Джак Изкормвача: Реална личност или маркетингов трик на британските таблоиди?

Днес самото споменаване на таблоидните вестници, или т. нар. "таблоиди", моментално предизвиква асоциации със сензационни и понякога откровено подвеждащи истории. Но по кое време пресата решава да премине от полето на чистата и обективна информация към това на забавлението?

Отговорът може да бъде проследен до 1888 г., когато поредица от мистериозни убийства разтърсва западналия лондонски квартал Уайтчапъл. Случаят е свързан с мрачната фигура на Джак Изкормвача, чиято бруталност предизвиква масова паника, допълнително подклаждана от журналистите по не съвсем етични причини.

Таблоидите срещу широкоформатните вестници

Благодарение на сериала на Netflix „Бриджъртън“ много хора са запознати с концепцията за т. нар. „скандални листове“ от Джорджианската епоха във Великобритания. Те разпространявали клюки за пикантните случки във висшето общество. 

Скандалните листове сега се считат за предшественици на „таблоидите“. Последните често са сравнявани с „широкоформатните" вестници, класифицирани като по-елитарни и интелектуални, но и по-малко загрижени за разпространяването на пикантни и фриволни истории.

Как започва историята за Джак Изкормвача?

Много преди появата на охранителните камери и ДНК тестовет  на престъпниците теоретично им е било по-лесно да избегнат правосъдието. Трудно е да се определи точно кога е започнала серията убийства на Джак Изкормвача или дори реалната му самоличност.

Подозрителен скок в броя на нападенията срещу жени от Източен Лондон започва с убийството на Ема Смит на 3 април 1988 г. За пет конкретни убийства през тази година се смята, че са били извършени от един и същи извършител.

Мери Ан Никълс е намерена мъртва и осакатена в ранните часове на 31 август 1888 г. Неприятна рисунка на трупа ѝ се появява на първата страница на „Илюстрована полицейска хроника“ на следващия ден.

Седмица по-късно мъртвото тяло на друга жена – Ани Чапман – е открито на улица Ханбъри. Тя очевидно е била нападната по подобен начин като Никълс – и в двата случая гърлото е било прерязано два пъти, а коремът разкъсан. Това води до спекулации, че двете убийства са свързани.

„The Pall Mall Gazette“ публикува историята за още едно убийство, преди да повдигне плашещата перспектива, че може да последват и още. Посланието е ясно: сериен убиец е на свобода и никой не може да каже къде ще удари следващия път.   

Пресата и криминалната литература

До края на 19-ти век криминалната литература вече е затвърдила своята популярност сред британските маси. Тази тенденция до голяма степен е подхранвана от евтини литературни произведения наричани "penny dreadfuls" или "shilling shockers"

Журналистите очевидно взимат пример от тези издания след убийствата в Уайтчапъл, и то с основание. Медийните магнати са похарчили много за ротационни преси, способни да отпечатват по повече от 10 000 вестника за час.

Въпреки това, собствениците, изправени пред намаляващи печалби, са били под натиск да постигат високи цели за продажби. Какъв по-добър начин да накарат тези вестници да се открояват, освен чрез използването на похвати от криминалната литератур и разказването на завладяващи истории за Джак Изкормвача?

Откъде идва името на Джак Изкормвача?

На 27 септември 1888 г. лондонската Централна информационна агенция получава мрачното писмо „Скъпи шефе“ ("Dear Boss"). Твърдяло се, че е написано от самия убиец и е било подписано от Джак Изкормвача.

Това име скоро придобива световна известност, като Централната информационна агенция телеграфира новини за Изкормвача и от другата страна на Атлантика.

След като две други убийства (на Елизабет Страйд и Катрин Еддоус) на 30 септември показват белези на стила на Джак Изкормвача, се появява пощенската картичка „Нахалното Джаки“ ('Saucy Jacky'). Тя също е изпратена до Централната информационна агенция от „Джак Изкормвача“.

Тези съобщения днес се смятат по-скоро за фалшификати. Журналистите Фред Бест и Том Бълен са свързвани с писането на писмата на „Джак Изкормвача“, докато са работили за вестник „The Star“. Това може и да са били опити, направени по нареждане на редактора на изданието Т. П. О’Конър, да се увеличат продажбите на вестника.

Мери Джейн Кели, убита на 9 ноември 1888 г., е последната от петте предполагаеми жертви на Джак Изкормвача. След това той привидно изчезва.

Хванат ли е за извършване на друго престъпление или просто е избягал от страната? Истината може никога да не бъде разкрита, но журналистите продължават да измислят всевъзможни истории с надеждата да поддържат печалбите си.