Британската вълна преживява ренесанс - какви са причините?

През изминалата година цената на британската вълна нараства. В началото на декември, на провеждания два пъти месечно търг в Брадфорд, средната цена на чистата вълна достигна най-високото си равнище от близо десетилетие насам - 1,82 британски лири за килограм — с 26% повече спрямо септември. За последно британската вълна се е продавала на такива цени през 2016 г., по време на манията по двулицевите вълнени палта в Китай.

Отрасълът е в дългогодишен упадък. Някога вълната е формирала почти цели експортен приход на Англия. В средновековието средствата от търговията с нея са помогнали за изграждането на градове и църкви. Овцете са били отглеждани основно заради руното си и са били клани само когато вълната им е била с лошо качество или когато не са били годни за разплод. По-късно обаче памучните тъкани, произведени в предачниците на Ланкашър, стават широко достъпни. След това идват и синтетичните материи. След изобретяването на полиестерните влакна британската вълнена индустрия започва да се разпада. През 1952 г. килограм сурова вълна се е продавал средно за 17,50 лири по днешни цени. През 2022 г. тази стойност е била едва 73 пенса.

Вълнен ренесанс

На какво се дължи скорошното поскъпване? Основно на рязко нараснало отложено търсене, съчетано с намаляващо предлагане. Но то отразява и променящите се вкусове на потребителите, пише The Economist.

Първо — отложеното търсене. Тъй като британските овце произвеждат по-груба вълна, подходяща за студен климат, руното им е отлично за килими. В по-умерените условия на Австралия и Нова Зеландия мериносовите стада имат по-фина и мека вълна. Освен това, за разлика от полиестера, вълната е огнеупорна, което я прави идеална за производството на седалки за самолети и влакове. Сега, когато световната индустрия на хотелиерството отново се съживи след пандемията, търсенето на килими и тапицерия за транспорт нараства, казва Андрю Хогли от British Wool — организацията, която събира и продава почти цялата вълна в страната. Повече от половината от вълната, продадена на 2 декември, е предназначена за хотели, круизни кораби и казина.

Вкусовете към тъканите също се променят. Все повече хора се обръщат срещу дрехите на пластмасова основа, които замърсяват околната среда. Естествените материи, като вълната, се възприемат като по-екологични алтернативи. „В модния сектор има силно движение към устойчивост“, казва Маргарет Ан Маклауд от Harris Tweed Hebrides — компания, която произвежда харис туид от вълна, закупена в Брадфорд.

Секторът на спалните изделия също използва все повече вълна. Около една десета от британската продукция ще бъде използвана за направата на матраци и възглавници. 

Поскъпването на вълната не решава всички проблеми

Въпреки това цената на вълната ще трябва да се повиши още, за да могат фермерите да реализират печалба. В момента тя струва толкова малко, че овцете се отглеждат основно за месо, а стригането е просто необходимост. През последните пет години остригването на една овца във Великобритания е струвало повече, отколкото може да се получи от продажбата на вълната ѝ. Франк Лангриш, фермер от Съсекс, е платил 18 000 лири за стригане на стадото си миналата година и е спечелил едва 11 000 лири от вълната. Мнозина са намалили броя на животните си, за да спестят средства. Самият Лангриш казва, че наскоро е намалил своето стадо с една пета.

До 2020 г. английските фермери са получавали средно около 28 000 лири годишно чрез основната схема за фермерски плащания на Европейския съюз, базирана на размера на използваната земя. След излизането на Великобритания от ЕС през 2020 г. тази наследена система постепенно се премахва и ще изчезне напълно през 2027 г. Тази година британските субсидии са ограничени до 7 200 лири за повечето ферми, а от 2026 г. ще бъдат намалени до едва 600 лири. Новата схема възнаграждава фермерите според начина, по който стопанисват земята си, като ги насърчава да произвеждат храна и да ограничават пашата на добитъка.

Всичко това води до отглеждането на по-малко овце. Броят на стадата в Англия е намалял с 3,8% през последната година. „Върху земеделската земя се оказва все по-голям натиск да предоставя обществени ползи, а вълната не се възприема като такава“, казва Майкъл Пристли от Националната асоциация на овцевъдите. 

Според Андрю Хогли от British Wool доставките на вълна са се свили с почти една четвърт през последните пет години, освен заради гореспоменатите обстоятелства, така и поради факта, че голяма част от вълната е била използвана за постеля на животни и дори не е стигнала до пазара — още една причина за повишаването на цените.

И накрая — въпросът за щастието на овцете. През 2018 г. Великобритания беше ударена от тежки зимни условия през март, когато много от овцете-майки са били бременни. „Заради стреса цялата вълна през тази година имаше слабо място, където лесно се късаше“, казва г-н Хогли. Последните слънчеви и сухи периоди са имали обратния ефект. Овцете са се чувствали по-добре и са произвели по-бяла и по-качествена вълна. Това също е допринесло за повишаването на цените.