Компаниите и хората вече дават по-голям приоритет на ESG темата
Регулациите и изискванията остават на заден план и компаниите вече се насочват към ESG политиките, защото виждат възможност да трансформират бизнеса си по устойчив начин. Това бе едно от основните заключения, до което стигнаха участниците в панела „ESG: Устойчивите модели в бизнеса“ от 14-и Зелен форум на списание „Мениджър“, който се проведе днес в Интер Експо Център.
Вторият панел започна с интервю на модератора доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски", с Антония Спасова, прокурист на „Еко Партнърс България“ АД в новия формат FIRESIDE CHAT на тема: „Разделното събиране на отпадъци – проблеми, предизвикателства и възможности“
Спасова отбеляза, че предизвикателствата при събирането на отпадъците, и по-конкретно на тези от опаковки, са свързани с ангажиментите, които сме поели като държава от ЕС. „На първо място е поетапно увеличаване на процента рециклирани отпадъци от опаковки. Още по-голямото и по-глобално предизвикателство – намаляването на депонираните отпадъци, които до 2035 г. трябва да бъдат под 10%“, заяви тя.
По думите й това е много сериозно предизвикателство, тъй като България е доста далеч от тези нива.
„ Има един проблем, който сме идентифицирали отдавна. Европейската комисия ни обръща внимание, че има проблем с качеството на данните, които ние докладваме, и че са подценени количествата пуснати на пазара опаковки, което автоматично вдига процента на рециклиране“, каза тя, като добави, че ума доста компании, които не изпълняват своите задължения за рециклиране на опаковките и не ги декларират по никакъв начин.
Организациите за оползотворяване и бизнеса, заедно с държавата, трябва да обединят усилията, защото има много работа, препоръча тя.
„Очевидно е че системата за разделно събиране е зациклила, защото в момента тя се осъществява основно с цветни контейнери. За да има реални резултати трябва да се търсят доста по-нови и радикални решения. Трябва да спомена и печално известната такса смет. Икономическите стимули са един мощен катализатор на този процес. Диференцираната такса смет е справедливия начин за заплащане. Настоящият начин за формиране на такса смет е несправедлив за бизнеса и за гражданите. Смисълът е на диференцираната такса смет е всеки да плаща според количеството смесен битов отпадък, който изхвърля – по-малко смесен битов отпадък означава по-малка такса“, обясни тя.
По думите й обаче решението за диференцираната такса смет се отлага от много години. Тя каза още, че трябва да продължат да се търсят решения за събиране на отпадъци при източника, тъй като това ще увеличи събираемостта.
Спасова е категорична, че трябва да се работи и в посока на качеството на данните, за да се обхване сивия сектор, които не отчитат опаковки и не изпълняват задълженията си.
„През годините имахме доста предложения. През 2021 г. бе въведен един текст в закона за управление на отпадъците, който предвиди създаване на регистър, пускащи на пазара опаковани стоки. Идеята бе да се помогне за контрола изсветляване на тези фирми, но за съжаление няма особено развитие при него. Той съществува, но в него участват основно изрядните фирми. Не знам дали има кампания за идентифициране на останалите фирми, но мисля, че трябва да има“, добави тя.
Същинската част на втория панел започна с въпроса на модератора Атанас Георгиев за това пред какви предизвикателства са се изправили от Yettel при въвеждането на ESG политиките (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление) в компанията.
„Преди около 3 години, когато поех тази тема в Yettel изживях три шока. Първо беше по отношение на това колко е всеобхватна темата, вторият беше свързан с цената, а третият за това колко незначителни индивидуалните усилия“, разказа Михаела Калайджиева, главен директор „Корпоративна политика” в Yettel.
Тя сподели, че първоначално е мислела, че тема е модерният начин да говорим за социалната отговорност, но впоследствие е разбрала, че в нея се преплитат много дисциплини – право, финанси, екология, комуникации.
