ТРАЙНА/// Неизвестно за известните: Две големи любови и затвор определят живота на един от най-популярните писатели на Америка

Прочутият писател О. Хенри е един от най-интересните американски разказвачи, защото животът му почти прилича на негов разказ — бедност, любов, работа, бягство, затвор, ново начало и накрая литературна слава.

Снимка: Getty Images

Истинското му име е Уилям Сидни Портър (William Sydney Porter). Той е роден е на 11 септември 1862 г. в Грийнсбъро, Северна Каролина, а умира едва на 47 години — на 5 юни 1910 г.

Детството и младостта

О. Хенри не произхожда от литературна среда. Като млад работи в аптеката на своя чичо, а на 20 години заминава за Тексас. Там работи на ранчо, а по-късно става банков служител. Именно животът му в Тексас му дава огромен материал за бъдещите му разкази — каубои, малки градчета, бедни хора, авантюристи, дребни мошеници и хора, които се опитват да започнат живота си отначало. Уилям Портър започва да пише хумористични текстове, а по-късно създава собствен седмичник, наречен The Rolling Stone. Изданието обаче се проваля и той започва работа като журналист и колумнист в Houston Post.

Обратът - обвинението в присвояване

В един момент обаче животът му става почти невероятен.  Младият писател закъсва за пари и постъпва на работа в банка. Но докато работи там, срещу него е повдигнато обвинение за присвояване на банкови средства. Случаят е свързан с финансови нередности и лошо управление на сметките. Спъред други източници, той е взимал пари, за да издържа любовницата си, за която ще стане дума.

През 1896 г., малко преди процеса, Портър напуска САЩ и заминава за Хондурас, което е истинско  бягство от закона. Но докато е в Хондурас, научава, че съпругата му е тежко болна. Той взема драматично решение: връща се в Тексас, за да бъде до нея. Тя умира, а Портър е осъден и изпратен в затвора в Охайо.

Затворът - мястото, където се ражда О. Хенри

Това е може би най-важният период в живота му.  Портър прекарва около три години в затвора. И именно там започва да пише активно разкази. Той има нужда от пари, за да помага на дъщеря си, а писането му позволява да печели. Започва да използва псевдонима О. Хенри.  Така се ражда писателят, когото днес познаваме. Интересното е, че затворът не унищожава литературната му кариера — напротив, той използва преживяното, за да създава истории за хора, които попадат в трудни ситуации и търсят втори шанс.

Ню Йорк и големият успех

Хотел "Челси" в Ню Йорк, посещаван от О. Хенри и Марк Твен и обявен за градска забележитлност. Снимка: Getty Images

През 1902 г. е освободен и се премества в Ню Йорк. Там започва най-продуктивният период от живота му. Пише изключително много — в определен период създава приблизително по един разказ седмично за вестник, освен текстовете за списания.

Ню Йорк се превръща в главната сцена на неговото творчество. Но той не пише предимно за богатите и известните. Пише за обикновените хора — чиновници, продавачи, бедни влюбени, самотници, крадци, полицаи, артисти и хора, които просто се опитват да оцелеят.

Затова една от най-известните му сборници с разкази е „Четирите милиона“ (The Four Million) от 1906 г.. Заглавието е своеобразен отговор на популярното тогава схващане, че само малък брой нюйоркчани заслужават внимание. За О. Хенри всеки от милионите обикновени хора има история, която си струва да бъде разказана. В него е включен и емблематичният му разказ  „Даровете на влъхвите“

Това е история за бедна млада семейна двойка, която иска да направи подарък на другия за Коледа. Жената продава най-ценното си притежание — косата си, за да купи подарък на съпруга си.

Съпругът, от своя страна, продава най-ценното си притежание - часовника си, за да купи подарък за нея. И двамата правят жертва за другия.  И тогава идва типичният за О. Хенри обрат -  подаръците се оказват практически безполезни. Но именно така става ясно, че любовта им е по-ценна от самите подаръци.

Това е характерното в стила на О. Хенри - започва с нещо обикновено, въвежда малка загадка, обръща ситуацията накрая и оставя читателя едновременно изненадан и емоционално трогнат.

Но любовта в неговите разкази е много по-щастлива и романтична от тази в неговия живот. В действителност Уилям Сидни Портър има два големи брака. Първият с Атол Естес, а вторият със Сара Линдзи Коулман. И двата са много различни.

