Културни кодове: "Червеното хапче" или защо младите мъже и жени все повече се отдалечават един от друг

На модерен пазар за хранителни стоки във Варшава две инженерки обсъждат колко е трудно да срещнеш добър и образован мъж. Преди няколко години Паулина Насиловска получава голямо увеличение на заплатата. Тогава мъжът, с когото имала връзка я попитал: "Имаш ли връзка с шефа си?" Скоро той се превръща в бивше гадже.

Нейната приятелка Йоана Валчак си спомня за мъж, с когото се запознала онлайн. Той ѝ казал, че е "взел червеното хапче" (препратка към филма "Матрицата", описваща човек, който вижда ясно реалността. В мъжката общност това се отнася до разбирането, че силният пол е потиснат). Той вярваше, че домакинската работа и грижите за децата са единствено женски отговорности и че жените не могат да бъдат лидери. Втора среща между двамата не последвала.

Като по правило младите жени в Полша подкрепят либерални леви партии, които се отнасят сериозно към проблемите на жените и обещават свобода на репродуктивните права. Младите полски мъже клонят повече към десницата или дори към крайната десница. На миналогодишните избори в Полша например мнозинството от 18-29-годишните мъже подкрепиха Конфедерацията - партия, която насърчава икономиката на свободния пазар и традиционните социални ценности. (Един от лозунгите е: "Срещу феминистките. В защита на истинските жени"). Тя получи подкрепата на около 26 % от младите мъже , и  само на 6 % от техните връстнички.

Младите мъже имат своите си недоволства. Според тях феминизмът е отишъл толкова далеч, че вече е трудно да се намери подходяща съпруга.  "Медиите са пристрастни и тласкат културата наляво", казва Матуеш, пожарникар от малък град. Хората вече не признават, че мъжете и жените са склонни да вършат различна работа в зависимост от пола си.

В по-голямата част от развитите страни възгледите на младите мъже и жени се поляризират. The Economist анализира данни от проучвания в 20 развити страни, като използва Европейското социално изследване, Общото социално изследване на Америка и Корейското социално изследване. Първият видим извод е, че преди две десетилетия е имало малка разлика между мъжете и жените на възраст 18-29 години по скалата от 1 до 10 от много либерално до много консервативно. Днешният анализ установи, че жените са с 27% по-склонни към либерални възгледи, пише изданието в специална статия по темата.

Мъжете и жените винаги са гледали на света по различен начин. Поразителна обаче е пропастта в политическите нагласи: младите жени стават драстично по-либерални, докато техните връстници мъже - не.

Младите жени приемат за даденост триумфа на предишните поколения феминистки, които значително разшириха правата на жените в професионалния и обществения живот. Те са обезпокоени от продължаващите неравенства - от насилието от страна на мъжете до разликата в заплащането и непропорционалния дял на домакинската работа и грижите за децата. В същото време много мъже обикновено отстояват позициите си. Но значителна част от тях не изразяват открито мнението си.

Тази разлика не се отразява пряко на начина на гласуване, но е забележима. Според едно проучване 72% от младите американски жени, гласували на изборите за Камара на представителите през 2022 г., са подкрепили кандидата на демократите; сред младите мъже това са направили около 54%.  За отбелязване е, че през 2008 г. тази разлика почти не съществуваше.

В Европа, където на много избори са представени широк спектър от партии, младите жени са по-склонни да подкрепят най-левите партии, докато младите мъже са по-склонни да предпочитат десните партии.

През 2022 г. във Франция младите мъже са били много по-склонни от младите жени да подкрепят Ерик Земур, кандидат за президент, който е написал книга, опровергаваща Симон дьо Бовоар, най-известната феминистка във Франция. Според Ансгар Худе от Университета в Кьолн на изборите в Германия през 2021 г. се наблюдава най-голямата разлика между леви и десни гласове на млади жени и мъже в историята. В Португалия крайнодясната партия "Чега" ("Стига толкова!") получи по-голяма подкрепа сред младите мъже и по-слабо образованите избиратели. В Южна Корея пък през 2022 г. беше избран президент, който е открито антифеминистки настроен; за него гласуваха над 58 % от мъжете на 20 години. Около 58% от жените на 20-годишна възраст подкрепиха неговия съперник.

Младост и гняв

Разликата в нагласите на двата пола се проявява и в начина, по който те се отнасят един към друг. Жителите на 27 европейски държави бяха попитани дали са съгласни, че "напредъкът в правата на жените и момичетата е отишъл твърде далеч и застрашава възможностите на мъжете и момчетата". Не е изненадващо, че мъжете са по-склонни да се съгласят с това мнение, отколкото жените. Забележително е, че по-младите мъже са по-антифеминистки настроени от по-възрастните, което противоречи на общоприетото мнение, че всяко поколение е по-либерално от предишното. Моделът е подобен и в други развити страни. Близо 80% от южнокорейските мъже на 20-годишна възраст твърдят, че мъжете са дискриминирани. Само 30% от мъжете над 60-годишна възраст са съгласни с това.

