Делойт: Разходите за отбрана в ЕС ще надхвърлят 3% от БВП на държавите членки до 2040 г.

Разходите за отбрана в държавите членки на Европейския съюз се очаква да достигнат поне 3% от БВП до 2040 г., под натиска на нарастващите рискове за сигурността и необходимостта от по-дългосрочна устойчивост, показва проучването на Делойт „The Future of Defence 2040. Four scenarios for Europe’s future security architecture“. Според последните данни на Европейската агенция по отбрана, през 2025 г. разходите за отбрана на страните от ЕС се очаква да достигнат около 381 млрд. евро, или 2.1% от общия БВП на ЕС. 

Проучването откроява няколко ключови тенденции, които ще определят бъдещето на европейската сигурност през следващите години.

Една от тях е нарастващият недостиг на военен персонал. На фона на демографските промени, професионалните армии в Европа вече срещат затруднения да поддържат необходимата численост, което поставя под въпрос устойчивостта на сегашните модели на функциониране и налага преосмисляне на начина, по който въоръжените сили се организират, подготвят и задържат кадри.

Сред водещите тенденции са и автоматизацията и изкуственият интелект. Според анализа на Делойт, AI ще има все по-централна роля за оперативната ефективност на отбранителните структури, а автоматизацията може да повиши скоростта и прецизността на действията. В същото време лидерите в сектора подхождат внимателно към внедряването на подобни технологии заради етичните въпроси, рисковете за сигурността и зависимостта от външни технологични доставчици. 

Проучването посочва още, че космосът се превръща в нова стратегическа сцена на конкуренция и конфликт. Сателитите вече са критично важни за комуникациите, наблюдението и идентификацията на цели, което означава, че без развитие на собствени космически способности европейските държави остават изложени на значителни уязвимости при съвременни конфликти. 

Друг изведен риск е свързан с критичните вериги за доставки, които все повече се превръщат във въпрос на национална сигурност. Особено чувствителни са зависимостите при полупроводниците, редките метали и стратегическите суровини, когато източниците на доставка са концентрирани в политически нестабилни или потенциално враждебни региони. В този контекст устойчивостта на доставките се превръща в ключов фактор не само за отбраната, но и за индустриалната конкурентоспособност на Европа.

Анализът подчертава и нуждата обществото да поеме по-голяма роля в националната сигурност - от личната дигитална сигурност и защита на данните до развитието на критично мислене и активна съпротива срещу дезинформацията.

Според Делойт сигурността вече не е тема, ограничена единствено до армията и институциите, а въпрос, който изисква по-широка обществена ангажираност.

Проучването разглежда четири възможни сценария за 2040 г., базирани на различни нива на европейска интеграция спрямо националния суверенитет, както и на различни типове конфликти - от конвенционални до нови форми на противопоставяне в киберпространството и космоса. Независимо кой сценарий ще се реализира, препоръката към институциите е да изграждат гъвкави модели за управление и координация, които позволяват ефективни действия както на национално, така и на европейско равнище, при ясно спазване на демократичните принципи и прозрачността. 

„За бизнеса в Европа посланието е ясно: компаниите трябва да инвестират в адаптивни системи, устойчиви вериги за доставки и инфраструктура с двойна употреба – военна и гражданска, както и да оценят зависимостите си от външни доставчици. Организациите, които разглеждат тази трансформация не само като задължителна адаптация, а и като възможност за позициониране в стратегически европейски вериги за стойност, могат да получат достъп до по-широк набор от възможности за финансиране, да намалят инвестиционния риск и да изградят устойчиво конкурентно предимство в дългосрочен план“, коментира Силвия Пенева, Управляващ съдружник в Делойт България.

Сред секторите с потенциал за ускорено развитие Делойт посочва производството на дронове, защитени комуникации, решения на базата на изкуствен интелект, киберзащита и други критични технологии. 

Проучването е изготвено по методология за сценарийно моделиране, която комбинира интервюта с експерти от отбранителния и публичния сектор с анализ на 90 социални, технологични, икономически, екологични и политически фактора, влияещи върху бъдещата архитектура на сигурността в Европа. 

Пълния доклад може да свалите от тук.