"Бащата" на Хигс бозона разказва за успехите и провалите си

Човекът, който предвиди Хигс бозона - професор Питър Хигс, разкри подробности за личния си и професионален живот в програмата The Life Scientific на Би Би Си радио 4. Нобеловият лауреат сподели, че съжалява за един конкретен момент в живота си през 1960 г., когато решил да си легне по-рано и да напусне импровизирана научна дискусия с негови млади колеги физици. Ако не си бил тръгнал, в по-малките часове на нощта щял да научи за техните идеи и изследователски напредък. Това, по думите му, е щяло да доведе до „теорията за всичко” – Стандартния модел. Професорът, който е един от архитектите на най-голямата теория във физиката, смята, че тогава е изпуснал ключов момент на прозрение заради решението си да поспи. Ако не го бил сторил, според него умът му е щял да направи решаваща връзка между работата му и тази на неговите колеги.

Три години след като британският физик предвиди съществуването на така наречения механизъм на Хигс, беше доказано, че този механизъм е в центъра на Стандартния модел – основната голяма теория във физиката и най-доброто ни разбиране за това как Вселената работи към момента. Хигс механизмът обяснява защо частиците имат маса. Ученият предвиди наличието на „божествената” частица Хигс бозон, чието съществуване накрая бе доказано в ЦЕРН през 2012 г. след 50-годишни усилия.

Миналата година професор Хигс и белгийският му колега Франсоа Енглер бяха наградени с Нобелова награда за физика за работата си по идеята.

В интервюто професорът обвинява работата си за провала на своя брак. Признава, че бившата му съпруга е имала право да го счита за лекомислен и небрежен човек и той е бил такъв по отношение на социализацията си сред другите и в много аспекти, освен във връзка с изследователската си дейност. През 70-те години той започнал да се изолира и е прекарал десетилетие на научен труд в относителна самота, след като е осъзнал, че работата му може да има някаква голяма научна стойност за света. Професорът твърди, че е пропуснал истинската значимост на идеята, за която впоследствие бе награден, преди много години. Още през 1979 г. физиците Шели Глашоу, Абдус Салам и Стивън Уейнберг получиха Нобел за идеи, които стоят в сърцето на стандартния модел и той е можел да бъде сред тях.

„Мисля, че вероятно осъзнах, че съм пропуснал нещо в резултат от поредица от инцидентни обстоятелства – първо, когато се запознах с Шели Глашоу в първото лятно училище по физика на шотландските университети през 1960 г. Имаше група студенти, които останаха до средата на нощта, дискутирайки неща като слабите и електромагнитните взаимодействия. Но аз не бях част от това – бях в комитет и имах работа, затова не научих за теорията на Глашоу, когато можех”, разказва професорът. Останалото е история. Другите са получили наградата за теорията си, а той е прекарал години в изследвания и прогнози, за да достигне до прозрението, с което заслужи своята.

Съществуването на Хигс бозона е предположено от Питър Хигс и други теоритични физици и е ключов елемент в Стандартния модел – цялостната теория за функционирането на Вселената, разработен от Айнщайн. Съществуването му изяснява как по принцип частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята. По специално, Хигс бозонът обяснява разликата между нулевата маса в покой на фотона и сравнително масивните W и Z бозони. Масите на елементарните частици, както и различията между електромагнетизма (с носител фотона) и слабото ядрено взаимодействие (с носители W и Z бозоните), са от критично значение за структурата на микроскопичната, а оттам и на макроскопичната материя. Ето защо Хигс бозонът се смята за неделима и вездесъща част от материалния свят.