„Червената Шапчица”, разказана от Балзак, Юго и други велики писатели

Червената шапчица и лошият сив вълк – този вечен сюжет не дава покой на човечеството открай време. Руският сайт Аdme.ru се опитва да надникне със смело въображение в представите как би звучала тази класика ако Балзак, Юго, Джек Лондон и други майстори на перото я разказваха на внуците си.

Харуки Мураками

"Когато се събудих, Червената Шапчица още спеше. Изпуших седем цигари една след друга и се отправих към кухнята, където започнах да приготвям спагети. Винаги готвя спагети много старателно и не обичам, когато нещо ме разсейва от този процес. „Пинк Флойд” се разнасяше от радиото. Тъкмо добавях соса към спагетите, когато на вратата се позвъни. Тръгнах към вратата и пътьом, надникнах в спалнята. Червената шапчица още спеше. Полюбювах се на ушите й – едното бе осветено от утринното слънце. В живота си не съм виждал такива уши... Отворих вратата и видях срещу себе си Вълка. В ума ми веднага изникна образа на овца...

Ги Дьо Мопасан

"Вълкът застана на пътя й и започна да я оглежда с онзи особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се старае да си придава вид на невинна. Но той вярва в нейната невинност не повече от самата нея и сякаш вече вижда как тя започва да се разсъблича."

Виктор Юго

"Червената шапчица започна да трепери. Тя беше сама. Беше сама като игла в пустиня, като песъчинка сред звездите, като гладиатор сред отровни скорпиони..."

Джек Лондон

"Но тя бе достойна дъщеря на своята раса; във вените й течеше силната кръв на белите покорители на Севера. Затова, без да й мигне окото, нанесе съкрушителен удар на вълка и мълниеносно го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът панически побягна. А тя, остана загледана в него, с лице, озарено от нейната очарователна усмивка."

Габриел Гарсия Маркес

"След години, Вълкът, изправен до стената за разстрел, щеше да си спомни онази далечна вечер, когато Бабата изяде толкова много сладкиши с арсен, колкото би стигнал да изтреби стотици плъхове. Но тя, сякаш нищо не се бе случило, свири на рояла и пя до полунощ. Две седмици след това Вълкът и Червената шапчица се опитаха да взривят колибата на противната старица. Двамата гледаха как синьото огънче бързо пълзеше по шнура на детонатора и накрая запушиха уши, но напразно. Когато най-накрая Червената шапчица се осмели да надникне вътре, вместо безжизнено тяло, тя видя една кипяща от живот Баба, с изпокъсани дрехи и обгоряла перука, която енергично гасеше огъня с одеало."

Едгар Алън По

"В началото на старата, мрачна, обвита в тайствен воал от мъгли гора, над която се носеха тъмни облаци от зловещи изпарения и сякаш се чуваше фаталният звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица."

Уилям Шекспир

"Да я изям, или да не я изям? Това е въпросът!"

Оноре дьо Балзак

"Вълкът стигна до къщата на Бабата и почука на вратата. Тази врата бе направена в средата на 17-ти век от неизвестен майстор. Той я изработи от модния по онова време канадски дъб, придаде й клаическа форма и я окачи на железни панти, които за времето си може и да са били добро, но сега ужасно скърцаха. На вратата нямаше никакви орнаменти, само в десния долен ъгъл се виждаше една драскотина, за която казваха, че е от шпората на левия ботуш на Селестен дьо Шавард - фаворит на Мария Антоанета и доведен брат по майчина линия на дядото на Бабата на Червената шапчица. Като цяло, вратата беше най-обикновена и затова не е необходимо да се спираме на нея подробно."

Ерих Мария Ремарк

" - Ела при мен... - каза Вълкът. Червената шпачица наля две чаши коняк и седна до него на леглото. Двамата едновременно вдъхнаха познатия аромат на коняка. В него имаше тъга и умора – тъгата и умората на гаснещия сумрак. Конякът беше самият живот.
- Естествено, - каза тя. – Няма на какво да се надяваме. За мен няма бъдеще. 

Вълкът мълчеше. Беше съгласен с нея."