Северна Корея отваря курорт за богати чужденци

Огромният курорт Вонсан-Калма, който е наричан „севернокорейският Бенидорм“ (по аналогия с испанския курорт Бенидорм), е готов за откриване, но има големи съмнения относно неговата популярност, пише Daily Mirror.

Проектът е създаден с надеждата да привлече заможни туристи. Изграждането му започна през 2018 г. на мястото на бившата ракетна площадка в град Вонсан. Работата трябваше да бъде спряна заради пандемията, впоследствие в някои от сградите се настаниха самонастанили се хора.

Сега властите са предприели нови усилия за завършване на курорта. Очаква се той да бъде открит през май, догодина.

Въпреки решимостта на Пхенян, експертите са обезпокоени от перспективите на Вонсан-Калма. Факт е, че привличането на туристи няма да е лесно.

„Като се има предвид, че преди Ковида страната се посещаваше от 150 000 до 200 000 чуждестранни туристи годишно, Вонсан ще разчита в голяма степен на вътрешния туризъм“, казва експертът по КНДР Джейкъб Богле. В същото време курортът се позиционира специално като дестинация за чуждестранни туристи.

Смята се, че основната част от чуждестранните посетители ще бъдат руски и китайски туристи, но там трудно ще видим британци или американци.

В същото време дори сравнително малък брой посетители може да се превърне в проблем за властите, тъй като по време на строителството на обекта бяха срещнати сериозни трудности. По-специално, имаше проблеми с паркирането и канализацията.

КНДР е една от най-затворените държави в света, въпреки това всяка година в интернет се появява все повече информация от тези, които са били там.

Очевидно, изолацията на страната я прави интересна както за обикновените туристи, така и за изследователите.

Наскоро Business Insider публикува интервю български гражданин на име Тодор Мерджанов е живял в столицата на КНДР в продължение на месец като студент по обмен. По-специално той сподели впечатленията си от обществената баня в Пхенян.

Мерджанов пътува до Северна Корея през септември 2013 г. като студент в български университет. Той не е сам, а с партньор. Целта на пътуването им е била да изучават корейски език в университета „Ким Ир Сен“ в Пхенян. Десет години по-късно този опит наистина е полезен, тъй като Мерджанов сега работи като официален преводач за българското посолство в Сеул, Южна Корея.

Първото впечатление, за което българинът си спомня и сега, е обществената баня в Пхенян, където двамата български студенти се сприятеляват с местни връстници. Обществената баня се оказла едно от малкото възможни места за общуване с нови приятели.

„Няколко седмици учих в най-стария университет в страната и без почти никакъв контакт с външния свят започнах да възприемам тези студенти като мои приятели“, казва Мерджанов.

Животът по време на следването в университета „Ким Ир Сен“ е много различен от този, който имат студентите в България. По-специално на чуждестранните студенти - освен двамата българи имало и монголци, китайци, виетнамци - веднага били обяснени ограниченията, които съществуват за тях. Те не можели да се отдалечават сами от общежитието, като всеки път искали специално разрешение да се разходят по-надалеч. От 21:00 ч. нататък в сила бил и полицейски час.

Обучението продължавало шест дни в седмицата, с един почивен ден - само в неделя. Двамата българи се обучавалиа отделно от севернокорейските ученици. Мерджанов признава, че обучението е било наистина интензивно и тежко. Те научили корейски език, по-специално като чели текстове за Ким Ир Сен, лидера-основател на КНДР. Идеологията е била част от учебната програма.

В същото време студентите са имали няколко пъти повече възможности да видят живота в Пхенян, отколкото обикновеният турист

„Прекарах много време в проучване. Въпреки че трябваше да отидем само до няколко магазина за чужденци на улиците пред общежитието, попитахме други севернокорейски студенти колко далеч според тях можем да отидем. Разгледахме центъра на града и местните магазини и няколко пъти се качихме на метрото“, спомня си българинът.

Само веднъж един войник на улицата им поискал документите. Въпреки че инцидентът не е имал последствия за двамата чуждестранни студенти, българинът си спомня за него като за много тревожен. Щом войникът върнал паспортите им, те веднага се втурнали обратно към общежитието.

След едномесечно обучение в Пхенян Тодор Мерджанов и неговият приятел се връщат в България. Сега той си спомня с тъга за севернокорейските ученици, с които е успял да се сприятели.

„Разговарях с младите севернокорейци, питах ги за техните амбиции. Много от студентите искаха същите неща като нас: да пътуват и да опознаят света. Бях разочарован и огорчен, като знаех, че те не могат да пътуват като мен“, казва той.

Две години след това Мерджанов пътува до Южна Корея. Там той успява да посети 38-ия паралел - демилитаризираната гранична зона между Северна и Южна Корея.

„Гледайки от другата страна на границата към севернокорейските хълмове и полета в далечината, можех ясно да видя имената и лицата на хората, които познавах там. Знаейки, че никога повече няма да ги видя или да разговарям с тях, си мислех със съжаление за това, което правят сега“, разказва българинът.