Взрив на гама-лъчи променил историята на света

Избухване на гама-лъчи, вероятно причинено от сблъсък на две черни дупки, е причината за загадъчното космическо лъчение, достигнало Земята в края на VIII век, се казва в проучване на астрономи, цитирани от БГНЕС. През юни японски учени откриха регистрирани в пръстените на дънери следи от радиация, излъчена от необяснимо космическо събитие. Те датираха явлението към 774 или 775 година, без да са в състояние да намерят задоволително обяснение за него.

Повишеното съдържание на радиоактивния въглерод-14 в годишните кръгове на древни японски кедри свидетелства за това, че Земята е преживяла "бомбардировка" от космически лъчи през 774-775 година от н.е., съобщиха тогава физиците в статия за списание Nature.

Дърветата и другата растителност са много чувствителни към промяната на условията, при които растат - повишаване или намаляване на температурата, енергията на слънчевата радиация и други фактори.

Всички тези събития се отразяват на формата и дебелината на годишните кръгове - слоевете дървесина, които се формират през всеки сезон на растеж. Приема се, че тъмните кръгове означават неблагоприятни условия, а светлите - благоприятни условия на средата.

Група физици под ръководството на Фуса Мияке от университета в Нагоя, Япония, разучиха внимателно годишните кръгове на две древни японски кедрови дървета, с цел да определят точна дата на "удара" от космически лъчи, който се предполага, че се е случил между 750 и 820 година от н.е.

Учените фиксирали рязко увеличение на изотопа на въглерода в кръговете от 774 и 775 година от н.е. Пикът на изотопа не може да се обясни със сезонни промени на силата на слънчевата радиация, защото количеството на изследвания елемент надвишавало 20 пъти количеството въглерод-14, останал в дървесината при повишена слънчева активност.

По думите на учените резултатите са в синхрон с получените проби от арктически лед, датиран от същия исторически период. В тях бил регистриран пик на концентрацията на друг "космически" елемент - берилий-10.

Явлението е в съответствие и с други изследвания на дървета в Северна Америка и Европа.

Хипотезата за слънчево изригване бе отхвърлена, тъй като такова събитие не може да бъде достатъчно силно, за да предизвика такова увеличение на елемента въглерод-14.

Изследователите посочват, че средновековните хроники съобщават за "червен кръст" който се появил в небето след залеза на слънцето. Това описание предполага, че може би става дума за експлозия на свръхнова. Събитието обаче е датирано от 776-а година, а не е оставило други физически следи.

Двама учени от Института по астрофизика от Университета в Йена, Германия, предлагат друго обяснение за мистериозната бомбардировка на космически лъчи: много кратко свръхизлъчване на гама-лъчи (GRB).

Става въпрос за едно от най-ярките явления във Вселената, "светкавично" избухване на гама-лъчи, които за няколко секунди пренасят повече енергия, отколкото Слънцето излъчва за милиарди години.

Според Ралф Нойхаузер и Валери Хамбарян такава гама светкавица отговаря перфектно на внезапното увеличение на въглерод-14 и липсата на исторически свидетелства.

В проучване, публикувано от Британското астрономическо общество, астрономите предполагат, че два много компактни звездни обекта - черни дупки, неутронни звезди или бели джуджета - са се сблъскали и слели, което е довело до този изблик на енергия в електромагнитното излъчване.

Подобно сливане води до избухване на гама-лъчи, много интензивно, но кратко, обикновено с продължителност по-малко от две секунди, което би могло да обясни защо то не е било забелязано по това време от хората. Благодарение на своите съвременни инструменти, сега астрономите могат да наблюдават подобни събития в по-далечни галактики няколко пъти в годината.

Но ако това е произходът на космическите лъчи, оставили следи през 774 или 775 г., това сливане е настъпило на най-малко 3000 светлинни години от Земята. Ако беше по-близо, то животът на повърхността на нашата планета би бил унищожен, подчертават авторите.

"Ако избухване на гама-лъчи стане по-близо, то ще причини сериозни щети на биосферата. Но дори и на хиляди светлинни години, подобно събитие днес ще създаде хаос в много чувствителни електронни системи, от които зависят развитите общества ", каза Ралф Нойхаузер.

Според него избухването на гама-лъчи, оставило следи през VIII век, е дошло от далечна звездна система между 3 хиляди и 12 хиляди светлинни години от Слънцето.

Съпоставка с известната история в България по това време съвпада с неуспешния завършек на серията походи на византийския император Константин V.

Последния си, девети поход Константин V Копроним организира през 775 година, след разправата на хан Телериг с византийските доносници, но походът пропада поради апоплектичния удар и последвалата смърт на императора.