Последният век на полярната мечка

Полярната мечка е застрашена от изчезване и това вече е известно. Глобалното затопляне топи ледовете и унищожава значителна част от хабитата на мечките.  Учени от университета в Албърта стигат и по-далече. Те смятат, че ако до края на този век не бъдат взети мерки, състоянието на популацията може да стигне до необратима точка и мечките да изчезнат завинаги, пише Le Monde.

На леда белият гигант не щади никого. Риба, моржове, нищо, което живее на леда или във водата, не е защитено. Но енергията на мечките идва от един основен ресурс – тюлените. И по-точно от маста на морския бозайник, която е много по-калорична от месото му. „Без нея ще е невъзможно да живее в екстремалните условия на дълбокия Север”, пояснява биологът Стивън Хамилтън, шеф на изследователския екип.

Играта има установени правила. За да избегне мечката, тюленът се гмурка под ледовете. За да го улови, мечката чака край дупката в леда, докато тюленът изплува за въздух. Дупките обаче се разширяват, превръщат се в езера и тюленът триумфира. „Той не е идиот, отива там, където мечката не може да го хване”, пояснява професор Андрю Дероше, световен специалист по тюлените.

Точно за това става дума: за съотношението и за дебелината на леда в арктическите води. Учените са се съсредоточили върху Канадския арктичен архипелаг – територия, на която живеят една четвърт от около 25-те хиляди екземпляра в света. А също и място, което се смята за най-устойчиво на климатичните промени. Този  гигантски резерват бил разделен на 7 зони, самите поделени на малки участъци. Върху тях учените започнали да прилагат моделите на климатичните промени.

Всеки път избирали „консервативни” хипотези. Така стигнали до предположението, че до 2100 г. температурите на полюса могат да се повишат с 3,5 градуса – на фона на доста по-песимистични прогнози. След това за пръв път симулирали еволюцията, месец след месец в продължение на година, на три параметъра – консервацията на леда, иначе казано площта на ледената повърхност, дебелината на леда и дебелината на снега.

От първото условие зависи възможността на мечките да ловуват. Вторият параметър влияе в критични периоди между замръзването и затоплянето. Третият също има ключово значение, понеже в дебелите снежни преспи тюлените и моржовете копаят дупките си.

До 2100-тната година и трите фактора ще светнат критично в червено. Досега нито една част от архипелага не познава период без лед. В бъдеще ледът ще издържа пет месеца в 4 от 7-те сектора, и 2 до 4 в останалите три. Колапс ще претърпят и дебелината му и слоят сняг.

Тези условия могат да доведат до глад 20% от мъжките мечки, казват учените. Женските и малките ще страдат много повече. След чифтосването през пролетта женските се установяват на твърда земя до раждането на малкото на следващата пролет. През целия период те на практика не се хранят. Ако затоплянето започне твърде рано, те ще откажат да се чифтосват, тъй като нямат достатъчно енергийни запаси. Ако замръзването закъснее, те не могат да ловуват и да хранят мечетата.

Ще изчезнат или ще се адаптират? Всъщност няма алтернатива, подчертават изследователите. „Адаптацията на животните не е като при хората”, казва Стивън Хамилтън. На животните им е необходимо време за генетичните промени. Но промените в климата са много по-брутални и не дават това време. Южна Швеция е примерът: по време на последната ледникова епоха полярните мечки са живели на брега на Балтийско море. Със затоплянето популацията им се е оттеглила на Север.