Горещо кино за жадна публика

Когато днес чуем изрази като „летен хит“, „блокбастър“ или „лятно кино преживяване“, в съзнанието ни неизбежно изникват бързи коли, взривове и високооборотни кадри. Летният филм се е превърнал в синоним на масово забавление с минимална художествена стойност, но с максимален ефект върху публиката, която търси зрелище. Това е киното, което върви между две хапвания и няколко питиета – често просто повод да се скрием от жегата.

За по-малко от половин век летният блокбастър премина през серия метаморфози, превръщайки се в самостоятелен жанр и показател за състоянието на поп културата. С малко изключения, той е лековат, шумен и без претенции към сивите клетки. Но историята на киното ни напомня, че не винаги е било така – и че режисьори като Кристофър Нолън умеят да използват правилата на лятното зрелище, за да разказват амбициозни истории.

Как „Челюсти“ захапа лятото

През 1975 г. един филм не просто разбива боксофис класациите – той пренарежда самата идея за лятно кино. „Челюсти“ се превръща в първия истински блокбастър и променя индустрията. Смразяващата история и безпогрешната режисура на младия Спилбърг имат впечатляващ ефект – от шок и невроза до масов страх от морето спохождат милиони зрители. Образът на голямата бяла акула в колективното съзнание е променен завинаги, превръщайки се в истинско чудовище.

Базиран на романа на Питър Бенчли, филмът разказва за малко курортно градче, изправено пред невидим и смъртоносен враг. Шерифът Мартин Броуди (Рой Шайдър) настоява плажовете да бъдат затворени, но кметът отказва – сезонът носи приходи. Ихтиологът Мат Хупър (Ричард Драйфус) и заклетият ловец на акули Куинт (Робърт Шоу), предлагат помощта си на Броуди и тримата се отправят в морето за епична битка на човека срещу природата.

Признат за един от шедьоврите на седмото изкуство, „Челюсти“ не е изгубил и грам от въздействието си. Днес той продължава да бъде страховит и вълнуващ, колкото и половин век по-рано, когато разчиства пътя за летните кинохитове.

Приходи, приходи, приходи

Историята на блокбастъра започва много преди Спилбърг да пусне акула в открито море. Още в първата половина на XX век киното преживява големи трансформации – звукът и цветът навлизат, а с тях идват и първите знаци, че филмите могат да бъдат не просто културно явление, а и сериозна машина за пари.

Два филма показват на света как изглежда финансовият успех. „Отнесени от вихъра“ (1939) на Виктор Флеминг донася колосалните 390 милиона долара при бюджет от едва 3 милиона. „Бен-Хур“ (1959) на Уилям Уайлър затвърждава модела с епичен размах и приходи от 164 милиона долара при вложени 15.

И все пак „Челюсти“ е смятан за повратната точка – началото на така наречената „блокбастър ера “. След премиерата си на 20 юни 1975 г. филмът събира 100 милиона долара само за 59 дни и така фиксира летвата за това какво е „блокбастър“.

С прожекциите в чужбина става най-касовият филм в света до излизането на „Междузвездни войни“, а приходите му, коригирани спрямо инфлацията към 2024 г., се изчисляват на между 2.3 – 2.5 милиарда долара.

Феноменът Спилбърг

С три Оскара, освен финансов, филмът е и културен феномен - от значение за индустрията, но и за кариерата на младия Спилбърг. Никой не вярва, че филм за зла акула, символ на чистото зло, може да има такъв успех. Но Спилбърг вярва.

Той държи филмът да се снима в открити води и целият екип преминава през ужасни условия и предизвикателства, за да произведе великолепен трилър. Страшното, неизбежното, безнадеждното се вплитат в картините му, за да направят Спилбърг звезда. На 29 години той става най-младият режисьор ангажиран от „Юнивърсъл“, който получава пълна свобода – изборът по какво, как и с кого да работи.

Благодарение на Спилбърг и умението му да смесва комерсиално с кинематографично в органично цяло – се раждат някои от най-влиятелните и успешни филми и франчайзи.

Първият сред тях е „Пришълецът“ на Ридли Скот (1979) – визуално изтънчена, но зрелищна фантастика с новаторски сюжет и въздействие.

Следват „Индиана Джоунс и Похитителите на изчезналия кивот“ (режисура: Спилбърг, продуцент: Джордж Лукас), „Завръщане в бъдещето“, Спилбърг отново е продуцент, „Междузвездни войни“, „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Ловци на духове“ – всички тези заглавия постигат колосален успех. Не само като моментни приходи, но и като несметни бъдещи печалби – те поставят начало на нова ера, в която филмите раждат вселени, мърчандайз и поколения зрители. Франчайзите се превръщат в дългосрочни златни мини, а името Спилбърг – в синоним на модерен разказвач с глобално влияние. Все пак, най-гледаният блокбастър на 80-те си остава отново негов: „Извънземното“.

