„Паднал й бил гласът! Ами че наведи се да си го вземеш!“*- една чисто нова изложба ни връща към любимите бг филми

26 нови плаката на филми от първото столетие на българското кино ще представи графичният дизайнер и художник Росен Йорданов. Ако ви мирише на командировка в софийската Vivacom Art Hall, познали сте мястото. Можете да видите творбите между 15 и 31 януари, като освен на спомените си за любими сцени и цитати от филмите, ще се насладите на много добър графичен дизайн.

„Списъкът е субективен, без връзка с официална класация или нечий подбор“, казва Росен Йорданов за изложбата, озаглавена „Новият век на българското кино“. Плакатите са авторски интерпретации, отразяващи личните впечатления на художника.

Росен Йорданов е бил арт директор на няколко български списания, сред които международните брандове FHM, Madame Figaro, Harpers Bazaar и Rolling Stone. От няколко години е графичен дизайнер на Голф клуб „Св. София“ и творец на свободна практика.

Пали се по идеята за изложбата докато един ден седи пред компютъра, радвайки се на “5-до-10-минутна-докато получа мейл” пауза. „Всъщност играех си с една нова програма, която инсталирах на iPad-a – нещо като електронен скицник“, разказва Росен. „Драсках си произволни образи, когато мислите ми ме върнаха към черно-белия телевизор от детството, към който имаше една допълнителна кутия, наричана със страхопочитание “стабилизатор”. Първо включваш него и чак след 2-3 минути самия телевизор. Ако изобщо тръгне. Така че беше хубаво да “цъкнеш” копчето по-рано, дори с риск да се наложи да изгледаш новините, за да не изпуснеш началните надписи на филма вечер. На този телевизор съм гледал филмите, които ще помня цял живот. Български филми.“

Росен започва скиците за кино плакати с “Опасен чар” и “Оркестър без име” и с времето създава 26, като в електронния си скицник има идеи за още. „Исках да покажа моята гледна точка, емоцията, запазила се толкова години. Като зрител, когото тези филми са забавлявали, докоснали емоционално, и в крайна сметка повлияли на светогледа“.

Носталгично-технологично завръщане в миналото - трябва да се види! 

*Култова реплика от "Оркестър без име", 1982