Наследство в риск: Ще погълне ли лагуната Венеция

Венеция е зашеметяваща - град, построен върху 120 острова, пресечен от 177 канала, свързани с 391 моста. Това е лабиринт от тесни улички, закътани площади, уединени дворци и вековни църкви. Но в La Serenissima (Великолепната - бел.р.) не всичко е наред. Дните на града са преброени, ако не бъдат взети спешни  драстични мерки, пише Джоузеф Фелан за ВВС.

Без да преувеличаваме - Венеция е изложена на реален риск да бъде погълната от морето. При най-лошия сценарий лагуната ще погълне града най-рано през 2100 г. Междувременно много от сградите му потъват или са повредени от вълните, които лодките образуват. Като добавим и тълпите туристи, градът и неговото население са в състояние на непрекъснат упадък.

Много други градове по света имат проблемите на Венеция, свързани със слягането и покачването на морското равнище. Ниско разположената Джакарта, например, където живеят около 11 милиона души, е в толкова тежко положение, че столицата на Индонезия ще бъде преместена в Нусантара – град, който още не е построен.

Всеки град в риск има свои собствени предизвикателства, с които трябва да се справи. Но като се има предвид малкия размер, славата и възможностите за финансиране, Венеция е идеалният полигон за нови технологии и идеи, които ще бъдат ключови в глобалната борба срещу надигащия се световен океан.

От сложни бариери до минимизиращи следите лодки, може ли тежкото положение на Венеция да доведе до осезаеми, практични решения, които ще бъдат приложени в останалия свят?

През ноември 2019 г. Венеция претърпя второто си най-тежко наводнение от началото на воденето на  статистика почти от 100 години. То стана повод за шокиращи вестникарски заглавия и снимките на залетия площад Сан Марко - една от най-ниско разположените и най-емблематични зони на града.

Приливът тогава достигна пикова височина от 187 см над морското равнище, в резултат на което повече от 80% от града беше под вода. Бе обявено извънредно положение, а щетите бяха оценени на 1 млрд. евро, според кмета на Венеция Луиджи Бруняро.

La Serenissima е преживяла и друго, още по-лошо наводнение, случило се през 1966 г., което доведе до покачване на водните нива до 194 см над морското равнище, което сериозно повреди три четвърти от магазините, фирмите и ателиетата в града.

50 години разделят тези две събития, но последните тенденции показват, че няма да се наложи да чакаме половин век, за да видим друго бедствено наводнение. Откакто водните нива се регистрират официално от 1923 г., десетина пъти те са достигнали 150 см, като пет от тях са през последните три години.

„Промените в климата предизвикаха покачване на морското равнище, така че всеки град, построен на морското равнище, е особено уязвим“, посочва Сали Стоун, преподавател в Манчестърското училище по архитектура.

Венеция винаги е била изправена в битка с морето, с малки управляеми acqua alta (предупреждение за високи води – бел.р.) събития, при които градът е наводняван в различни периоди от годината, случващи се от векове. Но неотдавнашната вълна от високи приливи е безпрецедентна.

И вероятно не е последна. Според доклад от 2021 г. , дори ако глобалните температури се поддържат под покачване с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, морското равнище на Венеция ще се повиши с 32 см до 2100 г. Най-лошият сценарий е повишаване на температурата с 4 градуса по Целзий, свързано с драматичното топене на ледените покривки, което ще доведе до 180 см относително покачване на морското ниво във Венеция до 2100 г. – подобно на нивото, достигнато от наводненията през 2019 г., които причиниха толкова много щети.

„Сигурни сме, че морското равнище ще продължи да се повишава през следващите десетилетия поради продължаващото топене на ледените покривки на Антарктика и Гренландия, както и на планинските ледници“, категорична е Наташа Барлоу, доцент по промяна на околната среда в Университета на Лийдс във Великобритания.

Барлоу отбелязва, че дори малко повишаване на морското равнище може да причини значително увеличаване на честотата и интензивността на крайбрежните наводнения, тъй като по-високото морско ниво повишава базовото водно ниво на бури, приливи и вълни.

Основите на сградите във Венеция са изградени върху система от дървени пилоти, забити вертикално в рохкавата кал и глина на лагуната отдолу. През вековете много от сградите, построени върху тази нестабилна основа, са променили позицията си и потъват в калта. Добивът на подземни води е ускорил процеса и Венеция е потънала с приблизително 15 см през последния век. „Наливането на голямо количество бетон в основите на сградите вероятно ще причини много по-големи щети, отколкото бездействието“, смята Сали Стоун. Освен това би било трудно да се реконструират повечето сгради във Венеция, без сериозно да се компрометира тяхната естетическа цялост, добавя архитектът.