В Китай изследователите са установили подобно разминаване между младите мъже и жени по отношение на ролите на половете. Юе Циан от Университета на Британска Колумбия и Дзясин Ли от Шанхайския университет по медицина и здравни науки са изследвали данни от проучване, проведено сред 35 000 китайци. В своя анализ те установили, че младите мъже са много по-склонни от младите жени да се съгласят с твърдения като "Мъжете трябва да дадат приоритет на кариерата, а жените - на семейството" и "В условията на икономическа криза жените трябва да бъдат уволнени първи".

Възгледите на младите китайски мъже се различават малко от тези на по-възрастните мъже, докато тези на младите жени са по-егалитарни от тези на техните майки. Китайските жени биха искали партньорите им да се отнасят към тях като към равни и да си поделят домакинските задължения. "Мисля, че повечето китайски мъже няма да се справят с това предизвикателство", казва Клер, специалист по пазарни проучвания в Пекин. Както посочва д-р Циан, когато китайските родители посещават "кътове за сватовници" в парковете, те се хвалят с работата и дипломите на синовете си, но крият постиженията на дъщерите си от страх, че ще отблъснат потенциалните ухажори.

Какво се случва? Най-вероятните причини за нарастващото разделение са висшето образование (младите мъже имат по-ниско образование като цяло в сравнение с младите жени), житейският опит (в развитите страни е установена по-голяма равнопоставеност, а мъжете и жените възприемат това по различен начин) и разпространението на информация (социалните медии засилват разделението). Освен това много политици умеят да подклаждат недоволството на младите мъже, докато техните опоненти предпочитат да игнорират факта, че те имат реални проблеми.

Разликата в образованието наистина съществува: в ЕС делът на мъжете на възраст между 25 и 34 години с висше образование е нараснал от 21% на 35% между 2002 и 2020 г. При жените, за същия период този показател обаче нараства по-бързо: от 25 % на 46 %. В Америка разликата е приблизително същата, като младите жени, придобили бакалавърска степен са с десет процента повече от мъжете. Сред учениците 28% от момчетата изостават в обучението си, докато при момичетата този дял е 18%.

Различията в образованието водят до различия в светогледа: хората с висше образование са по-склонни да подкрепят идеята за равни права. Разликите в образованието водят и до различия в начина, по който мъжете и жените гледат на живота, работата и романтичните отношения. Казано по-просто, когато една жена завърши университет в икономически развита страна, тя вероятно ще си намери квалифицирана работа и ще може да се издържа сама. Но когато иска да се омъжи, тя открива, че тъй като образованите жени са много повече от мъжете, е по-трудно да намери партньор със същото ниво на образование и сходни възгледи. 26-годишната Шарел Люис от Вашингтон, която работи в сферата на здравеопазването, се оплаква, че мъжете на нейната възраст имат "манталитет на малко момче".

За мъжете, които не са учили в университет, картината на запознанствата също не е обнадеждаваща. Жените с високо ниво на образование ги отхвърлят. Михал Пазура, млад полски млекопроизводител, си спомня за своята приятелка, която "не харесвала миризмата на фермата" и заминал за града: "Исках традиционен, стабилен начин на живот. Тя искаше удоволствията." За мъжете фермери е толкова трудно да си намерят спътница, че риалити шоуто "Фермер търси съпруга" е едно от най-популярните по полската телевизия. "Преди жените искаха само мъж със стабилни доходи, който се справя с домашните ремонти ... и който има шофьорска книжка. Сега е трудно да се каже какво искат да видят младите жени в един мъж.", оплаква се Лукаш, полски пожарникар.

Ще се отрази ли тази разлика във възгледите за живота върху това колко от днешните млади хора ще встъпят в брак и ще имат деца? Все още е рано да се каже. Но първите предупредителни знаци са разочароващи. Американските изследователи Даниел Кокс, Келси Хамънд и Кайл Грей установяват, че поколението Z  (родените между края на 90-те и началото на 2010 г.) пристъпва към първата си романтична връзка няколко години по-късно от милениалите (родените между 1980 г. и края на 90-те години) или поколението Х (родените през десетилетието преди 1980 г.). Освен това представителите на Поколението Z по-често се чувстват самотни. Предстои да видим дали това несъответствие ще се запази и ако да, как ще се отрази на създаването на семейства в бъдеще.

