За какво съжаляват хората

"Човешкият дух израства неимоверно, когато си обречен и осъзнаеш, че си смъртен." Това разказва Брони Уеър в популярен материал в сайта на "Хъфингтън поуст", препоръчан от британския в. "Дейли Мейл". В статията тя споделя опита са на човек, грижил се за тежко болни хора в последните 3 до 12 седмици от живота им. "Всеки от тези хора преминаваше през традиционната градация на емоции, започвайки с отрицанието, страха, гнева и достигайки до разкаяние, повече отрицание и накрая, евентуално примирение", казва тя.

Въпреки трудното си, изпълнено с мъчителни преживявания ежедневие, Уеър намирала сили и смелост да пита пациентите, за които се грижела дали съжаляват за нещо в живота си. Отговорите били до голяма степен предопределяни от личния житейски опит, но въпреки това в житейските равносметки се оформили и няколко общи теми. Например, едно от често срещаните твърдения било, че е по-добре всеки да изживее живота си, верен на себе си, а не такъв, който  съответства на очакванията на другите. Важно е да преследвате поне някои от мечтите си. Здравето дава свобода, която малцина осъзнават, докато вече не са се разделили с нея, припомня авторката.

Второто, най-често твърдение сред хората, изповядали се пред нея било: "Иска ми се да не бях работил толкова много". Това признание по-често правели мъжете и споделяли, че съжаляват за всички, изпуснати от тях заради служебни ангажименти щастливи и значими моменти от живота на семейството и децата им.

Хората, които се сбогували с живота също така заявявали, че им се иска да са имали повече кураж да изразяват чувствата си и да са имали повече кураж да казват това, което мислят.

Друг често срещан отговор сред пациентите бил: „Иска ми се да бях поддържал връзка с приятелите ми”, изказван от хора, живели твърде егоистичен и много целеустремен живот и осъзнали, че са пропуснали златни възможности за създаване на добра връзка с хора в обкръжението им, с която са могли да получат по-добро признание като личности.

Сред най-често срещаните отговори на пациентите на Брони Уеър присъства и съжалението, че не са си позволили да бъдат по-щастливи. "Изненадващо масов и често срещан отговор. Мнозина така и не разбират до края, че щастието е избор, отбелязва авторката.