Обсъдени са и други действия. „Увеличаването на дълбочината на каналите трябва да помогне за намаляване на наводненията“, предлага Хейли Фаулър, професор по въздействието на изменението на климата в Нюкасълския университет в Обединеното кралство.

Вместо това, в опит да задържи нарастващата вода и да защити града, Венеция слага опциите в една кошница с проекта Мойсей, който скоро ще бъде завършен. Това са разположени на стратегически места в лагуната защитни бариери, съставени от 78 мобилни портала (които могат да приемат плавателни съдове), всеки с ширина 20 метра. Бариерите са потопени по време на затишие, но се издигат, за да блокират прииждащия прилив в лагуната, когато водата се покачи до 110 см, обясняват от Сonsorzio Venezia Nuova, която изгражда системата.

Проектът Мойсей е замислен през 1992 г. и оттогава търпи забавяния и скок на разходите. Строителството започна през 2003 г. и трябваше да приключи до 2011 г. Системата от бариери бе активирана за първи път едва през 2020 г. и дори днес все още не функционира напълно. Сега се планира да бъде завършен в края на 2023 г. и да струва 8 млрд. евро – почти двойно от предварително планирания бюджет.

За съжаление проектът не дава цялостно решение на проблема – той ще осуети високите покачвания на нивото на водата, но не и да спре наводненията на ниско разположени райони, като базиликата Сан Марко. Бариерите се вдигат само, когато нивото достигне 110 см, а Сан Марко се наводнява при около 90 сантиметра .

„Беше прието, че това е силно въздействащо и прекалено сложно решение. В най-добрия случай може само да предотврати обширни наводнения на града и други острови, причинени от екстремни събития. Трябва да се направят неща, за да се защити градската тъкан от хроничните въздействия на по-високите водни нива“, коментира Джейн да Мосто, съосновател и изпълнителен директор на We Are Here Venice, организация с нестопанска цел.

Твърде честото затваряне на „портите” в крайна сметка ще „обрече“ лагуната, смята Фабио Карера, професор в Политехническия институт Уорчестър в Масачузетс и основател на Venice Project Center, ръководена от студенти инициатива, която проучва начините за запазване и подобряване на живота във Венеция. Ако бариерата се повдига често, казва той, канализацията може да остане в капана на лагуната, което не само би било неприятно, но може да унищожи екосистемата. „Мойсей ще работи известно време – може би около 100 години, но в крайна сметка ще трябва да се въведе решение в холандски стил“, препоръчва Карера.

Под „холандски” стил той има предвид следване на плановете, определени от Delta Project, огромна система за управление на наводнения, състояща се от 13 язовира и множество диги, бариери и шлюзове, която работи в Нидерландия от 1997 г. Според Watersnoodmuseum – холандски музей, посветен на наводненията – той е толкова ефективен, че регионът, който защитава, ще е наводнен веднъж на всеки 4000 години.

Подобна конструкция, според Карера, би могла да сведе до минимум риска от наводнения във Венеция, но това далеч не е бързо решение. Проектът Delta отне почти 50 години, за да бъде завършен, струваше около 7 млрд. долара и е невероятно сложен. Общата дължина на язовирите е 30 км, което ги прави около 18 пъти по-големи от Мйсей. „Като се има предвид, че отне 40 години, за да накараме Мойсей да заработи, трябва да започнем още отсега да търсим решения за бъдещето”, изтъква Карера.

Свеня Сурмински, ръководител на изследванията за адаптиране в Изследователски институт Grantham за изменението на климата и околната среда в Лондон, е съгласен, че бъдещето на Венеция зависи от решенията, взети днес. „Особено на места като Венеция, рискът от наводнения трябва да бъде интегриран във визията на града: как искаме да изглежда той след 10, 20, 50 години?“, препоръчва изследователят.

Но покачването на моретата и наводненията не са единствените проблеми, пред които е изправена Венеция. Водата е основната атракция на Венеция и едновременно с това най-големият ѝ враг. Построен и заобиколен от вода, градът е идеално пристанище и привлича милиони туристи. От гледна точка на опазването на града и екологията това въобще не е благоприятно. Moto Ondoso , което се превежда директно като „подуване“, е термин, който често се използва за описване на вълната, създадена от моторни лодки, и е отчасти отговорно за свързаните с вълните водни щети, които са засегнали 60% от венецианските сгради, разположени по Гранд канал.

