A1: Оптичната свързаност променя Северна и Северозападна България

Изграждането на новата оптична инфраструктура в Северен централен и Северозападен район навлиза във финалната си фаза, като изпълнението вече е достигнало над 90%. Това стана ясно по време на събитие на A1, посветено на напредъка по проекта, реализиран в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Представителите на компанията очертаха както мащаба на инвестицията, така и предизвикателствата пред реализирането ѝ в изключително кратки срокове.

Проектът трябва да приключи до 10 април 2026 г. Според Стефан Цеков, старши мениджър в A1, сроковете са безпрецедентно кратки за подобен тип инфраструктурно начинание.

„Важно е да се отбележи, че нищо не започна на 10 юни. Това е една програмна инвестиция, която се подготвяше години наред“, поясни той.

Цеков припомни, че работата по инициативата започва още през 2020 г., след което тя е получила одобрението на Европейската комисия, осъществена е подготовката на процедурите и обществените поръчки, а договорите за финансиране са подписани на 10 юни 2025 г. Именно тогава започва реалното изпълнение на проекта за двата региона.

„На финалната права сме, но разчитаме на помощта на всички институции, за да успеем да приключим проекта успешно“, заяви още Цеков.

Инфраструктура, която променя региони

Техническият координатор на проекта Цветан Хранков постави акцент не толкова върху самото строителство, колкото върху ефекта, който новата инфраструктура ще има върху хората и бизнеса.

„Ако попитаме инженер, той ще говори за километри оптика и базови станции. Ако попитаме учител или предприемач, ще чуем за възможности. Ние не гледаме този инфраструктурен проект като просто разширяване на нашата мрежа. Ние гледаме на него като възможност за хората, които живеят в тези региони“, заяви Хранков.

По думите му проектът е най-мащабното подобно изграждане на телекомуникационна инфраструктура в България през последните десетилетия и е възможен единствено благодарение на съвместните усилия на държавата, Европейския съюз, местната власт и трите телекомуникационни оператора.

На национално ниво инициативата включва изграждането на над 3000 километра нова оптична инфраструктура, модернизация на още 3700 километра съществуваща мрежа, осигуряване на свързаност за повече от 700 базови станции и 180 обществени обекта.

В Северен централен и Северозападен район A1 инвестира 15 млн. евро собствени средства, а близо 70 млн. евро са осигурени чрез държавно и европейско финансиране. Проектът ще достигне до 105 населени места, 64 обществени обекта и 170 базови станции.

„За нас тази инфраструктура вече е основна обществена инфраструктура – по начина, по който гледаме на пътищата или електроразпределителната мрежа“, каза още Хранков.

Според Цветан Хранков най-голямото предизвикателство не е самото изграждане на оптичната мрежа, а управлението на огромния брой процеси, институции и участници.

По думите му един подобен проект при нормални условия би се реализирал за около три години, докато сега трябва да бъде изпълнен само за една.

Над 150 експерти на A1 работят ежедневно по координацията със строители, проектанти, държавни институции, областни и общински администрации и експлоатационни дружества, така че отделните етапи – проектиране, съгласуване, строителство и въвеждане в експлоатация – да вървят паралелно.

От идея до реален проект

Валентина Ивинова, старши мениджър „Планиране и развитие на оптична мрежа” в А1 България, разказа личната история зад проекта.

По думите ѝ още през 2011 г., когато започва работа в компанията, става ясно, че България се нуждае от цялостен план за развитие на оптичната инфраструктура.

„Тогава нямахме план. Имахме няколко основни оптични направления, но беше ясно, че мрежата трябва да се развива“, каза Иванова.

Първоначално идеята е била разчетена като 20– и дори 25-годишен план, тъй като необходимите инвестиции са изключително големи. Благодарение на европейското финансиране и подкрепата на държавата обаче тя вече се реализира.

„За мен това е сбъдването на една мечта – моята и на колегите, които още през 2011 година начертахме този план.“

Над 90% изпълнение

По думите на Иванова проектът обхваща 105 от т.нар. "бели зони" (такива без покритие), за които се изграждат 150 километра нова оптична мрежа и се модернизират 1250 километра съществуваща инфраструктура.

След приключването на инициативата ще бъде осигурена свързаност до 64 обществени обекта, 71 гранични контролни пункта, както и високоскоростен интернет със скорости до 1 Gbps за около 168 000 жители.

Към момента изпълнението вече е 91% за регион Север Запад и 93% за регион Северен Централен. Изградени са 793 километра нова оптична инфраструктура и са модернизирани 1254 километра съществуваща мрежа. Оптична свързаност вече има до 59 от 64 обществени обекта, до 251 базови станции, както и до 63 000 от общо 68 000 жители, предвидени в текущия етап.

