Чашата е наполовина пълна или празна?

По вечния философски въпрос дали чашата е наполовина пълна или празна две еднакви мнения няма. Защото: Чашата не е празна, но не е и пълна! И въобще, не е чаша. И не ти я гледаш, а тя вижда проекцията на размислите ти какво искаш да кажеш на себе си за чашата. Или пък не. Казусът с чашата е отношение, възглед към живота в безкрайно много измерения и тълкувания. Например, според:

Будизмът: Всъщност, чашата не съществува.

Юдаизмът: Чашата е наполовина празна, но защо само за нас?

Православието: Чашата е наполовина празна за нашите грехове.

Католицизмът: Чашата е наполовина празна само за лошите хора.

Ислямът: Няма друга чаша, освен чашата.

Фройдизмът: В детството не са ви доливали.

Реализмът: Всичко е вярно, това е чаша!

Стоицизмът: Да, чашата е наполовина празна – така и трябва!

Комунизмът: Всеки има право на пълна чаша.

Социализмът: Чашата е празна, но еднаква за всички

Капитализмът: Продава се чаша, изгодно!

Пофигизмът: И кво?

Скептицизмът: Нима това е чаша?

Конфуцианството: Бъди толкова безгрижен, колкото е тази чаша.

Йога: Ти си и чашата, и съдържанието в нея.

Е, ако съвсем сте се объркали вече, попитайте някой физик и той ще ви каже - чашата винаги е пълна!