Неизвестно за известните: Лидер в горивата тръгва от пустините на Персия

Официално историята на British Petroleum /BP/ започва през 1909 г., но основата на компанията е положена през 1901 г. от предприемчив жител на Англия на име Уилям Нокс Д'Арси, който получава положителен отговор от шаха на Персия. Уилям има възможност да открие и разработи петролни залежи в Персия, макар и само в 5 провинции.

СПАСЕНИЕ ОТ ИНВЕСТИТОРИ

След като получава одобрение, Уилям започва работа. Той наема Джордж Рейнолдс като помощник инженер. Но поради особеностите на климата и ландшафта на страната, Рейнолдс не успява да открие петрол в продължение на няколко години. Финансовото състояние на Уилям Д'Арси се влошава, така че, за да продължи работата си, той започва да търси инвеститори. През 1905 г. усилията му се увенчават с успех - компанията Burman Oil влага средства в неговия проект. Минават 3 години и Джордж Рейнолдс и неговият екип случайно откриват доста голямо нефтено поле в южната част на Персия, а неговото разработване започва веднага.

През 1909 г. Уилям Д'Арси и неговите партньори създават Англо-персийската петролна компания за разработване на концесията и търсене на нови находища. Именно тя по-късно стана основата на BP. Лъвският пай от акциите - 97% - принадлежи на Burman Oil. Д'Арси получава позицията на директор в новата компания и я заема до смъртта си през 1917 г.

Търговското развитие на находищата е извършено от Чарлз Грийнуей, който става наследник на Д'Арси и след това председател на борда на директорите. След като заема новия си пост, Грийнуей се обръща към британското правителство за финансиране. Той и много акционери се страхуват, че компанията им ще бъде погълната от по-голямата Royal Dutch Shell. Съгласно условията на споразумението с правителството петролната компания получава капитал и възможност да продава горивото си в Обединеното кралство, а правителството получи безопасно и постоянно снабдяване с гориво за военни нужди.  

Подписването на договора е предшествано от дълги преговори и едва в навечерието на Първата световна война всички формалности са уредени и договорът е скрепен с подписите на двете страни. Британското правителство инвестира 2 милиона паунда в компанията, като в замяна получава акции и, разбира се, доставки на гориво за страната. Така започва активното развитие на англо-персийската компания. Бензинът започва да се транспортира в контейнери от 2 галона. Ирак и Иран са избрани за експортни дестинации. Три години по-късно компанията създава международна верига от офшорни съоръжения за съхранение, като по това време притежава няколко петролни рафинерии в Персия и продължава да изгражда нови.  През 1927 г., когато Англо-персийската компания под ръководството на Чарлз Грийнуей става лидер на пазара на петролни продукти, той решава да напусне поста си. След 8 години се провежда ребрандиране и на пазара се появява вече Англо-иранската петролна компания, новото име на страната - Иран.

КРИЗАТА ОТ 1973 Г. И АЛТЕРНАТИВИ НА ИРАН

Снимка: Getty Images

След Втората световна война Европа преживява следвоенна криза и изпитва остра нужда от петрол. Повишеното търсене кара компанията да започне да разширява бизнеса си. Капацитетът на петролната рафинерия в Абадан се увеличава, която по-късно става една от най-големите в света, а нефтохимията започва активното си развитие. Така през 1947 г. се появява нейното съвместно с Distillers предприятие - British Hydrocarbon Chemikals.

И всичко щеше да е наред, ако не идва време да изтече концесията за добив на петрол в Иран, а правителство на страната не иска да я поднови. В резултат на това иранските активи на компанията са национализирани през 1951 г. и това предизвиква широк резонанс. В конфликта се включват правителствата на САЩ и Великобритания. Разрешаването на ситуацията отнема 3 години и това е постигнато само благодарение на създаването на Алианса на петролните компании. В допълнение към решаването на проблема с англо-иранската компания, алиансът започва да възстановява петролната индустрия на Иран. А през 1954 г. компанията е преименувана на British Petroleum Company, която притежава 40% дял в алианса. Неговото ръководство, след като научава труден урок, решава постепенно да намали дела на иранския петрол в общото производство на петрол и увеличава производството в Кувейт и Ирак, а в Европа са построени нови нефтени рафинерийни терминали.

BP дължи настоящата си позиция на най-големия производител на петрол в света отчасти на откриването на находища на нефт и газ от Shell в Северно море през 1959 г. Вдъхновени от нейните открития, много компании започват да проучват тази територия, а British Petroleum първа постига успех – през 1965 г. специалистите на компанията откриват газово находище West Soul, а пет години по-късно и находището Fortis. След десет години търсене в Аляска BP открива петролно поле в залива Прадхо, но след това решава да прехвърли правото за разработване на находищата на американската компания Standard Oil. Това споразумение е  подписано през 1969 г. Според него временното право за производство на нефто от залива Прадхо Bay е прехвърлено на Standard Oil, а BP получи една четвърт от дела на Standard Oil.

Поредицата от успехи е прекъсната от негативни пазарни събития. През 1973 г. пазарът на петрол прегрява поради изобилието от предлагане, което води до спад в търсенето. Само след 5 години продажбите се връщат на предишното си ниво, а след това скачат поради ислямската революция в Иран. BP отново трябва да премине през трудности. През 1979 г. активите на компанията в Нигерия са национализирани. Само благодарение на активното развитие на бизнеса извън Близкия изток, компанията успява да докаже, че подобни проблеми не могат да я унищожат.

ХРАНИ И МИНИ

Снимка: Getty Images

BP е известен също като производител на храни. От средата на 70-те години на миналия век компанията започва да произвежда храни за животни и всекидневни стоки, а през 1986 г. ръководството на концерна купува американската компания Purina Mills, което позволява на подразделението BP Nutrition да се превърне в един от най-големите доставчици на брашно в света. Освен това BP решава да навлезе и в минната индустрия - първо купува British Mining Company, а след това и най-големия производител на мед в Америка - Kennecott.

В същото време British Petroleum продължава да расте в нефтохимическата област. В края на 1978 г. BP купува част от активите на Union Carbide, която притежава марката Energizer. А в края на 90-те години интензивната конкуренция в енергийния сектор постая началото на вълна от сливания и придобивания. BP включва Amoco, ARCO, Castrol и Aral. На прага на новото хилядолетие човечеството е изправено пред предизвикателства - учените доказаха, че изменението на климата представлява сериозна заплаха за бъдещето на планетата.

ЕКОЛОГИЯ И КЛИМАТ

Снимка: Getty Images

През 1997 г. главният изпълнителен директор на BP Джон Браун каза, че компанията трябва да намери компромис между по-нататъшното развитие и необходимостта от опазване на околната среда. Лорд Браун стана първият главен изпълнителен директор на голяма енергийна компания, който призна, че глобалното затопляне представлява огромна заплаха и каза, че неговата компания носи отговорност, за да играе роля в справянето с проблема.

В началото на XXI век BP започва да обръща специално внимание на алтернативната енергия и въпроса за намаляване на атмосферните емисии. BP инициира кампании за чист град в цяла Европа, стартира програма за търговия с въглеродни емисии и разширява производството на слънчева енергия. Създадено е специално подразделение, посветено на алтернативната енергия, чиято задача е да разшири възможностите на компанията за генериране на слънчева, вятърна, водородна и газова енергия. През 2000 г., след период на сливания и придобивания, BP обяви пускането на нова световна марка. Неин символ става логото на Helios под формата на слънце със зелени, жълти и бели лъчи, символизиращи енергия в различни форми.