Умира ли вселената?

Вселената никога не е имала пределна възраст. Последните проучвания обаче променят това мислене. Може ли вселената да умре?

Малко са учените съгласни с тезата, че преди около 14 милиарда години вселената е започнала своето съществуване след голям взрив и много катаклизми. На въпроса за края на вселената още по-малко учени са обединени от единна теза.

Преди около век са били малко твърденията, които доказват, че вселената е статична, непроменима и безкрайна във възрастта. През 1915 година Алберт Айнщайн представя революционната си теория за относителността, която разглежда тежестта като резултат от изкривяването на тъканта на пространството и времето на материята. Тогава за пръв път теоретиците имали нужда да изучават характера и съдбата на космоса. Самият Айнщайн се е надявал моделът му да доведе до изграждането на един единствен модел на вселената. Много от разочарованията в живота на Айнщайн и неговото семейство са свързани с неговата теория за вселената.

След опровергаването на теорията на немския физик, астрономите бързо достигат до единна теоретична възможност. Изследванията показват, че далечните галактики са забелязани в резултат на голяма експлозия. Това е края на теорията, че вселената е статична и вечна. Остават много възможности за модела на Вселената. Според една от тях, ако има достатъчно материя във вселената, гравитационният ефект може да доведе до голяма криза за милиарди години напред, следователно вселената може да продължи да се разширява вечно.

В последните десетилетия астрономите имат възможност да формулират много функции на вселената с голяма точност. Сред тях е и плътността на материята във вселената, която определя дали тежестта някога ще доведе до космически колапс.

Добрата новина е, че гравитацията е загубила своята роля в определянето на съдбата на вселената преди около 5 милиарда години. От тогава обаче се появява една мистериозна анти-гравитационна сила, известна като тъмна енергия, задвижваща разширяването на вселената във все по-бързи темпове.

Какво ще се случи в бъдещето? Какво ще се случи с нашите наследници след милиарди години?

Можем да предположим, че те ще напуснат земята преди слънцето да угасне след около 6 милиарда години. Те ще се намират в една умираща галактика, изолирани от всички небесни съседи. След над десет милиарда години все по-увеличаващата космическа експанзия ще завзема все повече галактики, които са невидими с телескоп. Във видимата част ще остане само галактиката „Млечен път”.

Свежите звезди ще продължат да раждат светлина докато всички суровини - които се нуждаят от нея - гориво, водород могат да я използват.

За онези които искат да останат в умиращата галактика съществува алтернатива теория. Макар и много спекулативна тя се базира на авангардна работа и се свързва с „Теорията на всичко”, опит да се създаде единна теория от цялата материя във вселената и силите които и въздействат. Един от подходите за тази теория е, че тази тъмна енергия не може да продължи вечно. Възможно е тя да се разпадне след трилион години. Това би довело до нов колапс на вселената. В крайна сметка вселената се озовава в голяма криза и единственият изход е нов голям взрив.

Според този така наречен сценарии на Цикличната вселена, сегашната вселена е само един от последните безкрайни броеве вселени, които са преминали през безкрайния кръг на смърт и прераждане. По този начин тя наподобява на митовете за сътворяване на източните религии. Друг е обаче въпросът, ако теорията няма никакво отношение към действителността.