Такива щети допълнително усложняват проблема с наводненията, като правят сградите и каменните основи по-слаби и увеличават цената за поддръжка. „През цялата си история Венеция се е нуждаела от много поддръжка и превантивни мерки. Проблемът възниква, когато тези мерки не се вземат непрекъснато “, отбелязва Моника Шмитер, професор в Университета на Масачузетс Амхърст, която специализира в материалната култура и застроената среда на Венеция.

Вече са предприети някои стъпки за решаване на проблема, като например забраната на круизните кораби да влизат в града. От миналата година те акостират в индустриалното пристанище. Но можеше да се направи повече. „Ако успея да внедря една промяна, всички мръсни, остарели, поглъщащи дизел вапорети (водните автобуси – бел.р.) и товарни баржи, които обикалят каналите на Венеция, ще бъдат преоборудвани с хибридно-електрически двигатели“, зарича се да Мосто.

Вече има признаци за промяна в тази посока. Candela, шведска компания за електрически лодки, проведе изпитания в лагуната на Венеция. Мениджърът по комуникации на шведската фирма Микаел Малберг разказва, че лодките летят над водата с високи скорости, като използват 80% по-малко енергия от конвенционалните плавателни съдове. „Хидролът означава, че нашите лодки произвеждат изключително малки вълни от около 5 см, вместо до един метър от конвенционална лодка със същия размер“, сравнява той.

Но Карера казва, че въпреки че концепцията си заслужава да бъде проучена, е малко вероятно тези лодки да бъдат внедрени в близко бъдеще. „Лодките трябва да достигнат определени скорости, за да работят. Допускам, че това няма да е възможно във Венеция, но ще видим“, споделя той.

Въвеждането на ограничения на скоростта е начин да се ограничат щетите. Гондолиерите на Венеция вече протестираха и сега лодките се движат с максимална скорост 11 км/час.

Градът отчаяно се нуждае от работещи решения. Но това е труден подвиг в град, който редовно е пълен с тълпи от посетители. Около 5,5 милиона туристи са посетили Венеция през 2019 г., което е 100 пъти повече от населението на Венеция, което падна под 50 хиляди. Броят им е съпоставим с посетителите на Мадрид и Москва, населявани съответно от 6,7 милиона и 12,6 милиона жители.

Да Мосто посочва три основни проблема с туризма във Венеция: прекомерна зависимост на икономиката от него, щетите, които причинява на местната инфраструктура, и фактът, че води до изтичане на мозъци.

Туризмът е идеален за сектора на хотелиерството, но не е толкова полезен за други индустрии, казва Карера. Затова много жители с други интереси търсят възможности другаде. Според Карера това ускорява упадъка на Венеция, като извежда от града точно онези специалисти, необходими за решаването на проблемите ѝ. „Всеки град и държава има свои собствени препятствия за преодоляване и това изисква индивидуални решения, създадени от хората, които познават тези райони отблизо“, категоричен е основателят на Venice Project Center.

Venice Lagoon Plastic Free е един пример за венецианци, които се обединяват, за да подобрят условията на живот в града. Организацията изследва проби от каналите и лагуната, за да повиши осведомеността за замърсяването на водата, провежда инициативи, насочени към туристите, които да ги запознае с крехката екология на Венеция.

В отговор на общественото недоволство и протестите за обезлюдяването на град, местната власт  планира да въведе такса от 5 евро за еднодневни посетители от 2023 г. Но ще трябва да се предприемат други осезаеми промени, за да се превърне Венеция в град, където хората искат да живеят. Според Карера градът трябва да стане убежище на стартъпи с екологичен фокус. „Имаме перфектни условия тук за всеки, който се интересува от разработването на технологии, свързани с крайбрежното или водното управление. И това, според мен, може да бъде ключът към решаването на проблемите на Венеция в дългосрочен план. Проблемите на Венеция ще бъдат решени най-добре във Венеция ", категоричен е професорът активист.

Въпреки предизвикателствата, пред които е изправена Венеция, да Мосто казва, че е обнадеждена относно шансовете на града да оцелее. „Венеция е невероятен град и вдъхновение“, казва тя. „Не мисля, че светът ще позволи Венеция да изчезне“, допълва Карера.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка