ООН алармира за спад на продължителността на живота, образованието и доходите

Десетилетията напредък по отношение на продължителността на живота, образованието и икономическия просперитет се разпадат след пандемията, сочи поредният доклад на ООН, публикуван днес.

Той е озаглавен „Несигурни времена, неуреден живот: оформяне на нашето бъдеще в променящ се свят“, разглежда как неравенствата и несигурността взаимно се засилват, за да стимулират поляризацията и да подкопаят разумния контрол над живота ни.

През последните две години девет от 10 държави са слезли надолу по скалата на индекса за човешкото развитие на ООН. Covid-19, войната в Украйна и въздействието на изменението на климата са основните причини за забавянето на глобалното развитие.

Индексът на човешкото развитие стартира през 1990 г. в опит да погледне отвъд БВП като мярка за благосъстояние. Той може да се използва, за да се поставят под въпрос изборите на национална политика, като се пита как две страни с еднакво ниво на брутен национален доход на глава от населението могат в крайна сметка да постигнат различни резултати от човешкото развитие. Тези контрасти могат да стимулират дебат относно приоритетите на правителствената политика.

Швейцария е на върха на индекса тази година с очаквана продължителност на живота от 84 години, средно 16,5 години, прекарани в образование и средна заплата от 66 000 долара. На другия полюс е Южен Судан, където средната продължителност на живота е 55 години, хората прекарват средно само 5,5 години в училище и печелят 768 долара на година.

Неуспехите в повечето от 191 страни, включени в индекса, особено по отношение на продължителността на живота, върнаха нивата на развитие до тези, наблюдавани през 2016 г., обръщайки 30-годишна тенденция. Например в САЩ очакваната продължителност на живота е намаляла с повече от две години от 2019 г. досега, но в други страни спадът е далеч по-голям.

През годините, откакто беше въведен индексът, много страни се сблъскаха с кризи и се плъзнаха назад, но глобалната тенденция постоянно се движи нагоре. Миналата година беше първият път, когато индексът се понижи като цяло, откакто започнаха изчисленията, а резултатите за тази година затвърдиха низходящата тенденция.

Въздействието обаче е неравномерно. Две трети от богатите страни се възстановиха през миналата година, докато повечето продължиха да отбелязват спад.

Тазгодишният индекс се основава на данни от 2021 г. „Но перспективите за 2022 г. са мрачни“, посочва пред ВВС Ахим Щайнер, един от неговите автори, който посочва, че повече от 80 държави са изправени пред проблеми с изплащането на националния си дълг. „Осемдесет държави са на една крачка от изправянето пред такъв вид криза е много сериозна перспектива. Виждаме дълбоки смущения, чийто край ще се разиграе след няколко години,” са опасенията на автора.