По-силни от войната

Украинската фермерка Олена Авраменко водеше спокоен живот с най-тихите създания: охлюви, които тя отглежда за износ. Но изведнъж небето се оцвети в огнено червено. Русия беше започнала нападението си и близките градове горяха.

Селото ѝ се казва Вересня и се намира северозападно от украинската столица Киев. След началото на войната то беше бързо окупирано от руските сили. Но нейните охлюви ѝ бяха твърде скъпи, за да го напусне.

Така тя остана в дома си, скрита в своето мазе, където готви ястия с охлюви – равиоли с охлюви, пържени охлюви, охлюви с масло и чесън – за себе си и за още 8 души, които е приютила.

Прекъсването на износа на зърнени и други култури, които хранят света, заради войната в Украйна привлече международно внимание и повиши цените на хляба в различни държави. Но производството на други бутикови продукти също е засегнато.

Преди войната да хвърли в ужас живота и икономиката на страната фермерите и предприемачите в Украйна успешно се занимаваха с отглеждането не само на охлюви, но и на стриди и ядливи жаби, произвеждаха млека на растителна основа, крафт бири, сирена и други продукти за европейските пазари.

Авраменко и нейният син Антон започнали да отглеждат охлюви преди 5 години. Той продал всичко, за да инвестира в бизнес, смятан по онова време за рисково и екзотично начинание за Украйна. За тях това е приключение, нещо ново за научаване. Започнали да изнасят охлюви за испански ресторанти и Авраменко осъзнала, че е открила своето призвание.

„Останах, за да защитя нашите ферма и дом“, казва тя. „Ако не го бях направила, нищо нямаше да остане“.

Във Франция, където охлювите се ядат горещи с капещо от тях чесново масло или смесени с пастет, вносителите са забелязали украинските охлюви да навлизат на пазара. Износът за Европейския съюз на сурови украински охлюви се е увеличил повече от 2 пъти между 2017 и 2021 г. – от 347 до 844 тона.

„Но това число може и да е подценено“, казва Пиер Комер от френската агропромишлена група Adepale. „От няколко години има продължителна криза в производството на охлюви. Става все по-трудно да се намерят и цените се покачват.“

По време на руската окупация на родното ѝ село Авраменко открива друго призвание – за да се откъсне от мисълта за войната, тя мечтае да изпробва нови рецепти с охлюви, когато войната приключи.

За щастие, когато войната започва на 24 февруари, синът ѝ не е във Вересня. Но руските войници не изглеждат заинтересовани от нейните охлюви. Те дойдоха да търсят гориво, разбиха прозорец и поискаха ключовете за дома на Авраменко, спомня си тя.

Олена внимателно ги укорила за влизането с взлом и един от тях я помолил да му прости.

Руските сили се изтеглят от Вересня в края на март като част от общото отстъпване от северните части на страната и от областите около столицата Киев, за да се присъединят към масивна руска офанзива в Източна и Южна Украйна, където боевете все още продължават. Много села в района на Киев са осеяни с тела на жертви. Там все още работят международни експерти, за да докажат предполагаеми военни престъпления.

Синът ѝ се обажда ден след руското отстъпление и ѝ казва, че отново ще се заемат с работата. Тъй като войната забави началото на сезона за отглеждане на охлюви, според него бизнесът им в най-добрия случай няма да им донесе приходи, а ще остане на нула. Но той не иска сезонните им работници да нямат доходи, а връщането към бавния темп на отглеждане на охлюви, смята той, ще помогне на всички.

„Страхувах се и имах чувството, че ще припадна, когато чух гласа му.“, споделя Авраменко. „Но това беше правилното решение. Трябва да направите нещо, за да преодолеете състоянието на шок. Ако не, вие може лесно да загубите ума си.“

Джон Лесистър и Джей Льо Дели, Асошиейтед прес