„Тогава си дадох сметка, че имаме нужда от човек, който разбира много от тази тема. Това бе първото нещо. Второто нещо, което направихме, е да започнем да гледаме прагматично на 17-те цели на ООН за устойчивото развитие (Sustainable Development Goals (SDGs) и да анализираме коя е пряко свързана с нашия бизнес и с коя да се ангажираме. Третото нещо, което направихме, е да наемем голям консултант, с който започнехме да пишем текстове за това какво ще правим, по коя тема, какво е важно, какви са стандартите и тн.“, обясни Калайджиева и призна, че е била изумена от цената на това усилие
„Този консултант ни направи меню, при което срещу всяка активност имаше прогнозен бюджет. Бюджетите бяха от милион нагоре на година, ако искате да го правите, както трябва Първоначално това бе голяма пречка“, каза. Калайджиева.
По думите й темата за ESG може да бъде приета или като императив, или като възможност да трансформираш голям част от бизнеса си.
„Колкото повече можем да се доближим до идеята за иновации и нов начин за правена на бизнес, толкова по-добре от гледна точка финансови резултати, репутация, клиенти и тн.“, обясни тя.
Калайджиева даде за пример норвежка компания, която работи в сферата на събиране на отпадъци и боклук.
„През 2012 г. тя сменя изпълнителния си директор. Той вижда, че компанията е пропита с много непочтени и незаконосъобразни практики. Директорът вижда, че нещата се случват по неправилния начин - отпадъкът отива на неправилното сметище, събирането и извозването става по неправилния начин, слагат се грешните етикети. Самата компания разбира, че за да е по-евтино събирането и изхвърлянето на електронния отпадък е по-добре да се изнася към Азия, което прави нещата по-евтини“, сподели тя.
Калайджиева отбеляза, че любопитното за нея е било, че норвежкото правителство, знаейки че не може да предложи по-добро решение, е решило да си затвори очите и да не глоби компанията.
„Новият изпълнителен директор обаче спира незаконосъобразните практики. Голяма част от мениджърите и клиентите го напускат, а печалбата на компанията пада с 40%. 3-4 години по-късно обаче тази компания вече е най-печелившата компания в Скандинавия в този сектор“, посочи тя.
Но колкото и да е голяма една компания и какъвто и бюджет да използва, винаги стига до момент, в който ефектът е ограничен, подчерта още тя.
„Yettel посвети тази година на т.нар. зелена мрежа и се ангажира цялата енергия, която купува за поддръжка и опериране на мрежата да бъде 100% от възобновяеми източници. Телеком инфраструктурата е една голяма мрежа, която се състои от централа и стотици хиляди базови станции. 14% от нашите базови станции са разположени в сайтове на A1 и Vivacom. Дори и Yettel да е на 100% зелена, никога не можем да твърдим това, защото там където сме на гости, използваме енергия, върху която нямаме контрол. Оказва се, че ние сме 86% зелени“, обясни тя.
„Как може да се оцени от гледна точка на финансиращите институции успеха на една компания в сферата на ESG?”, бе следващият дискусионен акцент
На въпроса отговори Иван Димитров, главен икономист и портфолио мениджър в ОББ Асет Мениджмънт.
„Фондовете ни съдържат акции и облигации на дружества, които се продават на борсата. Нашите предложения към хора, които искат да инвестират, се делят на една група фондове, които са балансирани портфейли и са общи за всички, както и други, които са отговорно инвестиращи. При вторите сме се ограничили да включваме само финансови инструменти на компании и държави, които по наша методология сме определили като такива с отговорно поведение“, каза Димитров.
Той обясни, че има четири точки, на които от ОББ Асет Мениджмънт се опират, когато подбират компании за специално отговорно инвестиращите фондове.
Най-първото е т.нар. изключващо отсяване. „Започва се от огромно количество компании. Изключваме такива, занимаващи с бизнес, който не отговаря на ESG критерии за добро развитие на обществото като цяло. В конвенционалните фондове, които инвестират във всичко, изключваме оръжейни компании, разработващи забранени оръжия и най-мръсните изкопаеми горива, като например въглища за термоцентрали. Когато разглеждаме какво да включим в отговорните ни фондове, изключваме всички изкопаеми горива. Изключваме компаниите, които се занимават с производството кожа и нарушават човешките права или идват от държави, нарушаващи човешката права“, обясни Димитров.
По думите му второто ниво е такова, че самите компании и държави, които се избират, имат някакви ESG цели, които искат да постигнат. На трето място са първите 15 цели на ООН.
