България почита паметта на жертвите на комунистическия режим

На 1 февруари България почита паметта на жертвите на комунистическия режим. Датата е пряко свързана с т. нар. Народен съд – извънреден съдебен орган, създаден след установяването на властта на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г., който бележи началото на системните политически репресии в страната.

Народният съд е учреден с наредба-закон през есента на 1944 г. по образец, наложен в държавите, попаднали в съветската сфера на влияние. Формално той има за цел да съди „виновниците за въвличането на България във Втората световна война и за националната катастрофа“, но на практика действа извън рамките на действащата Търновска конституция.

Съдът е структуриран в няколко върховни и местни състава (т.нар. „състави на Народния съд“), които заседават паралелно в София и в страната. Съдиите и народните обвинители са подбирани основно по политическа линия, а процесите протичат ускорено, без реални гаранции за защита. Присъдите са окончателни и не подлежат на обжалване.

На 1 февруари 1945 г. са изпълнени най-известните смъртни присъди на Народния съд – срещу тримата регенти, 22 министри, десетки народни представители, висши офицери и държавни служители. Този ден се възприема като символичен връх на съдебния терор.

Според данните, които се цитират най-често в историческите изследвания, пред Народния съд са изправени около 11 000 души. От тях приблизително 2 700 са осъдени на смърт, а хиляди други получават дългогодишни присъди затвор, конфискация на имущество и лишаване от граждански права. 

Точните числа остават предмет на спорове, тъй като архивите не са напълно еднозначни, а отделните изследователи използват различна методология.

Народният съд не е първата форма на репресия след 9 септември 1944 г. Още в първите седмици след преврата в страната се разгръща вълна от извънсъдебно насилие – арести, побои и убийства без съд и присъда. Жертви на терора стават бивши полицаи, офицери, кметове, обществени дейци, интелектуалци, както и хора, набелязани като „врагове на народа“.

Оценките за броя на убитите без съд и присъда също варират значително. Най-често се посочват числа между 10 000 и 30 000 души, като част от разминаванията се дължат на липсата на пълна документация и на смесването на различни категории жертви – убити непосредствено след 9 септември, загинали в лагери или починали вследствие на репресии в следващите години.

През 2011 г. 1 февруари е обявен с решение на Министерския съвет за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Изборът на датата е мотивиран именно от събитията от 1 февруари 1945 г., възприемани като най-концентрирания символ на политическите репресии в началото на комунистическата власт.

В източната част на парка пред Националния дворец на културата през 1999 година е изграден и мемориал на жертвите на комунистическия режим. Той представлява стена с дължина около 58 метра, облицована с черен полиран гранит, на която са изписани имената на 7 526 жертви на политическите репресии.