Протестите в Иран ескалират. Идва ли краят на Ислямската република?

Антиправителствените протести в Иран обхващат все повече райони на страната. Безредиците, които продължават вече 12-и ден, бяха предизвикани от икономическата криза в страната, а в сряда (7 януари) се стигна до ожесточени сблъсъци между демонстрантите и силите за сигурност, предава BBC.

Иранската информационна агенция „Фарс“, близка до Революционната гвардия, съобщи, че двама полицаи са били простреляни и убити от въоръжени лица в югозападния град Лордеган.

Видеоклипове, публикувани в социалните мрежи, показаха кадри на сблъсъците между протестиращите и силите на реда. На някои от видеата се вижда как силите за сигурност стрелят с оръжие и използват сълзотворен газ срещу тълпите от протестиращи, които хвърлят камъни.

Според базираната в САЩ Агенция за новини на активисти за правата на човека (HRANA), протестите досега са се разпространили в 111 града и населени места във всички 31 провинции на страната.

Агенцията съобщава, че по време на безредиците са загинали най-малко 34 протестиращи и четирима служители на силите за сигурност, а 2 200 протестиращи са били арестувани.

BBC Persian е потвърдила смъртта и самоличността на 21 души, докато иранските власти са съобщили за смъртта на петима служители на силите за сигурност.

Протестите започнаха на 28 декември, когато търговци излязоха по улиците на столицата Техеран, за да изразят гнева си от поредния рязък спад в стойността на иранската валута — риала — спрямо щатския долар на свободния пазар.

През последната година риалът достигна рекордно ниско ниво, а инфлацията скочи до 40%, тъй като санкциите, наложени заради иранската ядрена програма оказват натиск върху икономиката, допълнително отслабена от лошото управление и корупцията.

Скоро към протестите се присъединиха и студенти, а демонстрациите започнаха да се разпространяват и в други градове. Исканията на протестиращите обаче вече не са икономически а политически. Често се чуват скандирания срещу върховния лидер на страната, аятолах Али Хаменей, а някои от младите хора изразяват подкрепа за Реза Пахлави — изгнаническия син на покойния ирански шах. Династията Пахлави е свалена от власт с Ислямската революция през 1979 г.

Протестиращите в Казвин, северозападно от Техеран, скандираха лозунги като „Смърт на диктатора“ и „Да живее шахът“.

Кадри от пристанищния град Бандар Абас на Персийския залив показват демонстранти, призоваващи полицаите да ги подкрепят.

След заседание на кабинета в сряда вицепрезидентът по изпълнителните въпроси Мохамад Джафар Каампанах заяви, че президентът Масуд Пезешкиан е наредил да не се предприемат „мерки за сигурност“ срещу мирни протестиращи.

„Тези, които носят огнестрелно оръжие, ножове и мачетета и нападат полицейски участъци и военни обекти, са метежници и ние трябва да разграничаваме протестиращите от метежниците“, добави той.

Държавните медии също съобщиха, че правителството е започнало да изплаща на 71 милиона граждани нова месечна помощ в размер, равняващ се на 7 долара (5 паунда), с цел да облекчи тежестта на високите разходи за живот.

Междувременно ръководителят на съдебната власт Голамхосейн Мохсени Еджеи заяви пред полицейски командири, че „метежниците“ ще бъдат подложени на „бързо“ съдебно преследване и наказание с цел възпиране.

Хаменей — който като върховен лидер има последната дума в Иран — заяви в събота, че властите трябва да „разговарят с протестиращите“, но че „метежниците трябва да бъдат поставени на мястото си“.

Коментарите му дойдоха след като президентът Доналд Тръмп заплаши, че САЩ ще се намесят, ако иранските сили за сигурност убиват мирни протестиращи, заявявайки: „Ние сме в пълна бойна готовност“.

Д-р Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток в базирания в Лондон мозъчен тръст „Чатъм Хаус“, заяви пред BBC, че протестите бързо са придобили политически характер и се подхранват от дълбоко вкоренен обществен гняв.

„Хората са изтощени. Те нямат перспектива за бъдещето. Ежедневният живот става все по-труден“, каза тя.

„Ако има по-голям импулс и ако повече хора излязат на улицата, бунтовете ще станат по-сериозни и, разбира се, правителството ще реагира с още повече насилие“

Садег Зибакалам, професор по политически науки в Техеранския университет, заяви, че иранските власти може би се въздържат от по-сурови репресии заради заплахите на Тръмп.

„Някои ирански лидери — командири от Революционната гвардия и силите за сигурност — може би са малко по-предпазливи и не бързат да потушат тълпата този път, от страх това да не предизвика американска намеса“, каза той пред BBC.

Протестите са най-мащабните от въстанието през 2022 г., предизвикано от смъртта в ареста на Махса Амини — млада кюрдка, задържана от моралната полиция за предполагаемо неправилно носене на хиджаба.

Според правозащитни организации по време на насилственото потушаване на тези протести от силите за сигурност са били убити над 550 души, а 20 000 — задържани.