България е на 43. място в глобалния иновационен индекс

От няколко години едно от водещите световни бизнес училища INSEAD публикува годишното си изследване GII (Global Innovation Index – „Глобален иновационен индекс”). Основната мотивация за неговото съставяне е разбирането, че иновациите са ключов фактор за икономическото развитие и просперитета на обществата. В стремежа си да създадат модел, който е еднакво адекватен към развитите и развиващите се страни, авторите на проучването включват в него множество индикатори, които отиват отвъд традиционните оценки за иновацииите, като броя на патентите и обема на научноизследователската и развойната дейност.

През годините индексът се превърна в едно от най-авторитетните проучвания в тази област, както и в незаменим инструмент за разработване на политики за стимулиране на иновациите и за създаването на „икономика на знанието”. От 2012 г. Global Innovation Index се издава съвместно с WIPO (World Intellectual Property Organization – Световната организация за интелектуална собственост).

Страната ни се намира на 43. позиция в световния индекс за 2012 г., включващ общо 141 държави. На първите места, без изненада, са съответно Швейцария, Швеция и Сингапур, а на последните три, в низходящ ред – Йемен, Нигер и Судан. За отбелязване е, че всички резултати на България по отделните раздели са сред водещите 40% от класираните държави, без едно специфично изключение, за което ще говорим по-долу. При това, в 3 от общо 7 раздела класирането на страната ни е дори в горната третина на списъка.

В същото време според Global Innovation Index през 2012 България е на опашката в ЕС по иновативността на своята икономика. Сред страните членки след нас са единствено Полша (44. позиция), Румъния (52.) и Гърция (66.). Тази комбинация е характерна за практически всяка класация за развитие с участието на България – добри резултати в световен мащаб и изоставане в Европа. Факт е, че за хубаво или за лошо, страната ни винаги е била сравнявана не с бедните страни, а с най-богатите и добре организирани общества.

България се представя особено добре когато е съизмерена със страни, които имат сходни нива на доходите на глава от населението. Авторите на Global Innovation Index 2012 я поставят в групата на държавите с „високи средни доходи” (upper-middle-income). Добрата новина е, че тук страната ни е сред иновационните лидери, заемайки 6. позиция сред 40 държави. В тази компания преди нас са само Латвия, Малайзия, Китай, Литва и Чили.

Трите области, в които България е с най-добри позиции в глобалната класация са „Институции” (46. място), „Инфраструктура” (47.) и „Продуктивност на технологиите и знанието” (41.). Те обхващат съответно регулаторната рамка, политическата и бизнес среда („Институции”), екологичната устойчивост и нивото на инфраструктурата, включително информационната и комуникационната („Инфраструктура”), както и „продукцията” създавана от иновациите и технологиите („Продуктивност на технологиите и знанието”).

Областта, в която България се представя най-добре е „Продуктивност на технологиите и знанието”, чиято оценка поставя страната ни на 41. място в класацията. Разделът включва три отделни глави, посветени съответно на създаването на знание, както и на неговото въздействие и разпространение. Специално внимание тук заслужава главата „Въздействие на знанието”, по която България е класирана на лидерската 9. позиция в света. По индивидуални показатели най-добрата оценка тук е за броят на издадените ISO 9001 сертификати за качество, спрямо размера на БВП (измерен по паритет на покупателната способност) – 2. място в подредбата. Представянето на България е водещо и по показателите за продуктивност на работната сила (16. позиция), както и за регистрациите на нови компании спрямо броя на населението (13. място). Последните два индикатора са окуражаващи и очевидно опровергават някои остарели негативни митове за българите.

Други отделно взети показатели от цялата класация, по които сме на водеща позиция са ниската цена за освобождаване на излишна работна ръка (1. място в класацията); делът на студентите и докторантите, които учат в чужбина (14. позиция); броят на издадените екологични сертификати ISO 14001 на единица от БВП (7. място), както и броят на регистрираните търговски марки в националното патентно ведомство (6. позиция сред 141 държави.)

На този преобладаващо позитивен фон особено впечатление прави ниската оценка на България (84. позиция) в раздел „Съвършенство на бизнеса”. Този раздел е споменатото по-горе изключение и е единственият, по който оценката за България е в долната половина на класацията. Той включва главите Knowledge workers („хора на знанието“), „Иновационни връзки” и „Абсорбиране на знания” и най-общо оценява способността на бизнеса да генерира и прилага иновации.

Внимателното вглеждане в данните говори, че лошото класиране в този раздел до голяма степен е резултат от катастрофалното положение в глава „Иновационни връзки”, който оценява „мрежовите фактори” които включват обмена на идеи и трансфера на иновации. Това е най-слабо оценената глава за България в цялото проучване (125. позиция от 141 държави). Тук е и най-лошия индивидуален индикатор (сътрудничеството между научните институции и индустрията), според който е на 112. позиция в света. Това на практика означава, че връзките между науката и бизнеса са по-скоро изключение. Лоша е и оценката за развитието на индустриалните клъстери – тук страната ни е на незавидната 90. позиция.

Всъщност резултатите в „Иновационни връзки” са толкова ниски, че успяват да „потопят” представянето на България в целия раздел „Съвършенство на бизнеса”, въпреки преобладаващите в него средни до много добри оценки. Например, добрият резултат по глава Knowledge workers (52. позиция сред 141 страни) включва две индивидуални оценки, които поставят страната ни на лидерски позиции в света. Става дума за средните резултати от приемните тестове GMAT (Graduate Management Admission Test), с които се кандидатства за магистърски програми за управление, включително MBA. Тук България е на чудесното 8. място в глобалната класация, както и на 14. позиция според дела на издържалите теста спрямо броя на населението.

Негативните резултати в областта „Иновационни връзки” подсказват, че в България не е изградена „иновационна екосистема”, т.е. няма работещи модели за сътрудничество между различните участници в иновационния процес. В същото време страната очевидно не се възползва и от международния трансфер на иновации, измерван чрез индикатори като дела на стратегическите партньорства, привличането на външно финансиране за научноизследователската и развойната дейност, както и регистриране на съвместни патенти с чуждестранен партньор.

Внимание заслужават и други ниски оценки за България – като тази за степента, в която информационните и комуникационни технологии създават нови организационни модели на работа – например виртуални екипи или работа с отдалечени служители. По този показател България е на 97. място.

Основният извод, който може да бъде направен след всичко това е, че страната ни е в добра изходна позиция за развитието на „икономика на знанието”, доколкото са налице необходимите за това предпоставки, включително добър човешки потенциал, инфраструктура, бизнес среда и регулаторна рамка. Може да се твърди, че този факт позволява бърз напредък към водещи позиции. Това обаче може да стане само с провеждането на успешни политики за подобряване на иновационния потенциал на икономиката, с особено внимание към идентифицираните проблемни области.

Ще завършим с най-позитивния извод за България в Global Innovation Index 2012. Авторите на проучването поставят страната ни в група източноевропейски страни, които са ярък позитивен пример на Стария континент. Причината за това е фактът, че въпреки кризата България отбелязва силен и устойчив растеж на разходите за научно изследователска и развойна дейност, както от страна на бизнеса, така и на национално ниво.

Начо Стригулев, текстът е публикуван в списание „Мениджър”