Хартиеният билет за парижкото метро излиза от употреба след повече от 120 години

Той е вдъхновявал френски режисьори и автори на песни, използван е от пушачите на канабис и естетиците и е служил като спешна отметка или джотър. Но сега той, билетът за парижкото метро, излиза в пенсия, пише Guardian

Градските власти за обществен транспорт премахват правоъгълните картончета, които ползват жителите и гостите на столицата през последните 120 години.

Двадесет години след като метрото в Ню Йорк приключи с металните жетони, белият билет за Парижкото метрото с размери 6,5 см x 3 см и кафява магнитна лента поема на еднопосочно пътуване към историята на транспорта. От другата страна на Ламанша, Лондон все още позволява ползването на еднократни и двупосочни хартиени билети за своята мрежа, като ги таксува почти двойно от цената на еквивалентния пиков безконтактен билет.

Регионалният транспортен орган на Ил дьо Франс, част от който е Париж, отдавна иска да изпрати в миналото хартиения билет, но пандемията и войната в Украйна, които причиниха глобалния недостиг на микрочипове забави процеса на въвеждането на по-нови технология.

„Бързахме, но кризата с чиповете ни забави“, призна Лоран Пробст, генерален директор на Île-de-France Mobilités пред Agence France-Presse.

Първият билет за метрото е използван в 13:00 часа на 19 юли 1900 г. при откриването на линия 1 за изложението в Париж през 1900 г. и е струвал 25 сантима в стари пари за място в първа класа. Сега един билет е 1,90 евро.

Във филма Le Salaire de la Peur от 1952 г. Ив Монтан предлага билет за парижкото метро в знак на приятелство. Песента на Serge Gainsbourg от 1950 г. Le Poinçonneur des Lilas отдава почит на poin çonneurs (перфоратори на билети), които отдавна са забравени. Първото издание на романа „Зази в метрото” (Zazie dans le métro) на Раймон Кьоно излиза през 1959 г., като на корицата му е нарисуван хартиеният билет.

Грегоар Тонат, автор на Кратка история на билета за парижкото метро (Petite Histoire du Ticket de Métro Parisien )от 2019 г., пише: „Билетът за метрото, който от 1900 г. е част от ежедневието ни, той е на дъното на джобовете ни, в нашите портфейли или в средата на страниците на нашите книги... скоро ще изчезне. Той е един от елементите на живота в Париж. Продължителността му на живот е много кратка, около час до час и половина, но ние сме се привързали към него. Ирационално е.”

Транспортните власти смятат, че един на всеки 10 билета е изгубен, повреден или забравен на дъното в джоба или чантата.

Машините за издаване на билети се премахват постепенно в цялата градска мрежа до 2025 г. Така билетът за Парижкото метро ще достигне крайната си спирка, заменен от мобилните телефони или карти за пътуване.