Какво подтиква хората към героизъм

Смелост, чувство за дълг, алтруизъм – това са синонимите, с които обикновено описват хората извършили подвиг, героични постъпки. Но това ли са наистина характеристиките, които превръщат някои в герои. Този въпрос си задали американските учени Дейвид Рейнд и Зиф Епштайн и си поставили за цел да изяснят от какъв точно мотив са били ръководени личностите, удостоени с медала на Фондацията на героите на Карнеги.*

Натъкнали се на неочакван извод: смелите и решителни постъпки на лауреатите на тази награда изобщо не са продиктувани от чувство за дълг или желанието да бъде спасен нечий живот, разказва сп. PLoS ONE.

До този извод учените стигнали след анализ на повече от 50 интервюта на носители на медала за храброст на Фондацията. „Искахме да разберем как точно са действали тези хора, дали им е бил нужен самоконтрол за преодоляване на естествени бариери като страх, инстикт за самосъхранение и т.н. Или пък действията им са били спонтанни и необмислени.”

Разказите на смелчаците за героичните им постъпки били анализирани както с помощта на специални компютърни програми, така и с участието на стотици доброволци, които прочели интервютата и поставили оценка дали описаните подвизи са плод на спонтанност или са съзнателно обмислени.

И компютърният анализ, и доброволците били на едно мнение: героичните постъпки са несъзнателни, когато ги вършат, хората първо действат и едва след това мислят и осъзнават извършеното.

Оттук психолозите правят извода, че героите рискуват не защото алтруистичното поведение е заложено в гените им. В процеса на социализация човек постоянно е принуден да помага на околните, но един от мотивите за това поведение е очакването за ответна помощ, когато самият той е в нужда. Тоест, да помагаш на другите е навик. В екстремна ситуация човек започва да действа автоматично и на базата на рефлекс спасява чужд живот, рискувайки собствения си.

Независимо от достатъчно красноречивите резултати от изследването, психолозите не го приемат за еднозначно. По думите им, за анализа са подбрани ограничено количество интервюта, лауреатите на наградата може да не са абсолютно обективни в описанието на действията си заради преживения стрес – все пак те се опират само на паметта си, подложена на животозастращаващо изпитание, което може да "изкриви" детайли и спомени, а ситуациите, в които са попаднали, не могат да бъдат пресъздадени изкуствено, в лабораторни условия, за да се потвърдят данните, тъй като ще се изгуби елементът на изненадата, обясняват те.

------------------------------------------------------------------------

*Фондацията е основана от самия Карнеги през 1904 г. и нейната основна цел е да отличава хора, извършили героизъм при спасяване на нечий живот или оказване на помощ на другите в екстремни ситуации