Центровете на прогреса (част 3)

Къде се случва прогресът? В много отношения историята на цивилизацията е историята на един град – този, който е допринесъл за създаването и дефинирането на съвременния свят. Тази поредица на Human Progress, която Мениджър Нюз публикува в съкратен вариант, прави преглед на онези градски центрове, които са били средища на основния напредък в културата, архитектурата, науката, икономиката, политиката, технологиите и т.н. Неин автор е Челси Фолет, редактор в Human Progress и политически анализатор в Центъра за глобална свобода и просперитет на Cato Institute.

Нан Мадол (мореплаване)

Четвъртият център на прогреса е Нан Мадол в Микронезия - град, който доказва възможностите на първите мореплаватели – австронейзийци, построили първите кораби преди повече от четири хиляди години. Това изобретение им позволява да изследват и населят голяма част от Индо-Тихоокеанския регион по време на така наречената австронезийска експанзия, която е в апогея си между 3000 и 1000 г. пр. н. е.

Каменният град Нан Мадол, построен около 1100 г. сл. н. е., е свидетелство за изобретателността на първите мореплаватели и на огромното им въображение, което буквално разшири хоризонтите на човечеството .

Изобретяването на плавателни съдове вероятно е било постепенен процес на подобряване на речните лодки, за да се справят с бурните води на открития океан. Тогава той трябва да е изглеждал също толкова плашещ, колкото днес космическото пространство. Някои от ранните опити за пътуване без съмнение са се провалили, но всеки път, когато лодките успешно се завръщали, увереността на хората е нараствала.

Първите океански плавателни съдове са лодки със странично поддържащи поплавъци, известни като аутригери, закрепени към едната или двете страни на основния корпус на лодката. Аутригерите помагат за стабилизиране на морския съд и го предпазват от преобръщане в бурните води. Първите опори може да са били обикновени трупи или паднали клони от дърво, но формата им е била усъвършенствана през годините с внимателна изработка, за да се увеличи максимално стабилността. За да управляват своите плавателни съдове с аутригери, първите мореплаватели често са използвали платна, изтъкани от устойчиви на сол листа от панданус.

Днес останките от каменния град Нан Мадол могат да се видят в източния край на остров Понпей, част от Федеративни щати Микронезия. Обектът е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Нан Мадол означава „ в пространството между нещата“ – така е наречен заради каналите, които го свързват с останалите острови. Каменните останки са обрасли с мангрови гори и други растения, което придава на руините зловеща аура.

Учените не са единодушни откъде точно произхожда австронезийският народ, като теориите варират от Тайван до различни острови в Югоизточна Азия. Но какъвто и да е произходът им, техните канута и катамарани им позволяват да се разселят из Тихия океан, откривайки, изследвайки и заселвайки нови земи. Преди епохата на Европейските открития от 16 век австронезийците са били най-разпространената етнолингвистична група, обхващаща половината планета. Останки от техни селища са открити в Нова Зеландия в Океания, Великденския остров в югоизточната част на Тихия океан близо до Южна Америка и Мадагаскар в Африка. Дори и разселени по половината свят в течение на векове това население пази много общи неща – сроден език, технологии и традиции, като татуиране на тялото, резба на нефрит, мегалитни конструкции, къщи на кокили и различни художествени мотиви.

По време на пика на австронезийската експанзия, въпреки изграждането на разнообразие от впечатляващи мегалитни каменни произведения на изкуството - като тези в Националния парк Лоре Линду на остров Сулавеси в Индонезия, които датират от 2000 г. пр. н. е. - австронезийският народ строи домовете си от нетрайни материали и поради това не са оставили добре запазени останки от тази епоха. Някъде около 1100 г. сл. н. е. мореплавателите открили причина да построят каменен град Нан ​​Мадол – първата столица в Тихия океан, управлявана от един вожд.

Стените на града са изградени от базалт, изсечен във формата на преплитащи се трупи - може би наследство от дървените строителни техники, които културата е практикувала, преди да премине към камък като строителен материал. Стените обхващат площ с дължина почти 5 хиляди фута и ширина близо 2 хиляди фута. Общото тегло на базалтовите колони или трупи, с които е построен градът, се оценява на 750 000 метрични тона, което означава, че хората от Понпей са пренасяли средно 1850 тона годишно в продължение на четири века. Като се има предвид, че населението на острова е по-малко от 30 000 души, това е страхотен подвиг. Методът, който са използвали за преместването на камъните, остава загадка. 

Нан ​​Мадол е основан от братя близнаци, които дошли в Понпей с лодка от непознат остров, търсейки място за изграждане на олтар, за да могат да се покланят на бога на земеделието. Тази легенда отразява края на ерата на пътуването и прехода към неподвижен, земеделски начин на живот.

Днес Нан Мадол е известен като център на властта по време на вождовете Saudeleur, управлявала от около 1100 г. до около 1628 г. Според устните предания династията ставала все по-авторитарна.  Управлението на последния вожд беше толкова жестоко, че предизвика масово недоволство. Той бил свален от Isokelekel - полумитичен герой и войн, смятан за полубог на съседния остров Косрае. Неговите наследници изоставят Нан Мадол в началото на 19 век.

