Съвети за творческо писане от Ърнест Хемингуей

Един от най-великите писатели на Америка - Ърнест Хемингуей, никога не е въвеждал единен код, или модел на писане, за цялото си творчество, както например Стивън Кинг или Рей Бредбъри. Но все пак е документирал подхода си. Правил го е в писма до агенти, издатели, други автори, приятели, както и чрез поръчани статии по въпроса. 

Творците на журналистическия, маркетинговия или какъвто и да е друг текст, могат да почерпят ценно вдъхновение от безсмъртния Хемингуей, носител на награди "Пулицър" от 1953 и 1954 г. Авторът на "Старецът и морето" печели и Нобелова награда за литература за "мощното си, сформиращо стилове майсторство на изкуството на разказвача". 

Издадената в Щатите книга "Ernest Hemingway on Writing" или "Ърнест Хемингуей за писането" е компилация от негови разсъждения за процеса на творческото писане, която предлага забележителен поглед в ума на този световен автор. От нея списание Inc. споделя няколко ценни съвета от Хемингуей. Те са следните: 

За същината на писането и неговата задача

Всички добри книги си приличат по това, че са по-истински. След като си спрял да ги четеш, се чувстваш все едно всичко това ти се е случило на теб. И че отсега нататък всичко това принадлежи на теб: доброто и лошото, разкаянието и съжалението, хората и местата, и какво е било времето там. 

Всъщност, никой в действителност не знае и не разбира тайната и никой никога не я е изричал. Тайната е, че истински добрата книга е поезия, написана в проза, и тя е най-трудното нещо за правене. (продължава на следващата страница)

За качествата на писателя

През целия си живот съм гледал думите все едно ги виждам за първи път... 

... истинската сериозност по отношение на писането е едно от двете абсолютно задължителни неща. Второто, за съжаление, е талантът. 

Най-ценният подарък за добрия писател е вграденият, удароустойчив детектор за боклук. Става дума за радара на писателя и всички велики писатели го имат. 

Автор без чувство за правосъдие или липса на правдивост би бил по-подходящ за редактор на годишник на училище за надарени деца, вместо да пише романи. 

Достатъчно добрият автор изглежда роден със знания. Но той не е. Той е роден само със способността да учи с по-бързи темпове във времето в сравнение с другите хора и без съзнателно приложение. И с интелигентността да приема или отхввърля това, което му е презентирано като знание. 

За пътя и удоволствието от писането

Вярвам, че пишеш основно за двама души: за себе си, за да се опиташ да направиш творбата абсолютно перфектна, или ако не такава, то поне чудесна. След това пишеш за тази, която обичаш, независимо дали тя може да чете, да пише или не, и независимо дали е жива, или е мъртва. 

... писането е нещо, което ти никога не можеш да направиш така както може да се направи най-добре. То е безкрайно предизвикателство и е по-трудно от всичко друго, което съм правил някога. Затова го правя. И ме прави щастлив, когато се справям добре. 

Обожавам да пиша за да бъда щастлив, без значение дали ми плащат, или не. Но е адка болест да се родиш с това. Харесва ми да го правя. Което е дори още по-лошо. Това превръща писането от болест в порок. Тогава искам да го правя по-добре отколкото всеки някога го е правил, което го прави обсебеност. Обсебеността е нещо ужасно. Надявам се, че нямате някаква. Това е единствената, която ми остана на мен. 

За какво да се пише

Виждате ли, опитвам се във всичките си истории да създам усещането за натъкване на реален живот - не само да изобразявам живота... но да направя разказа жив. Така че като прочетете нещо от мен, да го почувствате. Не може да се направи, без да се сложи вътре лошото и грозното, наред с красивото. Защото ако всичко е красиво, няма да му се повярва.

Пишете за това, което познавате, и пишете истински, и им разкажете на всички къде може да го поместите... Книгите трябва да са за хората, които познавате, които обичате и мразите, не за хората, за които учите. 

... какъвто и успех да съм постигнал, то е било чрез писане за неща, които познавам. 

За блокажа на автора

... понякога, когато започвах нова история и не можех да я задвижа... заставах прав и започвах да гледам покривите на Париж и да си мисля "Не се тревожи. Винаги си писал досега и ще пишеш сега. Всичко, което трябва да сториш, е да напишеш едно вярно изречение. Напиши най-вярното изречение, което знаеш". И накрая пишех едно вярно изречение и тогава продължавах от там. Беше лесно тогава, защото винаги има едно вярно изречение, което знам, или което съм виждал, или съм чувал някого да казва. 

За това да умееш да се откажеш

Ако един писател на проза знае достатъчно за това, което пише, той може да пропусне нещата, които знае, и читателят, ако писателят пише достатъчно истински, ще се сдобие с чувството за тези неща толкова силно, все едно писателят ги е цитирал. Достойнството да се движиш върху айсберг се дължи само на 1/8 част на това да се движиш над вода. Писателят, който изпуска неща защото не ги знае, пък само прави кухи места в писането си. 

Не беше случайно, че речта Гетисбърг беше толкова кратка. Законите на писането на прозата са така неизменни, като тези на летенето, математиката, физиката. 

За дневния брой думи

Много обичах да пиша и никога не съм бил по-щастлив от друго... И дните на 1200 или 2700 думи са били нещо, което ме е правило щастлив не за вярване. Откакто открих, че 400 до 600 добре написани думи е темпо, което мога да задържа много по-добре, бях винаги доволен от тези числа. Но и да имах само 320, пак се чувствах добре. 

За четенето

Мисля, че можете да научите за писането от всеки, който някога е писал. 

Когато пишех, беше необходимо за мен да чета, след като съм написал... впоследствие, когато бях празен, беше задължително да чета, за да не мисля и да не се тревожда за труда си, до момента когато мога да го извършвам отново. Научил съм се вече никога да не изпразвам кладенеца на моето писане, а винаги да спирам, когато все още има нещо там в дълбоката част на кладенеца, и нека то се запълни нощем от изворите, които го захранват. 

За рамката

Мисля, че никога не бива да бъдем твърде песимистични за това, което знаем че сме направили добре, защото трябва да се възнаграждаваме някак и единствената награда е тази, която е в самите нас. Публичността, възхищението, ласкателството или просто да си модерен, са все лишени от стойност... 

Трябва да бъдете подготвени винаги да работите без аплодисменти. Когато сте въодушевени от нещо, първата ви чернова е готова. Но никой не може да я види, ако не я направите отново и отново. Докато не сте комуникирали емоцията, знаците и звуците пред читателя...