Бъдещето на рециклирането - бъдеще за планетата

Световните природни ресурси постепенно се изчерпват и това неминуемо води до нарушения в екосистемите на земята, а замърсяванията с пластмасови отпадъци се превръщат в сериозна заплаха. Затова развитието на кръговата икономика и рециклирането стават важен приоритет.

Отпадъците например могат да се превърнат в ресурс, който отново и отново да се използва. Така ЕС въведе забрана върху пластмасовите изделия за еднократна употреба чрез действащата Директива, относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, която се прилага в страните-членки от 3 юли 2021 г.

Обединена Европа приема рециклирането на пластмасата като стъпка към изграждането на кръгова икономика

Европа генерира 26 млн. тона пластмасови отпадъци годишно, а Европейският съюз е твърдо решен старият континент да може да рециклира всички пластмаси и постепенно да премахне пластмасовите изделия за еднократна употреба като чаши за кафе, сламки, бъркалки, пластмасови прибори за храна, опаковки, торбички, бутилки и чаши, угарки от цигари, хигиенични продукти, части от домакински и електронни уреди, от леки и тежки автомобили и много други предмети от пластмаса. През последните десетилетия производството на пластмаси по целия свят е нараснало експоненциално – от 1,5 милиона тона през 1950 г. на 322 милиона тона през 2015 г.

В този ред на мисли, струва си по-често да си припомняме и да разказваме на децата си, че например една пластмасова сламка отнема само една секунда, за да бъде произведена, но 500 години, за да се разпадне.

До 2030 г. Европейският съюз постави цел - 100% от пластмасовите опаковки да могат да се рециклират, да бъдат употребявани повторно или да могат да се компостират.

В директивата на ЕС се казва още, че в рециклирането могат да се използват полимери, които не са химично модифицирани и се срещат в естествен вид в природата, а от тях могат да се произвеждат изделия със свойствата на пластмасата. 

Съществуват три начина за преработка на пластмасата: чрез изгаряне, събиране в депа за отпадъци и чрез рециклиране. 

Голяма част от пластмасовите отпадъци (около 25%) попада на сметища, друга част се изгарят за извличането на енергия и горива. Делът на рециклирането варира силно по страни, както показва инфографиката на Европейския парламент.  

Групата „Веолия“ е на първо място по преработка на пластмаси в Европа. Приносът й е в оползотворяването на няколко вида пластмасови отпадъци и трансформирането им в нови суровини с различни приложения.

Рециклирането на пластмаси за „Веолия“ е един от стълбовете на стратегията на компанията за растеж, а използването на полимери, позволяващи многократна преработка, води до устойчивата им употреба и допринася за състоянието на планетата. 

„Рециклирането на пластмасите има няколко ползи. На първо място, то превръща отпадъците в нов материал, така че се пестят ресурси, въглеродният отпечатък на рециклираните пластмаси е много по-малък от този на новите пластмаси и така спомагаме за ограничаване на промяната в климата“, казва Беноа Перо, директор „Клиенти и пазари“, Сектор „Преработка на твърди отпадъци, рециклиране и оползотворяване“ във „Веолия“. Разбира се, на второ място е една от големите теми, свързани с пластмасите - замърсяването с пластмасови отпадъци. Това се случва когато пластмасите не се управляват добре и попаднат в околната среда – в моретата и океаните, а това е бедствие за екосистемите. Много важно е оползотворяването на пластмасовите отпадъци. Благодарение на рециклирането им  насърчаваме разделното им събиране по цял свят и това е добър начин за ограничаване на замърсяването на околната среда. Днес компаниите за рециклиране са изправени пред драстична промяна в бизнес модела. Старият бизнес модел разглеждаше отпадъците, като се чудеше какво да прави с тях и къде да ги рециклира. Новият бизнес модел, на кръговата икономика, е да се проучат нуждите на индустриите по веригата. Например какво е нужното качество, за да може бутилката отново да се превърне в бутилка, бронята в автомобилната индустрия отново да стане нова броня за нов автомобил. Това е промяна във високо-ефективните рециклирани полимери, които подобряват качеството и трябва да отговорят на изискванията на клиента за ефективност – ето това е бъдещето на индустрията.

