Неизвестно за известните: Джиневра от Чикаго е прототип на героиня в един от най-великите романи на Америка

Ф. Скот Фицджералд (F. Scott Fitzgerald) — един от най-известните американски писатели на XX век — животът му е почти толкова драматичен, колкото романите му. На 24 септември се навършиха 130 години от рождението му. Той е странен, магнетичен и един от най-големите писатели на Съединените щати.

Снимка: Getty Images

Детството и младостта

Франсис Скот Кий Фицджералд е роден на 24 септември 1896 г. в Сейнт Пол, Минесота. Израства в сравнително заможно семейство, макар баща му да не успява да постигне особен финансов успех. Още като младеж Фицджералд мечтае да стане велик писател. Учи в престижния университет Принстън, но не завършва. Вместо това се посвещава на писането и започва да се движи сред младите хора от заможните американски среди.

 Първият голям успех

По време на Първата световна война Фицджералд се записва в армията, но войната приключва, преди да бъде изпратен на фронта.През 1918 г. младият Фицджералд е офицер в американската армия и е изпратен в Алабама. Там среща Зелда Сейр — 18-годишна, красива, независима и израснала в заможно семейство на съдия. Той веднага се влюбва в нея.  Зелда също го харесва, но не е готова просто да се омъжи за млад писател, без пари и установено бъдеще. Фицджералд има огромни амбиции, но все още не е успял да докаже, че може да ги осъществи.  Това го обсебва.

Той упорито се опитва да направи кариера като писател. Първият му роман, „Отсам рая“ (This Side of Paradise), излиза през 1920 г. и се превръща в огромен успех. Фицджералд тогава е само на 23 години.

Изведнъж младият Фицджералд става известен.  И вече може да се ожени за Зелда. Двамата сключват брак през април 1920 г. в Ню Йорк. Фицджералд е на 23, Зелда — на 20. Те са млади, красиви, известни и започват да живеят така, сякаш животът е безкрайно парти. Те стават знаменитости. Фицджералд не е просто писател. Той и Зелда постепенно се превръщат в публичен образ на новото поколение.

Ходят по партита, пият, танцуват, пътуват. Зелда има артистични амбиции — рисува и се занимава с балет. Фицджералд пише.  Те са едновременно влюбени и хаотични. Има един особено известен аспект от отношени -  Зелда се превръща в един от източниците на вдъхновение за женските персонажи на Фицджералд. Но зад блясъка има напрежение

Фицджералд и Зелда искат различни неща и едновременно с това искат да бъдат центърът на живота един на друг.  Фицджералд има нужда от време и концентрация, за да пише.  Зелда иска да бъде независима артистична фигура.  И двамата пият много. И двамата са ревниви.  И двамата имат силни характери. С времето между тях започват сериозни конфликти.

С парите и славата идва и възможността да се ожени за Зелда. Двамата стават една от най-известните млади двойки на американската културна сцена.

„Ревящите двадесет“ /Roaring Twenties/

Снимка: Getty Images

Това е десетилетието на 1920-те години, което се отличава с икономически подем, културна революция и промени в социалния живот в Западния свят. В Европа този период е известен още като „Златните“ или „Лудите“ години на двадесетте на ХХ в.  Тук започва и най-известната част в живота на Фицджералд.

20-те години в САЩ са време на икономически подем, джаз, огромни партита, нови богатства и промяна на обществените нрави. Фицджералд става един от главните литературни гласове на това поколение.

Самият той и Зелда живеят бурно — партита, алкохол, пътувания, хотели, литературни среди. Фицджералд приема определението на Гъртруд Стайн за „изгубеното поколение“, а по-късно неговото име се свързва особено силно с т.нар. „Ера на джаза“.

Фицджералд прави огромен пробив през  1925 г. с най-поручитят си рочман  „Великият Гетсби“ (The Great Gatsby). Днес книгата се смята за един от големите американски романи. Но приживе Фицджералд не получава от нея славата, която по-късно ще придобие.

Романът разказва за Джей Гетсби, мистериозен богаташ, който организира пищни партита и се опитва да възвърне изгубената си любов към Дейзи Бюканън. Зад блясъка на романа обаче стои една от големите теми на Фицджералд - американската мечта и разочарованието от нея.

Най-напред е важно да разбием един мит -  Джей Гетсби не е просто Фицджералд с друго име.  Има обаче много от Фицджералд в него. Гетсби е човек, който започва с малко и си измисля нова самоличност. Той вярва, че може да се превърне в човека, който иска да бъде — достатъчно богат, достатъчно изискан, достатъчно успешен.

