрабогата група варира от 1,6% в Нидерландия до 10,2% в Грузия. Статистиката обхваща 35 държави, включително членки на Европейския съюз, кандидатки за членство, членки на Европейската асоциация за свободна търговия
и Обединеното кралство.

Сред държавите от ЕС Естония има най-висок дял - 8,3%, следвана от България (7,5%) и Полша (7%).

Две страни кандидатки за ЕС също са над 6% - Сърбия (6,9%) и Турция (6,1%).

Дания (5,8%) и Румъния (5,1%) също са над 5%.

Защо съществуват тези различия?

Д-р Павел Буковски от University College London казва, че политиките и институциите играят ключова роля.

„Държавите могат да се различават по степента на преразпределение, тоест доколко се опитваме да влияeм върху доходите чрез данъци и социални политики. В това отношение Централна и Източна Европа имат сравнително ниско ниво на преразпределение. Например данъчната система в Полша е регресивна, тоест богатите плащат относително по-малко от бедните“, коментира той прeд Euronews.

Буковски отбелязва, че много социални политики са проектирани по начин, който не води до изравняване на доходите.

Ако изключим Италия, четирите най-големи икономики в ЕС са много близо една до друга, като ултрабогатите държат почти еднакви дялове: Испания (5%), Германия (4,9%), Обединеното кралство (4,9%) и Франция (4,9%).

Ирландия (4,8%) е непосредствено след тях, малко над европейската средна стойност от 4,5%.

В долния край на класацията няколко държави също са много близо една до друга. Нидерландия има най-нисък дял — 1,6%, следвана от Кипър (2,2%), Черна гора (2,3%), Словения (2,3%), Белгия (2,3%), Албания (2,4%) и Латвия (2,4%) - всички тези страни са под 2,5%.

Последната стойност за Италия в World Inequality Database е 2%, но тя е от 2015 г. и може да не е директно сравнима. Едно по-актуално изследване оценява дела ѝ на 3,3% през 2021 г.

Делът от доходите на най-богатите 0,1% от населението варира между 3,5% и 4,5% в Гърция (4,5%), Швейцария (4,3%), Чехия (4,2%), Швеция (3,7%), Финландия (3,5%) и Норвегия (3,5%).

Заплати, социални системи и неравенство

Д-р Салваторе Морели от Университета Roma Tre отбелязва, че по-високите дялове на най-високите доходи в някои държави може частично да отразяват реално по-голяма концентрация на заплати, бизнес доходи и собственост върху богатство (което на свой ред генерира капиталови доходи), особено след икономическите преходи през 90-те години.

Въпреки това, те могат също така да отразяват различия в пенсионните системи, правилата за данъчно отчитане, сивата икономика и степента, в която капиталовите доходи се отразяват в административните данни.

„Изследванията показват, че държавите с по-силна "компресия" на заплатите (тоест по-малки разлики между най-високите и най-ниските), по-силни институции за колективно договаряне, по-ниска безработица и по-развити системи за социално осигуряване обикновено намаляват разликата в доходите преди данъци между най-високоплатените хора и останалата част от населението“, казва Морели.

„Това може да помогне да се обясни защо скандинавските и някои западноевропейски държави често отчитат по-ниски дялове на най-високите доходи в сравнение с много постпреходни икономики.“

Увеличава ли се делът на доходите на най-богатите?

В Европа най-богатите 0,1% са получавали 6,43% от доходите през 1940 г. Този дял постепенно е намалявал, достигайки около 2,7% в началото на 80-те години.

След това отново започва да нараства, доближавайки 5% през 2007 г., преди финансовата криза да го понижи отново. От около 2010 г. насам той остава сравнително стабилен и достига 4,54% през 2024 г.