И докато пластмасата и свързаните с нея предизвикателства са актуална тема вече няколко десетилетия и има доста технологии за нейното рециклиране, появяват се нови материали и отпадъци, които скоростно навлизат в ежедневието ни и трябва да се търсят решения и за тяхното рециклиране. Такъв материал са например батериите за електромобили. Според Мариана Итева, заместник-регионален директор на "Веолия" за България „Нашата страна може да бъде в крак с този преход и да разчита на безотпадъчни технологии, така че от всяка батерия да се произведе отново батерия.“

• 100 милиона се очаква да бъдат електромобилите в употреба до 2030 г. по света
• 30 милиона само в Европа
• 3 милиона тона батерии за рециклиране до 2030 г.,  като това количество ще се удвои и ще достигне 7 млн. тона батерии до 2035 година.

Очаква се стремглаво увеличение на този вид отпадък, защото средният живот на батериите за електромобили се предполага че е между 10 - 12 години. Всъщност, ние сме изправени пред проблем със старите батерии за електрически превозни средства. Ако не се рециклират то те допринасят значително за замърсяването и окисляването на околната среда. В днешно време това е сериозно предизвикателство да оползотворяваме металите от батериите за електромобили. Пазарът расте експоненциално, но само по отношение на производството на батерии, не и на рециклирането на отпадъците. Затова трябва да сме готови и за рециклирането на батериите излезли от употреба и за отпадъците от производствения скрап.

„Веолия“ разработва стратегия за затваряне на кръга и постигане на висока чистота на оползотворените метали, за да могат те отново да бъдат използвани в нови батерии. В процеса са включени производителите на автомобили и химически компании, които ще допринесат с добавена стойност в постигане на висока чистота на металите, за да бъдат те годни за използване за нови батерии съгласно действащите регламенти. 

„Веолия“ работи едновременно с  батерии за електромобили и напредва в технологията - еквивалент на батериите. Това са водородните клетки, които     съхраняват енергия и могат да бъдат съпоставими с батериите за електромобили. Те могат да бъдат използвани предимно в тежкотоварния транспорт, докато  батериите за електромобилите имат огромен пазар за леката автомобилна промишленост.

Целта е с помощта на иновациите да изградим свят без въглерод, да развием кръгова икономика, за да пестим ресурсите и да намалим новите форми на замърсяване.

Рециклирането на батерии за електромобили е част от екосистемата от решения на “Веолия”, с която помага на автоиндустрията да декарбонизира материалите си заедно с още други важни ползи. 40% от съдържанието на батериите са редки метали – литий, никел, мед и кобалт. Тези ресурси са оскъдни, а добивът им често е силно замърсяващ и вреден за околната среда.

"Веолия" рециклира батериите в затворен цикъл по безотпадъчна технология, така че оползотворените стратегически ценни метали директно се използват в производството на нови батерии в два завода във Франция и един в Китай. Амбициите са мрежата от заводи за рециклиране на батерии да се разшири в близко бъдеще в Европа, САЩ и Азия.

И още един интересен пример ни напомня, че ресурсите на планетата трябва да се възобновяват - през следващите няколко десетилетия ще бъдат изхвърлени милиони тонове използвани перки на вятърни турбини. „Веолия“ в Северна Америка има оригинално решение, при което използваните перки се превръщат в цимент. Стъклопластовите перки се раздробяват в завода на „Веолия“  в Мисури и се обработват с решение, което вече е доказано в Европа. 90 % от перките се използват повторно: 65% като суровина и 28% като енергия. Това води до 27% намаление на емисиите на CO2.

Ако постигнем диалог между институции, бизнес и гражданско общество, то тогава кръговата икономика в действие би се справила с лекота с трите глобални предизвикателства пред екологичната трансформация: декарбонизация, премахване на замърсяванията,  икономия и възобновяване на ресурсите. А това ще осигури зеленото бъдеще на планетата.