Според Валентина Иванова сериозно предимство е било използването на съществуваща инфраструктура и въвеждането на нов подход при издаването на разрешения за строеж, което е позволило строителството да започва още преди приключването на всички административни процедури.

Въпреки значителния напредък, екипът отчита, че предстои най-интензивната част от работата. Затова представителите на компанията отправиха призив за продължаваща координация между държавните институции, местната власт и всички участници в проекта, така че той да бъде завършен в предвидения срок.

"Тъжната истина е, че има още стотици зони в България без оптично покритие, но в този проект целта беше да осигурим такова за максимално голям брой население, поради което приоритет бяха по-големите населени места", обясни Цветан Хранков. 

Валентина Иванова уточни, че за 41% от населените места с над 500 жители в Северна и Северозападна България вече е осигурено покритие. За по-малките населени места обаче този процес ще бъде далеч по-труден. 

Какви са ползите за общините? 

Освен изграждането на новата оптична инфраструктура, по време на форума бяха представени и технологичните решения на A1, които вече се използват в редица български общини.

Таня Петрова, старши мениджър „Продажби“ в A1, подчерта, че развитието на цифровите услуги е естествено продължение на инвестициите в свързаността.

„Нашата мисия е да бъдем водещ телеком и системен интегратор“, каза тя, като допълни, че целта е съвместно с местните власти да се създават по-модерни населени места и повече удобства за гражданите.

По думите ѝ технологиите вече са неизменна част от успешното управление на една община, а компанията работи за внедряването на решения, които подобряват административните услуги, киберсигурността и управлението на градската среда.

„Стремим се да направим населените места по-добро и по-модерно място за живот“, добави Петрова.

Регионалният мениджър на A1 Малинка Кръстева представи конкретни примери за вече реализирани проекти. Сред тях са решения за изпълнение на европейската директива NIS2 за киберсигурност, системи за интелигентно управление на сметосъбирането, видеонаблюдение, управление на „синя зона“, както и услуги за дистанционна грижа за възрастни хора.

Според нея интелигентното сметосъбиране дава възможност за проследяване в реално време на контейнерите и сметоизвозващите автомобили, оптимизира маршрутите и осигурява по-голяма прозрачност при управлението на общинските дейности.

Особено внимание Кръстева отдели на услугата за дистанционна грижа за самотно живеещи възрастни хора. Тя разказа реални истории на потребители, за които системата е осигурила навременна помощ.

„Един възрастен човек ми каза: Тази гривна ми е приятел. Вече не се страхувам, защото знам, че по всяко време мога да потърся помощ. Освен това ме подсеща кога да си пия лекарствата“

По думите ѝ именно подобни примери показват, че технологиите имат реален ефект върху качеството на живот, а не са просто поредното дигитално решение.

Кметът на Монтана Златко Живков също даде примери от практиката на своята община. Той отбеляза, че системите за видеонаблюдение вече дават осезаеми резултати както за обществения ред, така и за ограничаването на вандалските прояви и телефонните измами.

По думите му подобни решения помагат не само на големите градове, но и на по-малките общини, където ресурсите са ограничени, а необходимостта от по-ефективно управление е също толкова голяма.

В заключение участниците се обединиха около мнението, че дигитализацията вече не е въпрос на бъдеще, а необходим инструмент за по-ефективно управление, по-добри публични услуги и по-висока сигурност за гражданите. 

Дигиталните умения – също толкова важни, колкото и свързаността

Наред с изграждането на оптичната инфраструктура A1 реализира и инициативи, насочени към повишаване на дигиталните умения на различни възрастови групи. От телекома отбелязват, че ако оптичната свързаност е „гръбнакът“ на двата региона, то подобни проекти дават възможност тя да бъде използвана разумно и безопасно.

Сред тях е програмата „Интернет за всички“, която се провежда вече седем години. През тази година, с подкрепата на Плана за възстановяване и устойчивост, акцентът е поставен именно върху Северозападния и Северния централен регион. Проектът се реализира съвместно с фондация „Глобални библиотеки“, тъй като библиотеките и читалищата са естествените места, където възрастните хора се събират, общуват и по-лесно могат да бъдат включени в обучения.

Обученията са в малки групи и обхващат както най-основните дигитални умения – работа с електронна поща, Wi-Fi, мобилни данни и онлайн услуги, така и теми като разпознаване на подвеждаща информация и безопасно сърфиране в интернет. За първи път тази година е включена и тема, посветена на изкуствения интелект.

В рамките на проекта библиотеките получават проектори и техника, която остава за бъдещи обучения, а участниците – полезни помощни материали и практически упражнения.

Паралелно с това компанията развива образователни инициативи и за деца, родители и учители. В партньорство с Центъра за безопасен интернет са създадени онлайн обучения, интерактивни игри и образователни ресурси, насочени към безопасното използване на дигиталните технологии.