Тайната на Олтарния камък: откъде произлиза ключовият елемент на Стоунхендж

В далечната вече 2011 година проф. Бевинс получава комплект от 15 мостри камъка от Стоунхендж, като е бил помолен да направи кратко наблюдение върху произхода на скала, за която се смята, че е донесена от Западен Уелс преди около 5000 години.

„Казах, че мога да кажа какви са камъните по отношение на вида скала, но този вид скала – никога не съм го виждал в Западен Уелс, никога“, спомня си професор Бевинс. „И така написах доклада, но преди да бъде публикуван, имах момент на "Еврика" и си помислих: „Има едно скално образувание, от което имам материал, но никога не съм го поглеждал по този начин".

„Това доведе до разкопките на неолитната кариера Крейг Рос-и-Фелин и откриването на точното място, откъдето са дошли каменните проби. Перфектно съвпадение. Това беше специален момент.“

Това голямо откритие през 2011 г. беше първият път, когато беше открит определен източник на камъните от световноизвестния паметник, което пък даде нов тласък на дългогодишния дебат за това как скалите са били транспортирани чак от Пембрукшър до Уилтшър, припомня Independent.

Сега, 14 години по-късно, проф. Бевинс вярва, че може би е на прага на следващото си революционно откритие; източникът на Олтарния камък в Стоунхендж.

След като миналата година обявиха, че шесттонният мегалит не е един от сините камъни, донесени от Пембрукшир, професорът и неговият екип се осмелили да се отправят към архипелага Оркни, след като установили, че Олтарният камък произхожда от пясъчникови находища в Оркадския басейн.

Детайлното проучване на камъните в Оркни обаче не даде съвпадение и сега проф. Бевинс се взира в картографирана област с размери 125 на 93 мили, решен да открие точното място, където е бил добит камъкът, преди да бъде транспортиран. 

„Би било фантастично да открием точния източник“, казва проф. Бевинс. „Беше истинско влакче на ужасите да стигнем дотук, след като открихме, че не идва от Уелс, а сега че идва от североизточна Шотландия. Това със сигурност би било черешката на тортата за цялата работа, която сме положили.“

Откриването на източника би отворило възможности за разкопки за археолозите на мястото на източника, които след това биха могли да проследят хората, стоящи зад построяването на Стоунхендж, и да разберат всичко - от тяхното общество до инструментите им и какво са яли и пили.

Според проф. Бевинс това би дало повече информация за това как огромните камъни са били преместени на стотици мили, като настоящите схващания, поради хълмистия пейзаж в Шотландия, са, че са били транспортирани по море.

Откриването на местоположението би могло също да подкрепи теорията, че построяването на Стоунхендж е акт на обединение на острова срещу чужда заплаха, като материали идват от всички краища на Британия.

Но засега проф. Бевинс казва, че трябва да работи с малкия си екип, за да определи точно местата в огромния регион.

„Ако просто отидем там и обикаляме произволно целия район, вероятно ще се пенсионираме и ще прекараме дълго време под земята, преди да открием нещо, така че ще изберем някои целеви области в този регион“, казва проф. Бевинс.

Но това отнема време, а работата на терен е скъпа и трудоемка.