Недоволството от феминизма може да бъде особено силно сред младите мъже, тъй като те са тези, които се чувстват най-застрашени от успеха на жените. По-добрата работа за жените не означава непременно по-лоша работа за мъжете, но много от тях смятат, че е така. По-възрастните мъже са по-малко загрижени за това, защото вече са утвърдени в кариерата си или са пенсионери. По-младите мъже, от друга страна, тепърва започват кариерата си, така че възприемат женската конкуренция като потенциална заплаха за бъдещия им житейски път. Едно неотдавнашно проучване установи, че младите европейски мъже са особено склонни да се обиждат на жените (и да смятат, че феминизмът е отишъл твърде далеч), ако в техния регион наскоро се е увеличила безработицата и ако възприемат институциите на обществото като несправедливи.

Това оплакване невинаги е неоснователно. В някои страни бракоразводните съдилища дават предимство на майката в споровете за попечителство над деца. В други страни правилата за пенсиониране са изкривени. Мъжете навлизат по-рано на пазара на труда и умират по-рано, но пенсионната възраст за жените е средно малко по-ниска в развитите страни.

Друг фактор, който особено силно влияе на младите хора, е наборната военна служба. Например в Южна Корея, където военната служба е всеобща за мъжете и е известна с лошите си условия, това е още една причина за недоволство.

Социалните медии също имат доста съществен принос за задълбочаване на поляризацията. Първо, те позволяват на хората да разпространяват бързо информация. Когато хомогенни групи от съмишленици обсъждат даден въпрос, те са склонни да станат по-остри в преценките си, по-активни в изразяването на позиция и осъждането на онези, които я оспорват. Така недоволството се превръща в омраза.

Когато човек се присъедини към негативно настроена онлайн група, той попада и в среда на голям натиск. Бенджамин, студент от Вашингтон, окръг Колумбия, казва, че някога е бил човек, който "е взел червеното хапче, работил е като пазач, ял е бърза храна и се е самосъжалявал". Гледал е онлайн уроци за това как да повиши увереността си и да се запознава с жени. Когато напуснал мизогинистичните групи, бившите му приятели му се подигравали и го обиждали, наричайки го кретен.

Второ, алгоритмите предлагат на потребителите предимно съдържание, което е плашещо или вбесяващо, като правят света да изглежда по-страшен и несправедлив, отколкото е в действителност. Жените, които кликват върху историите #MeToo, ще виждат повече такива истории; същото важи и за мъжете, които четат или гледат клипове на представител на силния пол, който е несправедливо обвинен в изнасилване. Всеки може да получи преувеличена представа за рисковете, които се отнасят само за неговата група.

"Влизате във фитнеса, за да тренирате, и в зрителното ви поле има жена; просто я поглеждате и изведнъж ставате известен в социалните медии като сексуален маниак или нещо подобно.", споделя загрижено Кахил Роуз, 28-годишен консерватор от Атланта. А Бенджамин, студент във Вашингтон, окръг Колумбия, рисува мрачна перспектива: "Мъжете на моята възраст се страхуват да се оженят, защото чуват поучителни истории: жената изневерява, подава молба за развод и му отнема всичко, за което е работил."

В същото време жените виждат различен свят онлайн. Юлия Козик, студентка от Варшава, следва съвети, които е видяла в социалните мрежи. Когато се вози в такси, тя изскубва няколко косъма и ги скрива под седалката, в случай че я отвлекат и полицията се нуждае от ДНК.

Политическата левица е свършила доста работа, за да убеди жените, че е готова да се бори за техните права. Според Ричард Рийвс, автор на книгата "За момчетата и мъжете", обаче те често приемат, че неравенството между половете може да бъде само в една посока, т.е. в ущърб на жените. Етикети като "токсична мъжественост" се прилагат безразборно, сякаш да си мъж е изначално погрешно. Вместо младите мъже и момчета да бъдат въвлечени в диалог за поведението си, много по-вероятно е да бъдат изпратени в онлайн мизогинистични групи, където ще бъдат уверени, че не са направили нищо лошо и че либералите искат да ги унижат.

Завръщане към мъжествеността

Нито една от политическите партии не е в състояние да се справи с основните проблеми, които разделят младите момчета и момичета. Например, политиците биха могли да помислят по-внимателно как да помогнат на момчетата, които изостават в училище. Рийвс предлага да се наемат повече учители мъже и да се повиши началната възраст за момчетата с една година, тъй като те съзряват по-бавно от момичетата. Освен това, тъй като десегрегацията на пазара на труда е почти изцяло еднопосочна, държавата би могла да увеличи професионалното обучение, за да подготви момчетата за професии, които те понастоящем избягват, като например тези, свързани със здравеопазването, образованието или административната работа. Ако подобни реформи помогнат на повече млади мъже и момчета да се адаптират към променящия се свят, от това ще спечелят както мъжете, така и жените.