„Скрийнват се компании, имащи активна дейност по една от тези цели. Ако в първото ниво на филтриране сме изключили някаква енергийна компания, но тя например има инициатива за зелен бонд, то можем да направим изключение за този инструмент“, добави главният икономист и портфолио мениджър в ОББ Асет Мениджмънт.
Като четвърта точка Димитров посочи участие на събрания на акционери, на които се гласува така, че компаниите да бъдат принудени да вземат решения в по-екологична, щадяща или отговорно инвестираща посока.
Господин Йовчев, главен оперативен директор и изпълнителен директор на bTV Media Group, от своя страна заяви, че ESG не следва да е просто мисия на големите или по-малки бизнеси, а начин на мислене, който да насочим към цялото общество. „Така че всички да прегърнат това поведение, не от задължение, а защото води до по-добро и устойчиво бъдеще за хората и планетата“, каза той.
Според него медиите имат двояка функция – от една страна те са бизнес компании, които следва да утвърждават най-високите стандарти в практиките и поведението си, а от друга са партньори на бизнесите и трябва да си помагат в популяризирането на тази кауза.
„Най-важната ни роля обаче е да бъдем в полза на обществото и да караме обществото да чува, да мисли и да говори по тези теми. Това е голямата цел на всяко законодателство и всяка регулация – да подобрява качеството на живота и хората“, каза Йовчев.
Той даде за пример доброволческата инициатива на bTV „Да изчистим България заедно“, която е пример за това какво може да направи един бизнес, който може да призове хората да работят заедно.
По думите му bTV са и първата телевизия, въвела зелени практики при реализирането на продукции. При тях се отчита въглеродния отпечатък. „Вече имаме шест сертифицирани продукции“.
„Кои са основните регулаторни и финансови рискове, които компаниите могат да изпитат, ако поемат по пътя към по-устойчиво поведение“, бе следващият въпрос, поставен към участниците в панела от модератора доц. д-р Атанас Георгиев.
„Преди 6-7 години помагахме на компаниите да развиват една своя идея, свързана със зелено брандиране. До ден днешен това е една от водещите теми при компаниите. С течение на времето търсенето обаче започна да се променя. В началото говорехме предимно с хора, които се занимават с маркетинг, а след това с хора, които се занимават предимно със законово съответствие, заради „Зелената сделка“ на ЕС“, каза Николай Михайлов, мениджър ESG, PwC.
По думите му обаче напоследък е най-интересния етап от развитието на компаниите.
„Те идват при нас не защото им е наложено от регулации, а защото виждат възможност да трансформират бизнеса си по устойчив начин“, обясни той.
„Сега вече говорим на ниво оперативни директори, финансови директори и шефове на компании. Те са седнали на една маса заедно с новосформираните екипи за устойчиво развитие, които са направили в последните 1-2 години. Тази гледна точка показва по какъв начин бизнесът узрява за тази идея и какви възможности виждат водещите участници на пазара“, добави Михайлов.
Той даде пример с компанията Fairphone, която произвежда телефони по по-устойчив начин.
„Тя казва: „Вижте сега, в този телефон има страшно много ценни материали. За да сме сигурни, че ще си ги вземем обратно след две години, когато ви омръзне телефона, предлагаме ви следната сделка, вместо 800 евро ще давате по 15 евро на месец две години. След две години ще ни върнете телефона и пито платено. Така се отваря една нова пазарна ниша за клиенти, които не могат веднага да извадят голяма сума пари. От екологична гледна точка, точка материалите и суровините, вложени в този телефон, се използват отново. Това е следващата стъпка за развитие в бизнеса в България“, категоричен е той.
Що се отнася до ESG Awards на PwC, Йoвчев заяви, че тази година те са по-фокусирани върху измеримите постижения на компаниите.
„Когато една компания да каже че е зелена, това да не зависи от уменията и да защити тезата си, а от конкретни измерими постижения“, обясни той.
Наградите са в четири категории: „Стратегия в устойчивото развитие“, „Иновации, свързани с устойчивото развитие“, „Информационно образователни компании“ и четвъртата е за лидер, който е способствал за устойчивото развитие в България.
