Неизвестно за известните: Бас за изкачване на стръмна улица в Париж ражда легендарната марка Renault
Дете-чудо на механиката, слаб ученик, пионер в света на автомобилостроенето, но запален най-вече по лодките, авторитарен шеф и болезнено свенлив, едър буржоа, обожаващ ръчния труд, гениален бизнесмен, който се смята за брилянтен техник - Луи Рено (1877-1944) е едновременно "Малкият Луи", "Господин Рено" и "кръвопиецът от Бианкур". Животът му наподобява старогръцка трагедия - ухажван и превъзнасян, след това мразен и хвърлен в затвора... За добро или лошо френската промишленост и до ден-днешен носи отпечатъка, оставен от неговата индустриална империя, която съгражда със собствени сили и с много амбиция. А създадената от него компания Renault през 2023 г. навърши 125 години и е сред най-големите производители на автомобили в света.
„Като съвсем млад и темпераментен, само едно ми доставяше удоволствие - да измисля, да създам и да произведа нещо. Ето защо първата ми грижа бе да построя малка работилница. По-късно, когато постъпих на военна служба, ми дойде идеята да конструирам автомобил за себе си. По природа нося желанието за реализация, и то за бърза реализация. Освен това винаги съм обичал независимостта. Кое, ако не автомобилът, може да обедини тези две характеристики: скорост и независимост?- казва Луи Рено в автобиографията си.
Как започва историята на марката?
Луи Рено е роден в типично парижко буржоазно семейство през февруари 1877 г. Той е най-малкото дете, като освен него в дома растат двама братя и две сестри. Бащата на Луи, Алфред, е успешен бизнесмен, а майка му Луиза е дъщеря на заможни собственици на магазини. Всичко това позволява на Луи да прекара детството си без притеснения и в благоденствие. Още от детството си Луис проявява интерес към всякакви механични предмети и устройства. Той прекарва по-голямата част от времето си в обора на семейната къщата в Биланкур, близо до Париж. Ученето не привлича Луи заради това той е повече от довален когато се дипломира бакалавърска степен. На 20-годишна възраст Рено буквално се втурва в зараждащия се автомобилен свят.
Усимвката на съдбата на 24 декември
Историята на Renault датира от 24 декември 1898 г., когато Луи Рено приема в бас със свой приятел предизвикателството да изкачи своя автомобил с мощност от 0,75 конски сили по стръмната улица "Рю Лепик" с 13 процента наклон в Монмартър в Париж. Благодарение на това той получава поръчка за първите си 12 "автомобила" и заедно с по-големите си братя Фернан и Марсел, създава компанията Renault Freres.
Производствената мощност била 15 автомобила годишно. В същото време била патентована и скоростна кутия, която започнала да се използва практически във всички автомобили от онова време.От 1900 г. фирмата преминава към производството на големи и мощни машини. Това са моделите AG-1 с елегантни и удобни различни каросерии "капуцин", "двоен фаетон", "ландо", редки за онова време затворени лимузини. Произведени са 179 автомобила.
През 1901 г. Renault разширява моделната гама, овладявайки моделите D и E, като по същото време сключва международен лицензионен договор със завод за сглобяване в Белгия.
Победите в състезания носят тлъсти поръчки за автомобили
През 1902 г. талантливият Луи създава двигател с работен обем 3750 куб. см с 4 цилиндъра, и мощност от 30 к.с. за участие в престижното автомобилно състезание Париж-Виена, в което Renault е победител. Спечелената престижна награда оказва веднага своето влияние - компанията получава поръчки за немислимите по това време 350 автомобила!
Същата година Луи Рено получава патент за разработване на система за нагнетяване. Компаниятаа на тримата братя Рено започва да се развива главоломно. Така през 1904 г. Renault развива търговската си мрежа, която вече наброява 120 дилъра във Франция и в чужбина, а производството достига 948 автомобила.
Година по-рано се случва нещастие. По време на автомобилно състезание Париж - Мадрид в катастрофа загива Марсел - по-малкия брат на Луи Рено. Заради безрасъдството на трасето в този ден загиват още 8 пилота, механици и зрители а 30 били ранени. Братята Рено участвали във всички автомбилини състезания, които се провеждали по това време във Франция, но след смъртта на Марсел, Луи се оттегля за няколко години от автомобилния спорт.
