Едва 15% от българите плащат за новинарско съдържание, показва доклад на Еврокомисията

Общество

В България и Унгария за новинарско съдържание плащат едва 15,3 на сто от потребителите, показва доклад, представен днес от Европейската комисия. Изследването е обхванало общо девет държави от ЕС, сред които също са Франция, Германия, Италия, Литва, Полша, Испания и Швеция.

За сравнение 34,7 на сто от шведите плащат за новини, а на второ място са поляците с 29,5 на сто. У нас 86 на сто от потребителите научават новините от телевизията, докато за ЕС този дял е 75 на сто. В България и Швеция е най-голям делът на хората, които търсят новини онлайн (60 на сто). България води по дял на потребителите (47 на сто), които се информират от социални мрежи, се посочва в доклада, цитиран от БТА. 

В нашата страна 74 на сто от гражданите търсят новини в безплатни източници при средно 70 на сто дял в ЕС. В изследваните девет страни най-често потребителите се интересуват от новини, свързани с политиката (56 на сто) и обществото (50,5 на сто), докато към разследващата журналистика интересът е около 22%, показват данните.

Гражданите на ЕС все още се доверяват на традиционните медии повече, отколкото на интернет, се допълва в доклада. Отчита се, че най-големите приходи все още се насочват към телевизиите, но делът на печалбите при онлайн изданията бележи ръст. Наблюдава се спад в броя на работещите в европейските медии с 30 на сто в последното десетилетие и днес с тази дейност се занимават около 600 000 души или 0,32 на сто от работещите в ЕС.

Повечето европейци следят новини всеки ден и са свикнали с безплатните вести онлайн. Миналата година печатните издания в ЕС са отчели печалби за 15,5 милиарда евро, докато новинарските сайтове са получили четири милиарда евро. При аудиовизуалните услуги приходите са били 91,4 милиарда евро през 2021 г., като се наблюдава отчетлив ръст на интереса към видеото до поискване (VoD).

Данните показват, че бизнесът с новините в ЕС носи годишни приходи от 20 милиарда евро през 2021 г. за печатни и цифрови медии, и 68 милиарда евро за телевизиите и радиостанциите. При онлайн медиите за последните шест години се отчита увеличение на приходите с 60 на сто.

Телевизиите остават основен източник на новини за европейците (75 на сто), но потребителите постепенно се пренасочват към източници онлайн и те вече заемат второто място, показват изводите от доклада. Наблюдава се постепенно изчезване на малките медии, изразено в спад от 20 на сто от 2008 г. до 2019 г. Прогнозата показва, че преходът на новинарските медии се сблъсква с осигуряването на приходи от онлайн съдържание. Въпреки нарастването на онлайн потреблението, повечето европейци не са склонни да плащат за новини от интернет и приходите се насочват към рекламата, вместо към създателите на новинарско съдържание.

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Основният спонсор на "Евровизия" се оттегля от конкурса
„Камаз“ разработва безпилотни автобуси
Ефремова заяви, че няма да допусне запазване на настоящото ниво на минималната работна заплата от 1 януари 2027 г.
Най-кратките литературни шедьоври в историята
ВСС дава над 103 000 евро за наем на зала за изборите на нови членове на кадровата структура
Mission Point: AI изисква еволюция на начина на работа на бизнеса
Какво да направите, когато най-добрият ви служител загуби мотивация?
Защо хората напускат работа? Всичко опира до четири думи
Forbes: Урсула фон дер Лайен е най-влиятелната дама в света
С решение на борда: Центърът „Кенеди“ във Вашингтон си връща името на Тръмп
Великобритания намалява директната помощ за страните от Африка с повече от 40%
След 50 г. в космоса: NASA намери начин апаратът Voyager 2 да продължи пътуването в междузвездното пространство
Швеция понижава възрастта за наказателна отговорност за деца на 14 години
Кратка история на автомагистрала „Тракия”
Емоционалната устойчивост се превръща в най-ценното умение в работата
Милиардерът Питър Тийл придоби 1% дял в аржентинска петролна компания, работеща във „Вака Муерта“
Има ли по-добър от Джон Ву? Ще снимат римейк на „Лице назаем“