Той посочи, че вече се приемат кандидатури за наградите, а крайният срок е до 10 август.
„Какви са трендовете на българския финансов пазар, забелязваме ли промяна на нагласите?“, бе следващият въпрос, зададен като част от панела.
„При нашите клиенти има много отчетлив тренд. По-младите поколение не търси само висока финансова възвращаемост, но и се съобразяват със странични фактори – дали парите им са инвестирани във мръсна индустрия или не“, отговори Иван Димитров.
„Ние сме избрали да предлагаме тези продукти, не защото искаме да сме някакъв фактор на промяната, а защото ни го диктува пазара. Виждаме откликване на търсенето, което е заключено там. В Белгия над две трети от новите продажби са в отговорно инвестиращи фондове. Това е желанието на клиента. В България над една четвърт от новите ни продажби са в отговорни фондове. Това е тенденция, която расте бързо“, добави той.
Димитров отбеляза, че миналата година доходността от отговорните фондове е била по-слаба, тъй като енергийните и отбранителните компании, които не са част от тях, са спечелили от войната.
„От май месец тази година обаче зелената линийка при отговорните фондове мина отгоре над другите ни портфейли“, добави той.
От своя страна Калайджиева посочи, че усеща едно забързване в усилията да се случат нещата по правилния начин. Според нея обаче едно от големите предизвикателства ще бъде как да се ангажира цялата верига за доставки.
„За тази година имаме планиране стратегии за това как да ангажираме доставчиците. Това ще бъде истинско предизвикателство“, добави главеният директор „Корпоративна политика“ в Yettel.
Тя отбеляза, че всички последни изследвания показват, че клиентите са готови да платят 10% отгоре върху стойността на продуктите , за да пазаруват продукти и услуги от компании, които са ангажирани с темата.
Панелът завърши с още едно интервю във формата FIRESIDE CHAT с доц. д-р Атанас Георгиев с Диляна Якова, Мениджър „Регулации и устойчиво развитие“ във „Филип Морис България“
„За нас „Филип Морис“ е тютюнева компания. Продавайки доказано вреден продукт, за компанията е важно от самото начало да преосмисли целия си поглед към това какво предлага на потребителите и как ще го предлага“, каза тя.
„Преди повече от 10 години компанията реши да инвестира огромно количество ресурси и пари в разработването на нов тип продукти, които са бездимни тютюневи изделия и са доказано по-добра алтернатива за онези пълнолетни пушачи, които не искат или не могат да спрат“, добави Якова.
По думите й тази трансформация в компанията не е замяна на един продукт с друг, а цялостна трансформация на бизнес модела
„Ние виждаме устойчивото си развитие като възможност за намаляване на негативното външно развитие на компанията върху околната среда, цялото общество и отделните потребители“, каза Якова.
Компанията вижда това и като възможност за иновации за растеж и инвестиции в технологии и наука.
„Градим бъдеще без дим. Надяваме след 20 години да можем да кажем, че сме го постигнали и да можем да заявим, че сме пратили цигарите в музея“, добави тя.
Якова сподели, че преди година и половина компанията майка на „Филип Морис България“ е решила да направи оценка на най-значимите теми в глобален мащаб.
„Тази година решихме да провалим дали тези глобално важни теми са толкова важни и в местния контекст. Има и малко местни намествания, защото във всяка една страна трябва да се отчита местния контекст. Важното е, че глобалната тема за въздействието на нашите продукти върху здравето на потребителите остава най-важната. Важна е и темата за отпадъците след потреблението на продуктите. Важното беше за нас, че валидацията в това проучване, не само от хората вътре в компанията, но и от външни трети страни, показа, че това са темите, върху които компанията трябва да работи в посока на устойчиво развитие“, каза тя.
***
Генерални партньори: Veolia, Yettel, ОББ Асет Мениджмънт, photomate.
Събитието се осъществява със специалната подкрепа на: ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД.
Oсновни партньори: Aurubis, Phillip Morris Bulgaria.
С подкрепата на: PwC.
Институционални партньори са Българска стопанска камара, Институт за енергиен мениджмънт, Асоциация на индустриалния капитал в България.
Медийни партньори: bTV Media Group , BNT.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.