„Прозорецът за контрол над ИИ се затваря и може да задълбочи неравенството“, предупреждават експерти на ООН

Развитието на изкуствения интелект може да задълбочи глобалното неравенство, а „прозорецът“ за глобално управление, който да го регулира, се затваря бързо, се казва в нов доклад на Организацията на обединените нации. Констатациите идват от предварителен доклад, публикуван тази седмица от Независимия международен научен панел на ООН по изкуствен интелект — орган от 40 експерти от целия свят, създаден от Общото събрание през 2025 г.

„Колкото повече ИИ се развива без общи правила, толкова по-малко ще имат думата правителствата и хората върху резултата“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш на пресконференция в сряда. „Посланието ни към правителствата е просто: не чакайте… науката вече е тук. Не можем повече да казваме, че не сме знаели какво правим.“

Докладът посочва, че индустрията се развива изключително бързо и че генеративният ИИ вече може да пише софтуер, да анализира огромни масиви от данни, да създава реалистични изображения и видео и да подпомага научни открития, предава Euronews.

Той добавя, че така нареченият „агентен ИИ“ — при който системите изпълняват сложни задачи с минимална човешка намеса — отива още по-далеч. Според панела трудността на задачите, които тези системи могат да изпълняват, се удвоява приблизително на всеки няколко месеца. С нарастването на автономността на ИИ става все по-трудно той да бъде наблюдаван и контролиран без по-силни защитни механизми.

Докладът предупреждава за нарастващи рискове, включително използването на ИИ за създаване на материали със сексуално насилие и фалшиви дълбоки изображения (deepfakes), като жените и децата са най-засегнати. Посочва се също, че ИИ прави дезинформацията по-убедителна и по-трудна за откриване, което подкопава общественото доверие и демократичния дебат.

Рискове съществуват и в киберсигурността, тъй като престъпници използват ИИ за измами и социално инженерство, както и за вредно влияние върху уязвими хора, включително в случаи, свързани с психично здраве и самоубийства. Докладът отбелязва и че центровете за данни, които захранват ИИ, допринасят за нарастващи емисии на парникови газове.

Но той не е изцяло песимистичен. Сред положителните ефекти са модели на ИИ, които са картографирали структурата на над 200 милиона протеина, ускорявайки разработването на лекарства, ваксини и изследванията на антибиотична резистентност. ИИ също така помага за ранно откриване на хранителни кризи, преди те да се превърнат в мащабни бедствия, и разширява достъпа до образование, психично-здравна подкрепа и инструменти за хора с увреждания.

ИИ не се разпределя равномерно по света. Докладът изчислява, че САЩ контролират около три четвърти от изчислителния капацитет на водещите суперкомпютри за ИИ в света, а Китай държи около 15%. Това означава, че двете държави притежават около 90% от този капацитет, а най-напредналите модели се разработват от компании, базирани именно там.

Развиващите се страни обаче нямат достатъчно кадри, инфраструктура и финанси, за да изграждат или проверяват системите, които използват. Панелът предупреждава, че без усилия за преодоляване на тази пропаст ИИ рискува да увеличи глобалното неравенство.

Докладът посочва т.нар. „дилема на доказателствата“ — законодателите имат нужда от надеждни данни, за да създадат правила, но ИИ се развива по-бързо, отколкото тези данни могат да бъдат събрани.

В момента съществуват над 40 рамки за управление на ИИ в света, но те са фрагментирани, несъгласувани и рядко проверявани дали реално работят. Голяма част от тестовете за безопасност се правят от самите компании, които разработват технологиите, което поставя под въпрос независимостта им.

Панелът призовава за по-силни независими оценки, международна координация и общи стандарти, както и инвестиции, които да позволят на държавите да изграждат собствен капацитет за управление на ИИ.

Констатациите ще бъдат представени на Глобалния диалог на ООН за управление на ИИ, който ще се открие в Женева на 6 юли 2026 г., където страните членки ще обсъждат координирани международни подходи за регулиране на технологията.