След смъртта на Марсел на практика Луи ръководи еднолично компанията. Той е новатор и Renault Taxi La Mame, както може да се предположи от името, е предназначено за използване като таксиметров автомобил. През 1905 г. компанията е една от първите, които произвеждат таксиметрови автомобили с каросерия Landolais. Тези автомобили, наречени "Браунинг" заради черния си цвят и форма, стават световноизвестни по време на Първата световна война, когато 600 парижки таксита "Рено" са мобилизирани в кратки срокове, за да превозят 5000 войници до река Марна.
От самолетни двигатели до танкове
В следващите няколко години не само заради "марнските таксита" компанията започнала да си сътрудничи с френската армия и да разработва специално за нея двигатели за самолети, военни машини и дори танк, актуален и до наши дни. Правителствените поръчки позволили до толкова да се разшири производството, че през 1913 година броят на работниците се увеличил до 5200 човека, а обемите на производство до 10 000 автомобила годишно.
През 1919 г. Renault се превръща във водеща компания във Франция. Така смелата бизнес идея довела своя създател до зашеметяващ успех. Шест години по-късно се появило известното на всички ни лого във вид на диамант, с което бил украсен модел Renault 40CV.
След две години компанията внедрила още една значима иновация – инсталиране на спирачки върху всички колела на автомобила Renault NN.
През 1923 г. е отбелязан друг значителен успех - първото прекосяване на Сахара, направено с шестколесен прототип. Моделът Жюва 4 с независимо предно предаване, появил се през 1935 г., остава неоценен, независимо от изключителната за времето си новост в автомобилостроенето.Втората световна война нанася големи щети на фирмата
През 1930 година била изобретена независимата предна предавка, подвижните седалки и приспособление за поставяне на багажа. Така автомобилите на компанията започнали да се приближават до своя съвременен вид.
Краят на Луи Рено и национализацията на компанията
Компанията процъфтявала до началото на Втората световна война. Но по време на окупацията на Франция Луи Рено взел грешно решение – в името на това да съхрани децата си невредими той решил да си сътрудничи с нацистите, а от заводите на компанията излиза военна продукция за Вермахта.
След освобождаването на Франция Луи Рено е арестуван, обвинен в колаборационизъм и хвърлен в затвора, където умира на 24 октомври 1944 г. За съжаление той не успява да съхрани компанията, производството е национализирано, като развитието й до днес се контролира от държавата.
През 2012 година съд в Париж отказа изплащането на компенсации на внуците на Луи Рено, по дело заведено от тях за незаконна национализация на компанията от държавата през 1945 година. Внуците на Рено заведоха делото след като през 2010-а във Франция влезе в сила закон, позволяващ оспорване конституционността на държавните решения. Наследниците твърдяха, че национализацията е била незаконна, защото обвиненият за сътрудничество с нацистите Луи Рено е починал в затвора преди да е бил съден и преди да има законно съдебно решение за вината му.
Възходът след войната
Въпреки сътресенията около собствеността компанията бързо набира сили в годините след войната. През 1945 г. предприятието е национализирано и получава съвременното си название. През 1946 г. се появява масовият модел 4 CV, който заедно със Ситроен 2 CV поставя Франция на колела. Renault 4 CV с предно предаване става един от най-масовите френски автомобили, като е произведен в над осем милиона бройки.Следват и други сполучливи модели, които са много търсени - Renault 4,8,10, 12, както и легендарното Renault Gordini.
"Булгаррено" - несбъдната мечта за български автомобил
В България през 60-те години на миналия век има остър недостиг на леки автомобили. Внасят се ограничени количества „Москвич“, „Шкода", „Трабант“ и „Вартбург“, които не могат да да задововолят нуждите на пазара. Така се стига до решение от 9 юли 1966 г. на Политбюро на ЦК на БКП да се сключи договор с френската фирма Renault за производство в България на леки коли от същата марка. През 1967 г. тогавашното Държавно стопанско обединение (ДСО) “Металхим” подписва контракт с право на производство и продажби с френската фирма.
