20% от българите живеят в недобри жилищни условия

Всеки пети българин на възраст между 15 и 29 години живее в недобри или тежки жилищни условия, пише 24 часа, цитирайки доклад на Евростат за качеството на живот сред младите хора в ЕС през 2013 година.

За сравнение, статистиката сочи, че в такова положение в рамките на целия Съюз са били около 7,7% от гражданите в тази възрастова група.

Най-голяма тежест са изпитвали младежите в Румъния – там 30% са били принудени да живеят в лоши условия. След нея са нареждат Унгария и България с около 20 на 100.

В най-комфортни условия през 2013 са живяли младите в Белгия, Кипър, Малта и Финландия – едва около 2% са се сблъскали с този битов проблем.

Под „недобри или тежки жилищни условия” Евростат визира липсата на най-малко един от следните жилищни компоненти – тоалетна, вана, душ, покрив, самостоятелен кът за работа и почивка, както и пренаселените помещения.

Според доклада, по показателя „пренаселеност на домакинството” отново води Румъния, където 70% от младите до 30-годишна възраст са били принудени да живеят в свръхнаселени жилища. На второ място се нарежда Унгария с 62%, а на трето България – с 60%.

Статистиката отчита, че съществува пряка връзка и взаимозависимост между рисковете от бедност и показателя „пренаселеност” – около една пета от младите европейци попадат едновременно и в двете категории.

През 2013 броят на гражданите между 15 и 29-годишна възраст в ЕС е бил около 90,6 милиона – приблизително 17% от цялото население на блока. Качеството на жилищните условя е от ключово значение както за стандартна на живот и благополучие, така и за социалното приобщаване.

Според Евростат, жилищните условия са един от показателите, свързани с материални лишения, а стратегията на ЕС „Европа 2020” гласи, че „премахването на риска от бедност и социално изключване за най-малко 20 милиона души” е една от основните цели.