Промени в културния пейзаж

През 90-те години лятното кино вече е утвърдена територия за комерсиални филми с ясна концепция – често с опростен сюжет за сметка на зрелището. Спилбърг отново задава тона с „Джурасик парк“, съчетаващ революционни специални ефекти и праисторически страхове (докато паралелно снима „Списъкът на Шиндлер“ – черно-бяла драма, насочена към сезонa на наградите). Новото десетилетие носи и вълна от фантастични блокбъстъри със зрелищна лекота – „Денят на независимостта“ и „Мъже в черно“ смесват ефекти, екшън и хумор в печеливша формула.

Лятото се превръща в сезона на големите студийни залози – от тийнейджъри, преследвани от анонимни убийци („Знам какво направи миналото лято“), през битки за Земята, водени от роботи („Трансформърс“), и пирати, прокълнати от древна магия („Карибски пирати“), до неуморимото ченге, което винаги успява да спаси положението („Умирай трудно“).

Ерата на супергероите

С началото на новия век киното се насочва към нов митологичен език – този на комиксите. Летният сезон е доминиран от филми по графични романи: „Х-мен“, „Железният човек“, „Отмъстителите“. Светът на супергероите предлага зрелища, морални битки и стабилен боксофис. Един от върховете в жанра – „Отмъстителите: Война без край“ (2018) – носи над 2 милиарда долара приходи. Въпреки че комиксовото кино напоследък е в отстъпление и мнозина вещаят края му, героите още не са слезли от сцената – миналото лято „Дедпул и Върколака“ отново мятаха тупаници в киносалоните с приличен успех.

Появяват се и свежи алтернативи – анимации, насочени както към деца, така и към възрастни. Фаворитите от миналия сезон „Аз, проклетникът 4“ и „Отвътре навън 2“ оглавиха летните класации. А между големите поредици се прокрадват и самостоятелни заглавия – малка, но обещаваща част от летния боксофис вече не е обвързана с франчайзи.

Кристофър Нолън – дъжд в зноя на лятото

Малко преди и след пандемията летният блокбастър отново смени облика си. „Опенхаймер“ и „Барби“ взривиха киносалоните през юли 2023 г и накараха хората да да се разделят жанрово. И двата филма показаха, че публиката все още е готова да се нареди на опашка – стига филмът да предложи нещо повече от формула. „Барби“ – режисиран от Грета Гъруиг и с Марго Роби в главната роля – счупи всички рекорди за оригинално заглавие (непродължение и нефранчайз), като се превърна в най-бързо преминалия прага от 1 милиард долара филм в историята на Warner Bros. – само за 17 дни.

Другият колос от онова лято – „Опенхаймер“ – донесе почти милиард долара приходи и седем награди „Оскар“, включително първите за режисьора Кристофър Нолън и актьора Килиън Мърфи. Със своята мащабна естетика Нолън се утвърди като изключение сред лятната филмова вълна – режисьор, който съчетава размах, дълбока тематика и касов успех. Още през 2017 г. военната му драма „Дюнкерк“ е единственият летен хит, който изтръгва възторг от критиката, и от Академията. А по време на пандемията, с „Тенет“, той настоя да върне зрителите в киносалоните – ход, който показа вярата му в преживяването на голям екран. В момента Нолън работи по адаптация на „Одисея“ на Омир – проект, който още преди премиерата си се възприема като събитие.

Какво очакваме това лято

Лятото на 2025 г. залага на познати формули – франчайзи, римейкове, звезди – но между тях се прокрадват и потенциални изненади. Стартът вече е даден с новия „Мисията невъзможна: Възмездие“ – бляскав екшън, представен премиерно в Кан и сочен за кулминация на поредицата с Том Круз. Към него се присъединява и „Балерина“ – петата част от вселената на „Джон Уик“. Следват продължения като зомби-хоръра „28 години по-късно“ и „Джурасик свят: Прераждане“, както и нови заглавия от супергеройския жанр: „Супермен“ и „Фантастичната четворка“.

Няма да ни подмине и задължителният летен хорър с преразказ на „Знам какво направи миналото лято“, както и нова версия на черната комедия „Войната на семейство Роуз“, този път с Оливия Колман и Бенедикт Къмбърбач. Модерният тренд на игрални адаптации на популярни анимации също присъства – „Лило и Стич“ и „Как да си дресираш дракон“ ще се опитат да пренесат магията на класиките в нов контекст.

Голямата надежда на сезона обаче остава в звездната мощ – с Брад Пит в центъра на спортната драма „F1“, сочен за едно от най-очакваните заглавия на годината.

Накъде оттук нататък? Формулата на летния блокбастър изглежда устойчива, но и изчерпана. Все повече зрители търсят не само зрелище, но и оригиналност, провокация, разказ, който излиза извън утъпканите пътеки. Успехите на „Барби“ и „Опенхаймер“ подсказват, че публиката е готова за кино, което казва нещо – дори и през най-горещия сезон.

Предстоящите заглавия на лято 2025 ще отговорят на един ключов въпрос: ще остане ли блокбастърът зона на инерция и повторение или ще успее отново да се превърне в културен феномен, който определя ритъма на времето? Отговорът зависи не само от студиата, но и от нас, зрителите – дали ще изберем сигурното, или ще се осмелим да търсим новото, дори когато навън е жега.

автор: Зорница Аспарухова