В Казанлък започва производството на „Булгаррено 8“, с части, внасяни от Франция. Завод „Арсенал“ обаче трябва да произвежда военна техника и затова се решава да бъде построен модерен завод за автомобили в Пловдив. Монтажният завод е готов за рекордните 9 месеца. Той е снабден с най-модерното за времето си оборудване за 15 млн. долара.
В годините 1967 - 1970 г. в България са сглобени общо около 5500 автомобила с марка „Булгаррено“. Освен модела 8 на конвейера се качва и „Булгаррено10 “. „Осмицата“ струва 6100 лева, а „десетката“ е по-скъпа -6500 лева. Колите се продават чрез ДСП "Булет" и за да си купи такава човек е трябвало да има "връзки като корабни въжета" или да плаща допълнителни пари под масата. "Купих такава кола със специална бележка, подписана от Пеньо Кирацов, който тогава беше зам.-министър на машиностроенето, разказа за "Мениджър нюз" бивш собственик на "Булгарррено 8".
Продажбита на "Булгаррено" вървят като топъл хляб. Паралелно с това върви и отлична реклама за тяхната надежност и издръливост - автомобилният състезател Илия Чубриков с „Булгаррено 8“ успява да спечели първо място на рали „Трансбалкания“, като отвява десетки пилоти с мощни западни коли. Два български екипажа пък участват с автомобила на престижното рали „Монте Карло“.
Известният български режисьор Васил Мирчев е един от малцината горди притежатели на "Булгарлапин", чиято цена била доста солена - 8200 лв. През 1967 година той тръгва с „Булгаралпин“ за филмовия фестивал в Кан е успява да вземе разстоянието от София само за 16 часа.
По неофициални данни са произведени 120 автомобила от този модел, повечето от които за износ.
През 1970 г. обаче ненадейно излиза решение на Министерския съвет за прекратяване на “ френския производствен лукс” и заводът се закрива окончателно през 1971 - 1972 г. Причините за спирането на производството така и не стават ясни. Според една от версиите тогавашният съветският лидер Леонид Брежнев е наредил затварянето на завода в Пловдив след като видял на изложение в Москва произведен в България „Булгаралпин“, спортен автомобил, който бил вариант на легендарния Renault Alphine пожънал стотици победи в световни ралита и пистови състезания.
Другата посочвана причина за затварянето на завода в Пловдив е, че типично по български сме изнасяли тайно коли в Европа и в арабския свят. На всичкото отгоре колите, които сме продавали там не са имали климатици, за разлика от тези, произведени във Франция. Всички тези нашенски тарикатлъци не били предвидени в договора с френската компания. Накрая тя дава лиценза за производство на двата модела, сглобявани у нас на Румъния, където се ражда Dacia. Тази компания след мощните френски инвестиции и до ден днешен е част от алианса Renault- Nissan- Mitsubishi.
Развитието на Renault не спира и в момента компанията е вторият по големина производител на автомобили в Европа. През различни периода тя става известна с моделите 16, 18, 12, 5, 9, Espace, Scenic, Clio, Tuingo,Laguna и още куп други.
Няколко от колите на фирмата са отличени са наградата "Автомобил на годината" в Европа
Renault държи живи и спортните амбиции на своя създател Луи Рено. В края на 20-и и началото на нашия век т не веднъж е печелила Формула 1, "24-те часа на Льо Ман", ралито Париж - Дакар, както и култовото "Монте Карло" . За марката са се състезавали пилоти като Жан Раньоти, Бернар Дарниш, Найджъл Менсъл, Ален Прост, Михаел Шумахер,Фернардо Алонсо, Даниел Рикардо и още куп знаменитости .
Днес автомобили с марката Renault се произвеждат във Франция, Испания, Белгия, Португалия, Словения, Турция, Китай, Тайван, Колумбия, Аржентина, Мароко, Малайзия и Уругвай. А концепцията"сигурност, надеждност, икономичност", заложена от Луи Рено се спазва от компанията, за радост на милионите й клиенти по цял свят.
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.