Венерическите болести създали моногамията

Доисторическите хора са измислили моногамията като начин за борба с инфекциите, предавани по полов път. Това твърдят канадски учени от университета във Ватерло в статия в списание Nature Communications.

Когато ловците-събирачи започнали да се обединяват в големи групи, превръщайки се в уседнали земеделци, възникнал риск от бум на полово предаваните инфекции.  Това е възможната причина за промяната на сексуалното поведение на древните хора и появата на социални норми, в частност верността към само един партньор.

Биолозите направили компютърен модел, за да разберат как демографските параметри и епидемии влияят върху социалните правила, свързани със сексуалния живот. Открили, че ако мъжете имат няколко партньорки и популацията е достатъчно голяма (над 300 души), венерическите болести започват да намаляват раждаемостта. Така контролът върху чифтосването става по-изгоден за индивидите, както и за групата като цяло.

Често ловците-събирачи имали по няколко жени, за да увеличат потомството си. Групите обаче рядко надхвърляли 30 души, затова и полово предаваните болести не били толкова разпространени и не оказвали значимо влияние на популацията. С появата на земеделието обаче групите се разраснали и полигамията довела до серозен ръст на болести като сифилиса, хламидозата и гонореята. При липсата на медицина последвало високо ниво на безплодие. Логичният изход станала моногамията, както и наказанията за тези, които я отхвърлят. Това пък довело до друг социален процес – групите с насилствена моногамия – по-здрави и по-многобройни, започнали да изтласкват полигамните групи.