Останките от каменния град Нан Мадол, снимка: Shutterstock

Изобретяването на морския транспорт е революционен пробив в историята на транспорта. Същият стремеж към открития, който накара микронизийците да отплават към неизвестното, в крайна сметка подтикна хората към развитието на въздушни и космически пътувания и може един ден да накара човечеството да стъпи на други планети.

Гьобекли тепе (религия)

Гьобекли тепе е мястото, където са открити най-старите известни монументални структури и може би най-ранните археологически доказателства за религиозна практика. Въпреки че има много разногласия за произхода на религията, учените посочват Гьобекли тепе като първия в света създаден от човека храм, светилище или свято място. Този обект служи като напомняне за способността на човечеството да създава впечатляващи структури, както и за дългата история на религиозните системи и тяхното дълбоко влияние върху света.

Гьобекли тепе се намира в югоизточната част на днешна Турция, на около 30 мили от границата със Сирия. Обектът, от който е разкрита само малка част, се състои от големи, пръстеновидни заграждения с размери до 65 фута напречно, както и правоъгълни стълбове, които някога може да са поддържали покриви. Всеки пръстен е съставен от над 40 Т-образни каменни колони, някои високи до 18 фута. Други около 250 стълба все още са под земята. Много от колоните са с детайлни резби, подобни на тотем, изобразяващи хора, абстрактни символи и голямо разнообразие от животни, като лисици, лъвове, бикове, скорпиони, змии, диви свине, птици, паяци и насекоми. Това са най-старите известни мегалити, по-стари от Стоунхендж с хилядолетия.

В години на разцвет на Гьобекли тепе климатът е далеч по-влажен. Той е заобиколен с пасища, обитавани от диви кози и газели. Гледката към околните плата е отлична, тъй като комплексът е изграден на върха на хълм - „хълм на корема“ в буквален превод.

Радиовъглеродното датиране предполага, че откритите структури на Гьобекли тепе са били построени в продължение на векове, като някои части може би датират от 9500 г. пр. н. е., а други са построени през 8000 г. пр. н. е. или дори 7000 г. пр. н. е., когато  древните натуфианци (като жителите на  Йерихон от неолита , разположен на 500 мили югозападно от Гьобекли тепе), правят важен преход от номадски лов и събирачество към постоянно заселване и земеделие. Хората, които са построили Гьобекли тепе, все още са били предимно ловци-събирачи, но вероятно са се занимавали и със земеделие поне през една част от годината. Археологически доказателства сочат, че диетата им се е състояла предимно от месо, но е била допълнена от зърнени храни, които са отглеждали.

Няма доказателства, че някой някога е живял там, въпреки че някои учени смятат, че това все пак е било селище . Може би само един човек (като свещеник или шаман) или малък брой хора са живели там, не оставяйки археологически отпечатък, който все още да е открит. Но въпреки че строителите на Гьобекли тепе може да са лагерували другаде, мястото със сигурност е било оживено. Изследователите смятат, че ловците-събирачи са се събирали на мястото, за да танцуват, да празнуват, да пият бира и да се хранят заедно. В подкрепа на тази теза са откритите около 650 каменни съдове на мястото, някои достатъчно големи, за да поберат над 50 галона течност, и над 100 000 костни фрагмента от диви животни. Такива ритуални празници са възникнали някъде между 8 000 г.пр.н.е. и 6 000 г.пр.н.е.

Все още учените спорят за естеството на религията, вдъхновила създаването на Гьобекли тепе. Някои считат, че тук се е почитал „погребален култ”, заради изображенията на лешояди, но пък отсъствието на човешки останки отхвърлят тази теза. Други смятат , че мястото е свързано с астрономията и това е храм на Сириус - най-ярката звезда в нощното небе. Според трети това е свято място, привличало пилигрими от Левант до Африка. Различни открити предмети подкрепят тази теория, но пък те може да са стигнали до тук чрез търговия между различни групи ловци и събирачи.

В един момент хората от неолита решили да погребат Гьобекли тепе. Може би тяхната религия се е променила и мястото е загубило значението си за тях или може би самото погребение е било ритуал, свързан с техните конкретни духовни вярвания. Забележителното ниво на запазеност на обекта се дължи на начина, по който е бил погребан. След това ловците-събирачи изградиха друг слой от каменни стълбове върху заровения храм.

Най-старият известен мегалит се намира на 15 км североизточно от Шанлъурфа, Турция. Снимка: Shutterstock

Религиозните вярвания продължават да осигуряват усещане за смисъл, структура и вътрешен мир на 93% от днешните жители на планетата. Въпреки че може никога да не узнаем защо е построен Гьобекли тепе, мегалитните структури и сложните резби вероятно символизират силата на религиозната преданост. Изтънчеността и артистичните постижения, въплътени в това творение на предземеделско общество, са поразителни. Ако мястото наистина е служило за срещи, където праисторическите хора са се покланяли заедно на отдавна забравени божества. Гьобекли тепе е доказателство за многото начини, по които човечеството се е опитвало да разбере място си във Вселената и да изрази благоговение.

(следва)

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка