Пробив: Изобретиха протеза, която се управлява със силата на мисълта

Обновена 10:58ч., 22.05.2015

Изключителен пробив направиха лекари и учени от Лос Анджелис. Те изобретиха невропротеза, която чреимплантирана в мозъка, ще дава възможност на парализиран човек да използва лесно изкуствена ръка и то само със силата на мисълта, пише Франс прес.

Досега изследователите тестваха различни подходи за контрол на протези със силата на мисълта, сред които биоелектрична ръка, задействана чрез мускулите, или свързана с имплант, поставен в мозъчния дял, който контролира самите движения. Но тези техники често предизвикваха резки движения. В последния случай това не е така.

Сега 34-годишният Ерик Сорто, който е неподвижен от 10 години заради травма на гръбначния стълб, вече ще може да използва изкуствена ръка без усилие и само със силата на своята мисъл и въображение, обясняват изследователи.

Ерик Сорто е първият човек в света, който има невронна протеза, имплантирана в дял от мозъка, където се формират намеренията - задния париетален кортекс, което дава възможност да се извърши ръкостискане без насечени движения, да се вземе чаша и да се пие от нея и дори да играе на „камък, ножица хартия”.

Изследователите съобщават, че са успели да декодират намеренията на субекта, като просто го молели да си представи цялото движение, но не и неговите многобройни и различни последователности.

„Мислехме, че сигналите от задния париетален кортекс ще бъде по-лесно да се използва при пациенти, които произвеждат по-плавен процес движение”, отбелязва д-р Андерсен.

Имплантите, свързани с изкуствена ръка, са поставени през 2013 г. в болницата Кек в Лос Анджелис, пише БГНЕС. Ерик Сорто работи с изследователи от Калифорнийския технологичен институт и друг медицински персонал за контрол върху курсора на екрана на компютъра и върху управлението на роботизираната ръка с мислите си.

Той успява да пренесе интуитивно движенията към протезата - точно това, на което се надяваха учените.

„Бях изненадан от лекотата, с която можех да контролирам ръката”, казва Ерик Сорто. „Спомням си, че получих усещане за излизане извън тялото си и исках да се ръкувам с всеки”, добавя той.