Кои са най-големите рискове пред съществуването на човечеството?

Кои са най-големите глобални заплахи за човечеството? Намираме ли се на ръба на собственото си неочаквано изчезване?

На тези въпроси опитва да намери отговор международен екип от учени, математици и философи от университета в Оксфорд, съобщава Би Би Си. Институтът за изследване на бъдещето на човечеството ги събра, за да дискутират въпросите и проблемите, които стоят пред човешкия род. В отговор те написаха изследователски доклад, озаглавен „Рисковете пред съществуването ни като глобален приоритет”.  В него посочват, че международните политици на висши държавни постове трябва да отделят сериозно внимание на тези рискове.

Кои са опасностите?

Първо добрите новини. Учените смятат, че пандемиите и природните бедствия може да причинят колосални и катастрофални загуби на човешки живот, но най-вероятно след тях човечеството ще оцелее. Това посочва роденият в Швеция д-р Ник Бострьом, директор на института. Той и колегите му подчертават, че хората сме биологичен вид, преживял хиляди години болести, глад, наводнения, борба с хищници, преследвания, земетресения, промени на околната среда, две Световни войни и испанската грипна епидемия. Шансовете са в наша полза. Според изследователите в края на века рискът от изчезване заради удар от астероид по Земята или супервулканични изригвания е „сравнително малък”.

Ядрената война може да ни погуби, но все пак учените смятат, че достатъчно отделни хора ще оцелеят, за да осигурят продължаването на човечеството.

От какво тогава да се притесняваме?

Накратко, д-р Бострьом смята, че навлизаме в нов вид технологична епоха с потенциал да заплаши бъдещето ни, какъвто не е имало никога досега. Технологиите са заплаха, за преодоляването на която най-големите умове нямат информация от миналото. Човечеството досега не се е изправяло пред нея и не се знае какво би могло да стане.

Учените я сравняват с поставянето на опасно оръжие в ръцете на дете. Технологията може да надхвърли възможностите ни за контрол на евентуалните последствия от употребата й. Експерименти в области като синтетичната биология, нанотехнологиите и изкуствения интелект напредват в територии, които са непознати, непредвидени и непредсказуеми.

„Малко вероятно е светът да иска да направи нещо вредно, но винаги има риск от непредсказуеми последствия и събития, които може да станат опасни, когато са прехвърлени в различна околна среда”, казва докторът. Той посочва, че нанотехнологиите, които работят на молекулярни или атомни нива, може да станат високо разрушителни, ако се използват в здравеопазването. Освен това има опасения как изкуственият интелект или машините ще си взаимодействат с околната среда. Те могат да бъдат мощен инструмент в отрасли като медицината, земеделието или управлението на производството. Това обаче са абстрактни концепции. По отношение на истинската материя, рисковете, идващи от биологията са, че може да се изродят резултатите от генетичното инженерство, дори ако експериментите в тази област са правени „с добри намерения”.