Атол Естес - голямата любов на младостта му

През 1885 г. в Остин, Тексас, 23-годишният Уилям Портър вижда за първи път Атол Естес, която тогава е само на 17 години. Според разказите за тяхното запознанство, той веднага е привлечен от нея. Започва да я ухажва с стихове, помага ѝ с английския и постепенно двамата се сближават.

Атол обаче е болна от туберкулоза, а майка ѝ не одобрява връзката. Въпреки това Уилям и Атол решават да бъдат заедно. На 5 юли 1887 г. те се женят тайно. Той е на 24, тя — на 17. Първите години изглеждат сравнително щастливи. Те обичат музиката, театъра, шегите и компанията. Атол е и човекът, който насърчава Уилям да пише. Двамата имат две деца, но първото - момченце,  умира само няколко часа след раждането. През 1889 г. се ражда дъщеря им Маргарет. И тогава животът им се разпада.

Уилям започва да се увлича все повече по писането, но същевременно прекарва много време по барове и сред нощния живот на Остин. Според биографични сведения това постепенно натоварва брака му.  Атол умира на 25 юли 1897 г., едва на 29 години.  Той губи съпругата си, дъщеря си и дома си — а малко след това влиза в затвора.

Именно тази трагедия прави отношенията му с Атол особено важни, когато гледаме по-късните му истории. О. Хенри много често пише за жертва в името на любовта, за хора, които се обичат, но не могат да бъдат заедно, и за любов, която се доказва чрез действие, а не чрез думи.

Снимка: Getty Images

След това се появява Сара

Втората любовна история е почти като сюжет на негов собствен разказ.  Казва се Сара Линдзи Коулман.  Тя е негова детска любов от Северна Каролина. След като Уилям заминава за Тексас, двамата губят връзка. Но през 1905 г., когато той вече е известен писател в Ню Йорк, Сара разбира, че прочутият О. Хенри всъщност е нейният стар познат Уилям Портър.  Тя му пише и двамата започват кореспонденция. Писмата постепенно стават все по-интимни. През 1907 г. Сара го посещава в Ню Йорк и Уилям ѝ предлага брак.  Но има една голяма пречка. Той ѝ разказва за миналото си - за обвинението, затвора и всичко, което се е случило с него. Тя въпреки това приема.  Двамата се женят в Ашвил на 27 ноември 1907 г. Но този път любовта не успява да го спаси. Сара се опитва да създаде спокоен живот за него. Тя иска той да се отдалечи от баровете и нощния живот на Ню Йорк.  Двамата се преместват на Лонг Айлънд.

Но О. Хенри трудно се отказва от стария си начин на живот. Той продължава да пие и постепенно здравето му се влошава. Сара се опитва да му помогне, но бракът започва да се разпада.  През 1909 г. Сара се връща при родителите си в Ашвил.  Така последната голяма любов на О. Хенри завършва с раздяла. И тук има една удивителна ирония

О. Хенри е човек, който разбира любовта прекрасно като писател, но не успява да я подреди в собствения си живот.  Той пише едни от най-нежните истории за любовта в американската литература.  А в собствения му живот има почти обратна картина -  той е написал прекрасни истории за хора, които умеят да жертват всичко за любовта, но самият той постепенно губи и двата си брака. И може би затова любовните му разкази звучат толкова истински.  О. Хенри става изключително популярен, но личният му живот остава труден. Той започва да злоупотребява с алкохол все повече и повече.  Умира в Ню Йорк на 5 юни 1910 г., само на 47 години. След смъртта му продължават да излизат сборници с негови разкази, които са популярни и до днес.

Какъв писател е О. Хенри

О. Хенри е майстор на краткия разказ и неочаквания финал. Не съди човека по това, което виждаш в началото.  Бедният може да се окаже благороден. Крадецът може да прояви състрадание. Самотният човек може да направи най-голямата жертва. А привидно незначителен жест може да се окаже най-важното събитие в живота на някого. Той самият преживява провал, обвинение, бягство, загуба, затвор и бедност ,  а после става писател, който постоянно разказва за хора, попаднали в трудни житейски ситуации. И точно като в собствените му разкази, най-важното не е как започва историята на човека, а какво прави той в решаващия момент.