Центровете на прогреса: Багдад (астрономия)

Къде се случва прогресът? В много отношения историята на цивилизацията е историята на един град – този, който е допринесъл за създаването и дефинирането на съвременния свят. Тази поредица на Human Progress, която Мениджър Нюз публикува в съкратен вариант, прави преглед на онези градски центрове, които са били средища на основния напредък в културата, архитектурата, науката, икономиката, политиката, технологиите и т.н. Неин автор е Челси Фолет, редактор в Human Progress и политически анализатор в Центъра за глобална свобода и просперитет на Cato Institute.

Следващият център на прогреса е Багдад от 9 век в началото на т.нар. Ислямски златен век. По това време той е столица на Абасидския халифат и бързо се превръща в най-големия град в света и основен учебен център, който отбелязва пробиви в математиката и най-вече в астрономията.

Като интелектуална столица на мюсюлманския свят, който се простира от Испания до Китай, Багдад привлича учени отвсякъде с различни религии и култури, тъй като тогава има сравнително отворено и толерантно общество, което позволява на този мегаполис да процъфтява.

Къщата на мъдростта била библиотека, създадена в Багдад в ерата на Абасидите, която скоро се превърнала в един от най-големите интелектуални центрове в човешката историята – на философски обмен и иновации.

Днес Багдад е столица на Ирак и според някои е третият по големина град в арабския свят по население, след Кайро и Рияд. Трагично е, че градът претърпя конфликти и много от жителите му загинаха или мигрираха; бяха безвъзвратно изгубени много исторически паметници. Той е един от най-опасните градове на планетата, заради опасност от тероризъм и въоръжени конфликти. Те го отдалечават на светлинни години от онзи град през златния век, когато е фар на мира, толерантността и науката, а нивото на грамотност на неговите граждани е по-високо от тези в много европейски градове по това време.

Багдад възниква като малко селце по поречието на р. Тигър хилядолетия преди идването на Абасидите. Много учени смятат, че името произлиза от персийското „богдаден” в предислямския период. През епохата на Абасидите официалното име на Багдад е „Градът на мира“ или Мадинат ас-Салам.

Първият абасидски халиф Ал-Мансур кани от различни части на света инженери, архитекти, геодезисти и художници да построят града само за четири години (764–768 г. сл. Хр.). Изграждането започва през юли под знака на Лъва по препоръка на придворните астролози, които вярват, че този зодиакален знак ще осигури просперитета на новата столица.

Авторът Ал-Джахиз от 9-ти век пише: „Виждал съм великите градове, включително тези, известни със своята издръжлива конструкция. Виждал съм такива градове в областите на Сирия, на византийска територия и в други провинции, но никога не съм виждал град с по-голяма височина, с по-съвършен кръг, по-надарен с превъзходни качества или притежаващ по-просторни порти или по-съвършени защити от Багдад.“

Ако можехте да посетите Багдад през онази златна епоха, щяхте да видите шарен, шумен и френетичен център на търговия, гъмжащ от хора от различни етноси, култури и говорещи на различни езици. В претъпкания хаос на базарите ще намерите стоки, пристигнали с кервани или с лодки по Тигър от цял свят - фина коприна и порцелан от Китай, слонова кост и подправки от Индия, скъпоценни камъни от Шри Ланка. Там бихте срещнали и астролози, които освен хороскопи, предлагат и предмети с изображения на планетите и гръцките зодиакални съзвездия. Но връзката на града с нощното небе е нещо повече от масов ентусиазъм към астрологията.

В Дома на мъдростта или Голямата библиотека на Багдад усърдно работят астрономи, наред с останалите учени. Там се съхраняват стотици хиляди ръкописи на персийски, сирийски, санскрит, гръцки, латински и други езици. Мащабните усилия на учените от Багдад са известни като „Преводаческото движение“ или Гръко-арабско преводаческо движение заради акцента върху гръцката мъдрост.

