Евлоги Георгиев дарява половината от богатството си за университети, училища и болници

Един от най-големите български предприемачи в историята на българския бизнес - Евлоги Георгиев е роден на днешната дата през 1819 г. Смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19.век, той остава дълбоко и искрено свързан със съдбата на своя народ през целия си живот. Истински родолюбец и безкористен филантроп, много преди да се появи модерната днес концепция за споделеното богатство, подета като глобална промяна в манталите от Уорън Бъфет и Бил Гейтс.  Хора като него остават живи в историческата памет, но заслужават и присъствие в настоящето. Нека си спомним на днешния ден за Евлоги Георгиев с този текст от сп. "Мениджър

Заради дарението си за построяване на Висшето училище, наследник на което е Софийският университет, Евлоги Георгиев е известен като най-големия благодетел в българската история. Но това ли е цялата истина? Той отделя пари за много други добри неща, за които днес малко се говори. Мълвата при смъртта му през 1897 г. му приписва състояние от над 80 млн. лева. В действителност то е 23 милиона - също огромна за времето си сума, но забележителното е, че над половината от него дарява за благотворителни цели в България и Румъния.

Началото е съвсем прозаично. Евлоги се ражда в семейството на Георги Недев и Екатерина Пулиева, което има пет деца. От тях живи остават само две. Евлоги, който е по-голям от брат си Христо, учи в карловското елино-българско училище при известния учител Райно Попович. Негови съученици са Георги Стойков Раковски, Петър Берон, Гаврил Кръстевич, който по-късно ще стане генерал-губернатор на Източна Румелия, бащата на Христо Ботев - даскал Ботю Петков.

Вероятно България би се сдобила с още един възрожденец просветител, ако не остава от малък сирак - той е на 11 години, когато баща му умира. Евлоги се учи добре, но когато навършва 17 г., майка му го изпраща при братята си Христо, Никола и Иван Пулиеви, които имат търговска кантора в Румъния.

Евлоги тръгва за Букурещ на 19 февруари 1837 г. Вуйчовците са му отделили 27 хил. гроша от общия капитал от 145 хиляди и са го направили съдружник. Той отива в Галац и подхваща търговия със зърнени храни. През 1841 г. се връща в Букурещ, където го намира по-малкият му брат Христо. Евлоги отваря кантора, в която оставя брат си, и се връща в Галац. Пред своя приятел Христо Попович, търговец от Свищов, признава, че в първите си стъпки в бизнеса се чувствал „аджамия“. Това му чувство обаче не трае дълго, защото от запазени търговски тефтери в Народната библиотека се вижда, че през цялата 1839 г. Евлоги Георгиев получава от Карлово и препродава ориз, аби, гайтанени платове, телешки, свински и агнешки кожи, гьон, коприна и розово масло. По-късно започва да търгува и със самоковско желязо.

През 1840 г. фирмата вече е продала стоки за 500 хил. гроша, от които в Румъния - за 327 хиляди. Останалите са от износ в чужбина. В началото на 50-те години на по-миналия век братята стават съдружници на гръцкия търговец Теолого, който има кантора в Манчестър. И оттам започват да внасят английски платове, захар, подправки и стомана. По-късно Георгиеви ще развият бизнес с Марсилия и Лондон.

През 1852 г. Евлоги и Христо вече имат собствен капитал от 613 000 гроша от 1 355 000 в общата фирма с вуйчовците си Пулиеви. Само за 13 години капиталът на Евлоги Георгиев е нараснал 22 пъти.

На следващата година избухва Кримската война. Първоначално руснаците налагат забрана за търговия по Дунав на зърнени храни. Братята обаче успяват да измолят от княз Горчаков да защити интересите на българските търговци и да отмени забраната. Засилват търговията със зърнени храни в две посоки – за Англия и за руската армия. За Георгиеви годините 1852-1857 се оказват „кяровити”, както пише в тефтерите си Христо.

Навлизането на европейски фабрични изделия след Кримската война налага нова ориентация на бизнеса. Но вуйчовците Пулиеви не могат, а и не искат да се съобразяват с променената среда. Вместо да пътуват и сключват договори на място, те си стоят в кантората и пишат писма. Така все по-често предизвикват гнева на племенниците си и постепенно те ги оставят настрана от бизнеса.

След 1860 г. Евлоги и Христо Георгиеви започват да наемат чифлици и да произвеждат земеделски стоки. Първият от тях е на влашкия княз Бибеску. Печалбата е добра и през следващите няколко години братята наемат още 5 чифлика. От единия, който стопанисват в съдружие, печелят за пет години 2,7 млн. гроша, или по 540 хил. на година. Те обработват машинно земята, купуват плугове и вършачки от Русия. Евлоги Георгиев дори отива в Англия и посещава фабрика за селскостопански машини, за да се запознае с най-новото в производството. За управители на арендуваните имения, както и за селскостопански работници привличат българи.

Добри сделки братя Георгиеви правят и с руснаците по време на Освободителната война през 1877-1878 г. Тогава голяма част от търговците се опитват да пробутат некачествени храни и брашно, но Евлоги Георгиев предупреждава своите агенти: „Искам брашното да бъди добро и добре мляно, без да има други вид храна размесена, а да бъди чисто пшеничено брашно и хляб ако се прави и той да бъди добър и добре упечен”. Така Евлоги и Христо само по време на Освободителната война продават на руснаците стоки за 1 145 000 гроша, а с останалите фирмени дейности печалбата им за тези две години е 1 081 000 гроша.

След 1879 г. Евлоги Георгиев става временно български дипломатически агент в Румъния, а през 1880 г. прави първите банкови операции на новооснованата БНБ и я съветва как и къде да държи парите си. Година преди това финансовият министър Григор Начович, завършил икономика в Париж, пише на Евлоги Георгиев „да запознае банката с банки или търговски къщи в Букурещ, Виена, Триест, Марсилия, Манчестър, Лондон и Цариград” и допълва, че „банката кредит не желае”. Евлоги Георгиев започва да следи лихвените проценти в чужбина и предлага на БНБ да купува или продава акции при изгоден курс. Благодарение на неговите финансови операции държавната ни банка се стабилизира и основният й капитал бързо се умножава.

Евлоги Георгиев участва в първите търгове у нас. Най-крупните му сделки са за строителството на жп линиите Цариброд – София - Вакарел и София - Мездра, в която участва заедно със столичния кмет Иван Грозев, родом от Карлово, през 1894-1895 г. В създаденото за целта дружество Евлоги влиза с над 2 млн. лева, като лично води преговорите с различни европейски фабрики за доставка на траверси, релси и желязо за мостовете. При завършването на линията княз Фердинанд дава специален прием. Година след това Евлоги Георгиев прави текстилна фабрика в Карлово и води преговори за купуване на спиртната фабрика в Княжево.

Големият предприемач пише своето завещание на 18 юли 1882 г., а през годините до смъртта си прави някои изменения и допълнения в него. Днес в детайли е позната историята с шестте милиона лева за Софийския университет. Малко известно обаче остава, че големият родолюбец дарява и още пари. 200 хил. лева са отделени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти“. На българската черква в Букурещ дарява други 20 хил. лева, за „да се поддържа училището „Кирил и Методий“. На общината в Галац са завещани 30 хил. лева. 20 хил. са за строителството на българска болница в Цариград, за приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците. Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община. Фабриката си в Карлово, която струва над 2 млн. лева, подарява на родния си град.

Любопитен е мотивът за тази щедра дарителност. Той е ни повече, ни по-малко в записаното в завещанието му: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.

Текстът е публикуван в сп. "Мениджър" през ноември 2013 г.