Смъртта на млада жена, застреляна от агент на имиграционните служби, предизвика остри обществени реакции в САЩ

В сряда (7 януари 2026 г.) 37-годишната Рене Никол Гууд беше застреляна и убита от агент на федералната имиграционна служба ICE в Минеаполис, щата Минесота. Трагедията се разиграла посред бял ден, докато Гуд била в автомобила си, който според федералните власти се опитал да потегли и да блъсне агента. От службата твърдят, че стрелбата е била при самоотбрана.

Местните власти, очевидци и видеозаписи обаче поставят под въпрос тази версия. Те сочат, че Гуд се е опитвала да напусне мястото на оперативна акция, а подробностите за заплахата, която тя е представлявала, остават противоречиви.

След случая избухнаха широко разпространени протести в САЩ — от Минеаполис до Ню Йорк, Чикаго и Вашингтон, където хора излязоха по улиците с искане за справедливост и за ограничаване на правомощията на ICE. Местни лидери, включително кметът на Минеаполис, нарекоха действията на службата безразсъдни и необосновани.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс обаче публично защити действията на агента, като заяви, че той е действал "при самоотбрана" и отрече критиките към ICE, което също предизвика допълнително напрежение. 

Какво представлява ICE?

ICE (Immigration and Customs Enforcement) е федерална правоохранителна агенция в САЩ, подчинена на Министерството на вътрешната сигурност. 

Основната ѝ задача официално е да прилага имиграционните закони на САЩ, да разследва престъпления, свързани с границите, трафика на хора, тероризма, наркотиците и митническите нарушения. Агенцията може да задържа и депортира лица, които са незаконно в страната или заплашват националната сигурност и безопасност.

ICE функционира чрез две основни оперативни поделения - HSI (Homeland Security Investigations), което се с криминални и контрабандни разследвания и ERO (Enforcement and Removal Operations), което отговаря за задържане и депортация на нелегални имигранти.

Служителите на ICE не патрулират по границата (това е в юрисдикцията Customs and Border Protection – CBP), но имат правомощия да арестуват, разследват и използват сила в рамките на разпоредбите за имиграцията и други федерални закони.

ICE е сред най-спорните агенции на федералното правоприлагане в САЩ през последните няколко години, особено заради практиките по задържане, депортация и условията в имиграционните центрове. Критиците обвиняват службата в системни нарушения на човешките права и дискриминационни практики. 

Защо правомощията на ICE се увеличават?

Американската администрация от началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп постави борбата с нелегалната имиграция в центъра на своята политика. В рамките на тези усилия федералната имиграционна операция в щатите, включително Минеаполис и Сейнт Пол, вече включва хиляди агенти на ICE, изпратени да изпълняват операции по вътрешно прилагане на имиграционните закони.

Белият дом открито подкрепя използването на силови тактики при срещи с граждани, за които се смята, че пречат на правоприлагането. Говорителите на администрацията, включително вицепрезидента Ванс, многократно са заявявали, че агенциите като ICE трябва да действат без компромиси за „опазване на закона и реда“.

Тези политики обаче са част от по-широкия дебат в САЩ за националната идентичност, безопасност и имиграция, който разделя обществото. Противниците на Тръмп твърдят, че това води до прекомерна милитаризация на цивилни правоохранителни органи и разширяване на правомощията им отвъд традиционните граници на тяхната мисия. Още повече, че много от агентите на ICE не са преминали необходимото обучение за боравене с оръжие, каквото например имат полицейските служители и военните. 

А в социалните мрежи се разпространяват и далеч по-крайни коментари, включително и такива, които правят паралели със ситуацията в Германия през 30-те години на миналия век и сравняват методите на американските антиимиграционни служби с тези на фашистките паравоенни структури. 

Да се твърди, че ICE е еквивалент на тайните полици на Третия райх към момента може би звучи като силно преувеличение, защото в САЩ има много институции, които могат да контролират и ограничават действията на службите. От друга страна обаче тревогата е реална заради случаи като този в Минеаполис, при които федералните агенти действат с голяма автономия спрямо местните власти и често при минимална отчетност. Такива практики разпалват страховете, че без ефективен контрол може да се стигне до злоупотреби с властта — урок, който историята многократно е доказала като опасен.