Един от учените в Дома на мъдростта - Абу Юсуф Якуб ибн Исхак Ал-Кинди, който се занимава с астрономия, химия, математика, медицина, метафизика и музика, е пример за отворен и толерантен светоглед:„Не трябва да се срамуваме да ценим истината и да я придобиваме, откъдето и да идва, дори ако идва от далечни раси и нации, различни от нас. За търсещия истината нищо няма предимство пред нея, няма пренебрежение към истината, нито омаловажаване нито на този, който я говори, нито на този, който я предава, пише Ал-Кинди.

Халифът Ал-Мамун, царувал от 813 до 833 г., твърди, че е платил на преводача Хунайн ибн Исхак (809–873 сл. н. е.), теглото в злато на всяка преведена от него книга, защото смята, че мъдростта буквално е злато. Шейхът на преводачите, както го наричали, е християнин – религиозно малцинство в Багдад, но все пак успява да постигне високо социално положение, свидетелства за космополитизма и толерантността на епохата. Неговият син Исхак ибн Хунайн продължава семейната традиция и превежда на арабски Елементите на Евклид и Алмагест на Птолемей.

Алмагест е първият голям труд по астрономия. След превода на арабски багдадските астрономи се заели да коригират някои от изчисленията на Птолемей за движенията на планетите. Те усъвършенстват астролабията - важен инструмент за астрономията и навигацията. Освен това те разработиха сферична тригонометрия и алгебра – две форми на математика, които са от съществено значение за прецизното изчисляване на движенията на звездите.

Мохамед ибн Муса Ал-Хорезми, персийски ерудит, астролог и астроном, назначен да ръководи Дома на мъдростта през 820 г., изобретява квадрант синус. Този инструмент прави ъглови измервания на надморска височина, използвани в астрономията и навигацията.

През 828 г. сл. н. е. халифът Ал-Мамун нарежда изграждането на първата астрономическа обсерватория в ислямския свят в Дома на мъдростта. Смята се, че историкът и учен Абул Хасан Ал-Масуди, наричан „Херодот на арабите“, който е роден в края на 9 в., е изобретил предшественика на телескопа.

За съжаление в един момент по-консервативни религиозни сили надделяват. Триумфът на антирационалистичното и ксенофобско тълкуване на исляма и последвалото преследване на либералните мюсюлмански учени слагат край на ислямския Златен век. Окончателното падане на Багдад идва с монголското нашествие през 1258 г., водено от Хулагу хан, внук на Чингис хан. Свидетели твърдят, че Тигър „почерняла от мастило“, когато ордите разрушили Дома на мъдростта и хвърлили безценните книги в реката.

Безценен е приносът на Багдад към по-нататъшното разбиране на Космоса от човека. Напредъкът в астрономията по време на по-късния европейски ренесанс се основава главно на преводи на арабски произведения. До ден днешен областта на астрономията има голям дълг към учените от Багдад от ерата на Абасидите. Много звезди поддържат арабските имена, присвоени им през ислямския Златен век, като Алтаир и Бетелгейзе. И днешните астрономи все още използват арабските думи за общи астрономически термини като зенит, азимут и надир.

Багдад през 9 век е може би най-известен като сцена на приказките от „Хиляда и една нощ”, известни още като „Арабските нощи”, които първоначално са съставени по време на ислямския Златен век. Този сборник от истории включва много известни басни, като тези за крадеца Аладин и моряка Синбад. Приказките са създали образа на Багдад в народното въображение като място на чудеса и приключения. Но в действителност градът е бил и място на сериозна научна работа.

Река Тигър в Багдад, снимка: Shutterstock

За голям напредък в областта на астрономията и принос към научните изследвания в няколко други области като математиката, Багдад от ранната епоха на династията на Абасидите заслужава своето място като център на прогреса . Чрез отвореност към международен интелектуален обмен, както и чрез оригинални изследвания, Домът на мъдростта и по-широката академична общност на Багдад направиха скокове, които бяха ключови за развитието на астрономията по-късно. Във времена, когато Европа е потопена в ступор, известен като Тъмните векове, Багдад гледаше към звездите.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка