Учени: Врабчетата изчезват, а с тях и светът

Врабчетата са на път да изчезнат, популацията им намалява в България с до 10% годишно, сочат данните на специално проучване на Българското дружество за защита на птиците през периода 2005-2010 г. Тенденцията продължава и сега, пише „24 часа“.

Врабчетата били подложени на изтребване от химически замърсители, липса на храна, застрояване на зелените площи, третиране на парковете и градините с пестициди и разрушаване на гнездата при ремонт на сградите.

Съдбата на врабчето е пряко свързана с тази на човечеството и ако птичката изчезне, това ще е знак, че краят на света е близо, твърдят учени. Птиците тъкачи, които са от рода на врабчето, живеят на огромни колонии в африканската савана и сега. Доверим ли се на теорията с най-голяма тежест, че и човекът произхожда оттам, научната логика сочи, че хората са довели врабчетата там, където са се разселвали.

Птичките са били природни стражи, със силни крясъци ятата им са алармирали за приближаващи хищници и са предупреждавали хората за опасността. Затова човекът не е ловувал тези птички и не ги е прогонил – защото са му вършили работа, обяснява Петър Янков от дружеството за защита на птиците в България. В същото време врабчетата са се хранили с отпадъците от храната – тогава предимно зрънца и семена.

Според него в природата действат естествени биомеханизми за защита – хищникът никога не унищожава жертвата си до крак. Когато гоненето и улавянето  изразходва на хищника много повече време и енергия, околкото ще му достави, като я изяде, той се насочва или към други храни, или към друг район. За съжаление само човекът не се подчинява на тези биомеханизми и е способен да изтреби нещо живо до крак, коментира Янков.

Ако се върнем назад – преди век, се вижда, че малката градска птичка е започнала да страда от цивилизацията в началото на 20-и век с появата на автомобила.

Научнообосновани са предположенията, че след 1910-1912 г. с постепенното отпадане на живата тяга в каруци и файтони врабчетата губят един от източниците си на храна. Оказва се, че в торта от конете и кравите има много семена, които на нас ни изглеждат гадни, но за врабчетата са топли, лесно достъпни и обилни. Особено през зимата.

Сега на планетата има много по-страшни опасности – химически замърсители, торове в земеделската земя, срещу които врабчето е безсилно. Янков дава и още един пример за връзката на съдбата на врабчето и човечеството. "Ако няколко микрограма кобалт убиват птичето, при човека се трупа в черния дроб постепенно и след време го прави пациент с цироза", казва специалистът.

Именно от химически замърсители, липса на храна, застрояване на зелените площи, третиране на парковете и градините с пестициди и разрушаването на гнездата при ремонт на сградите врабчетата са подложени на изтребване.

Те се хранят с насекоми, зрънца от плевели и рядко с остатъци от храна по кофите. Със замърсяването на околната среда изчезват насекомите, застрояването унищожава площите с треви и така дребното птиче остава без храна.

В същото време врабците обитават предимно населени места, макар да се срещат и извън тях в овощни градини, скалисти места, ивици от дървета и храсти в открити райони.

Основно намират подслон в изоставени сгради и старо строителство. Гнездят в кухини, пукнатини или цепнатини.

Колкото по-небрежно е строителството, толкова по-благоприятно е за тях. Новото обаче е гладко и лишено от такива "екстри", затова строителният бум също се оказва с голям принос за трудното оцеляване на врабчетата.

Това важи и за други птици като сови и лястовици.

Ако има нещо, в което да сме спечелили в развитието си, то е, че в България са запазени врабчетата с по-небрежното и по-старото строителство, което се е запазило по-дълго. Това е валидно и за насекомите, с които те се хранят.

Още един любопитен факт за това, че оцеляването на врабчетата е имало ясна връзка и с политическото ни развитие. До 1949 г. птичките са имали затруднения с намирането на храна – стопанството е било частно, бедно след войните и се е събирало буквално всяко зрънце, така че за врабците нищо не оставало. Със създаването на ТКЗС-а настъпва обратен процес – зърното е било разпилявано безстопанствено, а това е било живо благоденствие за градските пернати. Някои може би помнят гледката на разпиляното от камион жито по пътя от полето до големия град. След промените от 1990 г. насам изобилието секва.

Популацията на врабчета в цяла Западна Европа намалява с огромни темпове, сочат данни на Националния музей по естествена история в Париж. Намаляването им е особено драстично във Великобритания, където са включени в Червения списък на застрашените птици. Според Фредерик Барото от Френския център за изследвания върху биологията на популациите положението в страната е много сериозно и там врабчетата на практика са изчезнали като вид.