77% от компаниите в Европа приемат целите за устойчиво развитие за конкурентно предимство

Икономика

59% от европейските компании, които работят по Целите за устойчиво развитие, виждат  положително въздействие върху икономическите си резултати, а 77% смятат усилията по SDGs за конкурентно предимство пред другите компании. Данните са от проучването Еuropean private sector SDG stoctake (Европейски барометър за ангажимента на бизнеса към SDG), проведено от Глобалния договор на ООН за познаването и интегрирането на Целите за устойчиво развитие от компаниите. Изследването, инициирано от локалната мрежа на организацията във Франция, обединява отговорите на 1422 компании от всякакъв размер от България, Испания, Гърция, Ирландия, Италия, Сърбия, Швейцария, Турция и Великобритания.

Бизнес с отговорно управление 

Дълго време смятано за ограничение, устойчивото развитие се оказва привлекателно за бизнеса. Обявени през 2015 г. от Организацията на обединените нации (ООН), 17- те цели за устойчиво развитие (SDGs) изминаха дълъг и труден път, особено в частния сектор. Днес компаниите са наясно, че няма друг начин за правене на бизнес, освен с отговорно управление и чрез намаляване на екологичния и социален отпечатък. Европейските компании отбелязват забележителна интеграция на Целите - 79%, за България този процент е 43%. 52% от участвалите в проучването компании у нас имат дълбочинно разбиране за SDGs и макар половината да работят по тях без самостоятелна стратегия по устойчивост, над 60% измерват напредъка си чрез специфични индикатори. „Интегрирането на стратегията по устойчивост в бизнес стратегията води до създаване на нови продукти и услуги, които да отговорят на съвременните изисквания и очаквания на обществото, до иновации, и това повишава конкурентоспособността на фирмите и им гарантира бъдещ икономически живот. Компаниите на Глобалния договор и локалните мрежи, вече имат добра основа и достъп до сериозна база от ресурси и инструменти за това“, сподели Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН.

„Днес има истинско желание за действие. Европейският частен сектор разбра, че не може да печели в свят, който губи. За да работи, една компания трябва да се трансформира устойчиво,” според Нилс Педерсен, изпълнителен директор на Френската мрежа на Глобалния договор на ООН, цитиран от  в . Le Figaro.

Преминаването на работата по устойчивостта от доброволен акт към регулирана дейност със съответната отчетност, е предизвикателство за голяма част от европейските компании. Макар ангажираността към SDGs да се свързва най-вече с желание за укрепване на стратегията за корпоративна устойчивост (44% от компаниите), данните показват, че европейските компании вече интегрират Целите и за да се справят по-добре с регулациите (32% от анкетираните) на Европейския съюз.

Според резултатите от проучването 72% от българските респонденти споделят, че ще бъдат засегнати от новата европейска отчетност (CSRD, Corporate Sustainability Reporting Directive) и транспонирането ѝ в българското законодателство. „Компаниите-членове на Българската мрежа и на Глобалния договор с присъединяването си към организацията ни изготвят Комюнике по напредъка (Communication on Progress), което е дължимата отчетност за постигнатия напредък по Целите и принципите за отговорно поведение. През април т.г. на нарочна среща между Глобалния договор и ЕК в Брюксел стана ясно, че двата подхода не си противоречат, а се допълват и доброто им съчетаване може да допринесе за по-доброто ни бъдеще. За да отговорим на новите изисквания вече провеждаме обучения по темата, които са отворени за всяка компания. Трябва да е ясно обаче, че отчетността следва действията, не обратното.“, каза Дарина Георгиева.

Проучването показва, че европейските компании работят предимно по "Равенство между половете" (SDG 5 – 44%), "Достойна работа и икономически растеж" (SDG 8 – 44%) и комат (SDG 13 - 41%). Малка част работят по "Опазване на океаните" (SDG 14 – 11%), "Справяне с глада" (SDG 2 – 13%) и "Устойчиви градове" (SDG 11 – 17%). В България водещите цели са "Мир, справедливост и силни институции" (SDG 16), "Добро здраве" (SDG 3) и "Справяне с бедността" (SDG 1).

Барометърът за постигането на целите показва добър напредък за Европа, но в световен мащаб постигнати само 17% , като крайният срок е 2030 г. Една четвърт от европейските компании все още не измерват или оценяват приноса си към устойчивостта по никакъв начин. Значителна част - 21% от последните все още не са приложили никаква устойчива стратегия.

Социалните и климатичните проблеми не са национални

Колкото и добре да се справя една компания или страна, тя е взаимосвързана с другите. Социалните и климатичните проблеми не са национални. Бизнесът и държавите следва да работят заедно. Макар днес само 11% от анкетираните компании да са обучили своите доставчици по въпросите на устойчивостта, с въвеждането на новите регулации за Европа това ще е необходимо и задължително действие, и ще засегне включително средните и малки фирми, показва още проучването.

Инерцията, която Глобалният договор на ООН се опитва да преодолее от 2023 г. насам, е с инициативата „Fast Forward“, призоваваща компаниите да засилят своя ангажимент, като предприемат конкретни и отговорни действия в пет приоритетни области:  достойно заплащане , равенство между половете, климат и вода и устойчиво финансиране.  Проучването в България е осъществено от Българската мрежа на Глобалния договор на ООН в партньорство с БСК,  Националните контактни точки за отговорно бизнес поведение към ОИСР, Confiinustria Bulgaria и КРИБ.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
МФ обяви промените в данъчните закони: Вдигат и облагат ваучерите за храна, увеличават данъчните облекчения за деца
Слънчево и топло есенно време ни очаква в четвъртък
Британските ВВС създадоха подразделение за защита на космическата инфраструктура
Русия понижава прогнозите за добив и износ на природен газ
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Агент с изкуствен интелект на OpenAI е хакнал уебсайт на австралийското правителство
Площта на Дания се е увеличила с 300 000 кв. м със стрителството на най-дългия потопен тунел в света
Годишният ръст на цените на жилищата в България се ускори до 15,5 на сто през второто тримесечие на 2026 г.
Гърция подготвя нови мерки срещу високите цени на горивата
Мигрантската криза в Сеута: Повечето непридружени деца ще останат в Испания
България е на първо място в ЕС по ръст на възнагражденията през второто тримесечие
Съединените щати, Република Корея и Япония създават система за сътрудничество в Арктика
Земята е загубила 12,5 трилиона тона лед от Гренландия и Антарктида за 47 години
Вицепрезидент на Google: Квантовите компютри ще разбиват криптирани системи до 2029 г.
„Асарел-Медет“ дари нова машина за Българската антарктическа програма
Радев: Отстранихме олигархията от политическата власт
САЩ са депортирали над 25 000 мигранти в трети страни по тайни споразумения
Проект на Комисията за регулиране на съобщенията: Всеки апартамент и къща да имат собствен пощенски код
Борислав Сарафов се отказва от поста на главен прокурор
Готови за новите изисквания към сградите: как WEOZ™ съчетава автоматизация, комфорт и енергийна ефективност
ЕЦБ: Възходът на китайската индустрия удря тежко германските производители
Депозитите в tbi bank вече могат да защитят спестяванията от прогнозираната инфлация
Времето: Следобед ще е облачно, но без валежи
Венецуелските власти и опозицията се споразумяват да прехвърлят златните резерви на страната в Ню Йорк
Турция е под предупреждение от ЕС заради неправилното управление на пластмасовите отпадъци
Над 40% от работодателите у нас все още предпочитат креативността
Мая Манолова: Първите потърпевши от проверки на КЗП са топлинните счетоводители