Климатичните промени заличиха един от ледниците на Словения

Капка по капка Словения губи своя лед. Изправена пред повишаващи се температури и намаляващи снеговалежи през зимата, алпийската държава вече е загубила единия от двата си ледника, а останалият продължава да се свива необратимо.

Словенците знаят, че не са изключение от глобалната тенденция към затопляне, която според учените отчасти е резултат от предизвиканите от човека климатични промени, предава Асошиейтед прес.

Рекордно горещото и сухо лято в Европа тази година допълнително влоши ситуацията. Ледникът на връх Триглав, най-високият връх в Словения, се е стопил напълно до края на лятото, докато другият ледник все още устоява. Той се нарича Скута и се намира в Камнишко-Савинските Алпи в северната част на страната.

Андрей Слак, планински водач с 35-годишен опит, казва, че промените са особено видими през последното десетилетие.

„Стоим пред последния останал ледник в Словения“, казва Слак пред репортер на АП, след като двамата изкачват скалист терен, за да достигнат до останките от ледника Скута. „Само погледнете какво е останало от него – почти нищо повече от малко петно, покрито с чакъл и отломки. Промяната е поразителна.“

Останалото представлява тънък слой лед по планинския склон, докато голяма част от него е покрита с камъни. Тясна пролука води към ледникова цепнатина.

По думите на Слак ледниците в продължение на векове са служели като жизненоважни водни резервоари за околните долини. Някога овчарите използвали ледените кухини, за да съхраняват месо, но подобни естествени ледени складове вече не съществуват.

В Любляна Географският институт „Антон Мелик“ към Научноизследователския център на Словенската академия на науките и изкуствата поддържа наблюдения върху двата ледника през последните 80 години.

Географът Миха Павшек обяснява, че първоначално под ледника Скута е имало между 2,5 и 3 хектара лед. Днес са останали около 1,5 хектара, а дебелината на леда е намаляла от десетки метри до едва няколко метра.

Преди 80 години вече изчезналият ледник Триглав е заемал площ от малко над 14 хектара. Преди пет до десет години площта му е била намаляла до между половин и един хектар, след което постепенно е изчезнал напълно.

Според Павшек решаващият момент е дошъл вследствие на комбинацията от два фактора: много слаб снеговалеж през зимата и необичайно горещо лято.

„Тези два фактора съвпаднаха в много голяма степен тази година“, посочва той.

На ледника Скута има маркировка върху скала, която показва докъде е достигал ледът през 1994 г. Оттогава той значително се е отдръпнал, а Павшек смята, че ледникът следва същата съдба като вече изчезналия Триглав.

По-голямата част от останалата ледена повърхност на Скута е покрита с чакъл, който донякъде я предпазва от слънчевото нагряване. Въпреки това ледникът продължава да се топи. Само преди седмица между 80% и 90% от леда е бил покрит с чакъл, но от пещерата под него все още се виждала капеща вода.

Последиците от топенето на ледниците се усещат далеч извън планините.

В Словения водата от топящите се ледници и снежната покривка обичайно захранва големи реки, включително Драва в Хърватия и Мура, която извира в Австрия. Експертите прогнозират, че до 2050 г. всички ледници в Австрия под 3500 метра надморска височина също ще изчезнат, което допълнително ще се отрази на двете реки.

„Тези реки подхранват подпочвените води, от които черпим питейна вода чрез кладенци и помпи“, казва Павшек.

Още през последните две лета високопланинските хижи в словенските Алпи са изпитвали недостиг на вода и са призовавали посетителите да я използват пестеливо.

Словения е известна като страна, обичаща природата, а алпинизмът и планинският туризъм са важна част от националната традиция. Местните жители следят отблизо промените, случващи се пред очите им.

Таня Плавец от Любляна се опасява, че светът тепърва ще се сблъсква с последиците.

„Ледниците са жизненоважен резерв на водата на Земята. Когато изчезват, изчезва и този резерв“, казва тя.

„Освен това ледниците поддържат уникална екосистема, която също изчезва заедно с вечния лед.“