Българският бизнес възприема цифровите технологии, но с различна скорост и приоритети

Повечето български компании вече са преминали началния етап на дигиталната трансформация, но все още се намират в междинна фаза по отношение на цифровата си зрялост. Това показва третото поред национално проучване за нивото на дигитализация у нас, реализирано съвместно от Siemens България и Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).

Резултатите бяха представени от главния изпълнителен директор на Siemens за България, Северна Македония и Украйна д-р инж. Боряна Манолова и от г-жа Соня Миклай, главен управител на ГБИТК. Проучването надгражда предходните допитвания от 2018 и 2021 г. и затвърждава ролята си на барометър за дигиталната трансформация в българската икономика. В анкетата, проведена онлайн между 2 март и 7 април 2025 г., се включиха 92 компании от 27 индустрии – от производство и енергетика до IT, логистика и услуги. Повече от 60% от участниците са представители на висшето ръководство, което прави изследването ценен индикатор за стратегическите нагласи на бизнеса към дигиталната трансформация. 

Резултатите показват, че българските компании са в етап на преход – те активно използват цифрови технологии, но сравнително рядко ги интегрират в пълна степен и мащаб.  Средната самооценка на бизнесите за степента на дигитализация е 6.82 по десетобалната скала. Това предполага умерена дигитална зрялост с известен напредък, но и с отчетлива нужда от ускоряване на трансформационните процеси. 

„Дигиталната трансформация не е технологичен лукс, а условие за растеж, устойчивост и конкурентоспособност. Компаниите, които стратегически възприемат и интегрират новите технологии, ще бъдат лидерите на утрешния пазар“, коментира д-р инж. Боряна Манолова. “Радващо е, че виждаме нарастваща осъзнатост сред бизнеса, но е ясно, че ни предстои още работа – особено в посока човешки капитал, стратегическа визия и по-смели инвестиции”, добави тя.

Според резултатите от допитването компаниите в България се фокусират основно върху решения с директна и бърза възвръщаемост като повишаване на оперативната ефективност (посочена от 18% от анкетираните като основен мотив за внедряване на цифрови технологии), постигане на конкурентни предимства (16%) и оптимизация на производителността на служителите (14%). Макар и разбираем от гледна точка на икономическата рационалност, този подход често пренебрегва по-дългосрочните възможности, свързани с трансформацията на бизнес моделите, интеграцията на устойчивостта и създаването на нови източници на стойност.

Най-широко разпространените технологии, които се използват от бизнеса у нас, са платформите за анализ на данни (21%), изкуственият интелект/машинното обучение (15%) и решенията за разширена автоматизация/роботика (14%). В същото време авангардни решения като цифрови близнаци, Edge computing и блокчейн остават до голяма степен пренебрегвани, с едва 2–7% внедряване. Това говори за сравнително ниска иновационна зрялост и е индикатор, че българският бизнес все още не е в пълна готовност да възприеме технологиите на бъдещето, които бързо се превръщат в индустриален стандарт в глобален контекст.

Значителна част от компаниите разчитат на хибридна технологична инфраструктура (47%) или предимно локални решения (38%), докато едва 13% използват основно облачни платформи. Това, в комбинация с факта, че само 9% от анкетираните са достигнали високо ниво на автоматизация на процесите (над 80%), показва сериозно разминаване между инфраструктурната модернизация и реалното извличане на стойност чрез цифрови процеси.
Макар че значителна част от организациите осъзнават необходимостта от трансформация, инвестициите в цифрови технологии остават сравнително скромни – близо 60% от респондентите отделят под 10% от бюджета си за дигитализация. Въпреки това близо две-трети от анкетираните вече са интегрирали или планират да интегрират цифрови технологии в следващите 12 месеца.

Бюджетни ограничения, липса на квалифицирани специалисти и трудности при интеграцията на съществуващи (наследени) системи са посочени като основните препятствия пред разгръщане на пълния потенциал за дигитализация. 
Недостигът на квалифицирани кадри остава особено сериозно предизвикателство, затвърждавайки изводите от предишните две проучвания. Въпреки че 62% от компаниите очакват позитивно въздействие от дигитализацията върху работната сила – включително създаване на нови роли и професии – само 10% от работодателите смятат, че техният персонал е напълно подготвен за технологичните промени. Това подчертава необходимостта от целенасочени инвестиции в дигитални умения, систематични вътрешни обучения и активни партньорства с образователния сектор.

 „Българският бизнес е изправен пред стратегически избор – от оперативна дигитализация към стратегическа трансформация. Той осъзнава значението на дигиталната трансформация и вече е направил първи стъпки, но напредва бавно и неравномерно. Основните усилия са насочени към оперативни подобрения с бърза възвръщаемост, а стратегическите аспекти като иновации, устойчивост и развитие на кадри често остават на заден план”, отбеляза Соня Миклай. “Недостатъчните инвестиции, липсата на подготвен персонал и технологични ограничения възпрепятстват реалното извличане на стойност от дигитализацията. За да бъдат конкурентоспособни в дългосрочен план, компаниите трябва да преминат от тактически към стратегически подход и да възприемат дигитализацията като основен двигател на растеж и иновации.”

Впечатление прави и повишеното внимание към киберсигурността и устойчивото развитие. Над 75% от анкетираните посочват устойчивостта като ключов или важен приоритет в своите дигитални стратегии. В областта на киберсигурността компаниите залагат на технологични защити, обучения и планове за реакция при инциденти.

„Българските компании са на прага на стратегически избор. Онези, които успеят да преодолеят ограниченията – било то бюджетни, кадрови или технологични – и възприемат дигитализацията като основен двигател на растежа, ще задават посоката на развитие в следващото десетилетие“, подчерта още д-р инж. Манолова. „Необходима е цялостна промяна в мисленето – от реактивен към проактивен подход, от оперативни подобрения към стратегическа трансформация.“