Фицджералд също е бил обсебен от идеята за социалното изкачване. Той е израснал сравнително близо до богатите среди на Сейнт Пол, но не е принадлежал напълно към тях. По-късно самият му живот е изпълнен с опити да достигне света на богатството и привилегията. Има дори нещо много „гетсбиевско“ в собствената му кариера -  млад писател, който вярва, че чрез таланта си може да спечели място в света, който желае.

Но истинската тайна е Дейзи. Коя е истинската Дейзи Бюканън?

Снимка: Getty Images

Най-силната реална прототипна връзка е с Джиневра Кинг. Тя е млада жена от изключително заможно чикагско семейство, която Фицджералд среща още като студент. Той се влюбва силно в нея. Това е любов, която оставя огромна следа в него.

Фицджералд е привлечен от Джиневра, но едновременно с това осъзнава, че социалното и финансовото положение на семействата им са различни. Тя в крайна сметка се омъжва за друг богат мъж. Принстънският архив дори отбелязва, че Джиневра е била модел за Дейзи и за други женски персонажи в творчеството му.

Зелда със сигурност е оказала огромно влияние върху художествения свят на Фицджералд. Тя е била жизнена, артистична, социално смела и независима — качества, които той използва в различни свои женски персонажи.

Но Дейзи е по-близо до Джиневра като конкретен любовен прототип, докато Зелда е по-скоро част от по-широкия образ на жената, богатството, красотата и модерността в неговото творчество. А Том Бюканън?  Тук няма толкова ясен единствен прототип.  Том представлява старото богатство — човек, който е роден в света, към който Гетсби отчаяно се опитва да се присъедини. И точно това е фундаменталният конфликт - Гетсби има пари, но няма произход. Том има и двете.  Гетсби може да си купи огромна къща. Може да организира грандиозни партита. Може да кара великолепен автомобил. Но не може просто да си купи миналото. Това е една от най-важните идеи в романа.

Двамата се обичат, но отношенията им са изпълнени с конфликти, ревност, алкохол и финансови проблеми. И двамата имат литературни и артистични амбиции, което допълнително усложнява отношенията им. Имат дъщеря — Франсис Скот Фицджералд, известна като „Скоти“. През 1920-те семейството прекарва значителни периоди в Европа, особено във Франция. Там Фицджералд се среща с други американски писатели, включително Ърнест Хемингуей. Двамата се познават добре, но отношенията им са противоречиви. Хемингуей уважава таланта на Фицджералд, макар често да е критичен към него и начина му на живот.

Болестта на Зелда и финансовите проблеми

Фицджералд, Зелда и дъщеря им "Скоти". Снимка: Getty Images

В края на 1920-те и началото на 1930-те животът на Фицджералд започва сериозно да се разпада.  Зелда страда от тежки психични проблеми и прекарва дълги периоди в лечебни заведения. Това е огромен емоционален и финансов товар за семейството.  Самият Фицджералд пие много и здравето му се влошава.

Междувременно литературният му успех намалява. Америка навлиза във Великата депресия, а пищният свят на 1920-те, който той е описвал, вече изглежда като нещо отминало.

„Нежна е нощта“

През 1934 г. излиза следващият му голям роман — „Нежна е нощта“ (Tender Is the Night).  Книгата е много по-мрачна от „Великият Гетсби“ и до голяма степен отразява личните му преживявания.

През втората половина на 1930-те Фицджералд се опитва да се издържа като сценарист в Холивуд.  Там обаче не се чувства особено на място. Работи по сценарии, но трудно намира удовлетворение в системата на филмовите студиа. Алкохолизмът му се задълбочава и здравето му се влошава.

Последни години и какво се случва след смъртта му

Снимка: Getty Images

В края на живота си Фицджералд започва роман за живота в Холивуд — „Последният магнат“ (The Last Tycoon).  Той така и не успява да го завърши. На 21 декември 1940 г., едва на 44 години, Фицджералд умира в Холивуд от сърдечен удар.  По това време славата му вече е избледняла и той умира с усещането, че литературната му кариера е приключила неуспешно. Това обаче се оказва далеч от истината.

След Втората световна война интересът към Фицджералд постепенно се възражда. „Великият Гетсби“ започва да се преоценява и се превръща в един от най-изучаваните американски романи. Днес Фицджералд е смятан за един от най-важните хроникьори на американските 1920-те години. Има нещо особено трагично в историята му -  той пише за хора, които преследват мечтата за щастие и богатство, но откриват, че притежанието на мечтата не означава непременно нейното изпълнение. Самият му живот до известна степен следва същата траектория.